България е сред най-неподготвените за справяне с природни бедствия страни в Европейския съюз

Мила Григорова

В последната седмица България се сдоби с еврокомисар, отговарящ за хуманитарните операции на ЕС при бедствия и кризи в световен мащаб, и откликна достойно на една от най-големите благотворителни медийни кампании у нас за събиране на средства за жертвите от земетресението в Хаити.

Как обаче биха реагирали хората у нас, ако, не дай боже, ние се окажем място на природен катаклизъм от значителен мащаб?
Оказва се, че, първо, българите далеч повече от европейците се страхуват от земетресения и наводнения, и, второ, далеч по-малко от тях са подготвени за елементарни действия за справяне с последствията.
Това показват данните от изследването „Евробарометър“, проведено в края на 2009 година в 27-те страни - членки на ЕС, по поръчка на Европейската комисия.

Земетресенията и наводненията оглавяват класацията на най-страшните бедствия според българското обществено мнение. Близо 80% от българските граждани се боят от опустошителни земетресения. Събитията около «предсказаното» миналия Великден земетресение в Хасково доказват, че дори мнима заплаха за земни трусове е в състояние да породи бързо масова паника и объркване. В ЕС единствено жителите на Гърция са по-притеснени от нас, що се отнася до земетресенията.

Като цяло средният европеец се страхува най-много от наводнения и след това от силните бури, съпроводени с градушки. И в тези случаи обаче делът на анкетираните, които сериозно се опасяват, е между 40-45%, тоест всеки втори, докато у нас процентът е решително по-висок. Съответно земетресенията са оценени като сериозен риск от едва 22% от жителите на ЕС. 8% от европейските жители като цяло пък заявяват, че не се притесняват сериозно от нито едно природно или причинено от човека бедствие. За сравнение - делът на «напълно спокойните» у нас е пренебрежимо нисък.
С други думи българите са наистина сред най-страхуващите се от кризи и катаклизми нации в Европа: освен от икономически, оказва се, и от природни такива, макар че си нямаме заплашена от потъване Венеция, нито сме близо до действащ вулкан например. Затова е донякъде парадоксално, че според изследването сме сред най-неподготвените да реагираме, всеки от нас.
Въпреки че на практика всички българи се страхуват от едно или друго природно бедствие, степента им на подготвеност за реакция на такъв тип събития е една от най-ниските в Европа.

Едва 8% от българските граждани лично са се замисляли с какво, макар и малко, могат да се подготвят, поне за първи реакции при евентуални кризисни събития и природни бедствия. Например да поддържат у дома комплект за първа медицинска помощ или дори фенерче. С това ниво на подготовка хората у нас са на предпоследно място сред страните - членки на Европейската общност. Най-добре подготвената за реакция при криза нация е Кипър – почти половината от анкетираните там заявяват, че имат някаква екипировка и знания за справяне с бедствия. Процентът на подготвени за бедствия – поне с минимално оборудване у дома, сред жителите на Европейския съюз като цяло е повече от два пъти по-висок от този у нас – 20% спрямо 8%.
Изричен въпрос за степента на информираност как да се държат хората при катаклизми не е задаван в това издание на «Евробарометър». Въпреки това можем да предположим, че базовите знания на българите как следва да се държи всеки от нас при природно бедствие се ограничават предимно до предписанието на стария анекдот от соца: вземаш бял чаршаф и се запътваш към най-близкия погребален парк. За съжаление тази зловеща шега може да се окаже истина при евентуални природни бествия у нас. Затова смятаме, че трагедията в Хаити е повод българските институции да се замислят за някакво - поне елементарно, масово и достъпно ограмотяване на хората у нас какво трябва да правят първо при природни бедствия - в името на собственото си оцеляване.



„Евробарометър” е редовно социологическо изследване, провеждано от ТНС и „Галъп интернешънъл“ в страните от Европейския съюз и други европейски държави по поръчка на Европейската комисия. „Евробарометър” се провежда от 1973 година. Извадката във всяка от изследваните държави е национално представителна – средно по около 1000 души на държава. Максималната статистическа грешка при 50-процентови дялове е ±3 %. За България изследването се провежда от „ББСС Галъп интернешънъл“.


Станете почитател на Класа