Българите все още не почиват достатъчно на планина

Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“

В разгара на зимния сезон проучихме нагласите на българите относно планинския туризъм и зимните почивки. Данните показват, че ходенето на планина не е от най-популярните развлечения сред сънародниците ни – нито за ски, нито за почивки и излети. Още едно доказателство, че сме една от най-„заседяващите се вкъщи” нации. Около 15% от анкетираните са се радвали на планината в последните 2-3 месеца – независимо дали са отишли на неделна разходка, ски или почивка.
Това разкриват данните от специално национално-представително социологическо проучване, проведено в началото на годината от ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”.

Като цяло, по-малко от една трета (31%) от пълнолетните българи са ходили на планина в последната една година или по-скоро. Това включва и летните почивки – всеки досег с планината, независимо от сезона. Процентът е относително нисък, ако вземем предвид, че огромното мнозинство от българите са склонни да определят планините ни като национално богатство и прекрасно място за туризъм и почивка.

Всеки пети от анкетираните посочва, че е ходил на планина преди повече от три години, а 44% дори не помнят кога е била последната им разходка в планината.

Най-активни посетители на планините у нас са хората с висок социален статус, висшистите и като цяло хората, които живеят модерно – говорят чужди езици, използват интернет редовно и пътуват у нас или в чужбина. Почти 30% от тези модерни българи са били на планина в последните 2-3 месеца.

Все пак донякъде добра новина е, че над половината от младите хора до 25-годишна възраст пък са ходили на планина в последната една година.

Най-често сънародниците ни посещават планинските местности с цел разходка и излет за един ден. Имайки предвид, че разходките в планината са едно от най-евтините хобита (разбира се, след напълно безплатното засега гледане на телевизия вкъщи), то причината за ниската популярност на този вид развлечение можем да търсим не толкова в липсата на финансов ресурс, колкото в отсъствието на изградени навици. Липсата на нагласа и навици беше и основната спомената причина за това 85% от българите да не спортуват.

На второ място по популярност се класират почивките за поне два дни – 23% от българите, посетили планина в последната една година, са били на почивка с преспиване в планината. Въпреки това съдържателите на хотели и комплекси в планините нямат много причини да се радват, поне що се отнася до настоящия зимен сезон. Едва 7% от анкетираните планират зимна почивка в планината през тази зима, като твърдо решилите са едва 2%. Тези, които планират да отидат на планина, са предвидили около 3 дни за това. Зимните почивки в планинските курорти все още се смятат за лукс сред българите за разлика от почивката на море, която е нещо като традиция. Дори в условията на икономическа криза на море миналото лято отидоха около една четвърт от пълнолетните българи.



Изследването е национално-представително, проведено е през първите десет дни на януари и обхваща 1004 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

Станете почитател на Класа