International Herald Tribune: Бойко като феминист и жените в обществения живот

Българският премиер Бойко Борисов, бивш инструктор по карате, бодигард и някогашен пожарникар, може да не изглежда като феминист. Но бившето „кораво момче“, станало кмет на София, през последните месеци лансира легион от жени, започвайки нещо, което някои определят като революция в тази традиционно мъжкарска балканска страна.
„Жените са по-старателни от мъжете, не правят дълги обедни почивки и не ходят по баровете“, настоява Борисов, който посочва майка си и германския канцлер Ангела Меркел като своите модели за подражание. „Жените имат по-силен характер от мъжете, защото когато те кажат не, те имат предвид не, и по-трудно се поддават на корупционни практики“, цитира думи на нашия премиер International Herald Tribune. Въпреки, че според някои акцентът върху ролята на жените е циничен замисъл, целящ да подобри имиджа на страната, малцина оспорват, че засилването на ролята на жените в българския обществен живот достига нови висоти, въпреки, че мъжете все още доминират политиката. Жените на високи постове включват министъра на правосъдието, председателя на парламента, българската кандидатка за еврокомисар и началникът на политическия кабинет на премиера. Авторът Дан Билефски посочва поименно Ирина Бокова, която наскоро победи срещу министърът на културата на Египет за ръководството на ЮНЕСКО, като споменава, че тя е 57-годишна майка и експерт по контрола над въоръженията. 60% о кандидатите, издигнати на изборите за Европейски парламент от партията на Бойко Борисов, бяха жени, напомня изданието. (След националните избори, 34 от 116 места в българския парламент бяха заети от жени).
Доколко е постоянно тяхното място на върха е спорно. В съседна Румъния, политическото ръководство издигна през 2004 г за министър на правосъдието Моника Маковей, известен борец за човешки права и борба с корупцията. След като Румъния беше приета за член на ЕС, тя беше свалена и в момента е в относителната неизвестност на Европейския парламент. Представителите на България, съзнавайки, че страната получи през 2008 г съмнителната чест да бъде първата, загубила достъп до фондове на ЕС заради организираната престъпност, със сигурност се надяват на промяна на имиджа.
Борисов, наричан „Батман“ за обявената си непобедимост, твърди, че жените са неговите тайни оръжия в борбата с беззаконието. Камен Ситнилски , заместник-главният прокурор, отбеляза, че в България няма случай на обвинение за корупция срещу жена, а жените, кандидатстващи за работа в прокуратурата, редовно надминават резултатите на мъжете на полиграфа. „Трудно е да се признае, но жените са по-малко корумпирани от мъжете“, казва той „защото изпитват по-голяма неприязън към рисковете“.
Други предпочитат да наблягат на равенството, което идва с лансирането на жени за високи постове, вместо на предполагаемата им некорумпираност. Някои смятат, че жените са възпитавани да бъдат по-етични от мъжете, а други смятат, че те са също толкова податливи на корупцията, но са имали по-малко изкушения, защото не са част от мрежите, където тя процъфтява. Годишното изследване Глобален барометър за корупцията на Transparency International през последните седем години показва, че жените са по-малко склонни да вземат подкупи от мъжете.
Изследване на Световната банка през 1999 г посочва, че жените заслужават повече доверие от мъжете, а по-голямото представяне на жени в парламентите на 150 страни от Европа, Африка и Азия е довело до понижаване на нивата на корупцията. Робин Ходес, ръководител на Transparency International, отвръща, че сред глобалните лидери има и жени като пакистанския премиер Беназир Бхуто, която беше отстранявана два пъти от поста си сред обвинения в корупция. „Важно е жените да влязат в политиката, не като удар срещу корупцията, а като удар срещу неравноправието между половете“, подчертава тя.
В случая с България, социолозите казват, че наскорошното издигане на женската кауза, започнато от учителя на Борисов, бившия български премиер Симеон Сакскобургготски, може да бъде проследено до епохата на комунизма, когато социалистическата идеология подтикваше жените да бъдат равни на мъжете. По комунистическо време, от жените се очакваше да работят и чест са получавали същите заплати като мъжете, отбелязва Татяна Кметова от Центъра за изследвания и политики за жените. „Никога не сме имали феминистко движение в тази страна“, казва тя, отбелязвайки, че през 70-те години България е имала най-високия процент на работещи жени в света. „По време на комунизма, жените в България бяха представени в почти всеки аспект на живота“. Румяна Бъчварова, началникът на политическия кабинет на премиера, смята, че жените постигат успехи в политическия живот в България, защото са показали адаптивност след падането на комунистическия режим.
В патриархалната балканска страна, българските мъже често са били изнежени, което ги е направило неефективни, смята водещия политически анализатор Евгени Дайнов. „Българските мъже са били разглезвани от майките си, защото момчетата са звездите на семейството и когато пораснат, нямат достатъчно издържливост, за да стоят на собствените си крака“, казва той. „В същото време, при комунизма, жените трябваше да работят цял ден и след това да се върнат вкъщи и да почистят къщата и да се погрижат за мързеливите мъже. Това ги направи два пъти по-силни“.
Въпреки това, някои смятат, че женският антураж на Борисов не е нищо повече от украса в общество, което все още подценява жените. 42-годишната Ани Владимирова, водещ семеен психолог, смята, че издигането на жените отразява сексистко отношение, защото много от жените са били възпитани послушни апаратчици и сега получават високи позиции, защото са не са заплаха и са лоялни. „Българска Хилари Клинтън или Маргарет Тачър не са възможни, защото от жените се очаква да са слаби и послушни на мъжете“, казва тя. Борисов знае, че тези жени „е слушат заповеди, защото дължат позициите си на него.“, смята психоложката, като добавя, че освен това „общественото мнение очаква по-малко от тях“.
Някои жени смятат, че репутацията на прекалена отстъпчивост също може да се окаже недостатък в българската политика. Йорданка Фандъкова, първата жена, станала кмет на София, заявява, че е била подложена на дискриминация по време на кметската кампания, когато опонентите й са я наричали лакей на Борисов. В навечерието на изборите водеща агенция публикува резултатите от проучване, какво искат софиянци от кмета си. Да бъде мъж е било начело на списъка. Фандъкова спечели убедително, но много анализатори го приписват на подкрепата на Борисов.
„По време на изборите моите опоненти ме наричаха едно от добрите момичета на Борисов“, казва тя. „Медиите опитаха да ме покажат като слаба. Но лично аз не отделям много време на разликите между мъже и жени. Резултатите са резултати“. Според нея, назначаването на жени в общинския съвет е помогнало да се въведат решения, подпомагащи жените: 17 нови детски градини са отворени в София през 2009 г, образованието става приоритет, а тя се бори за повече приюти за жертви на домашно насилие.
Не всички в България са убедени, че е мъдро да се издигат жени в политиката. Заместник-кметът Минко Герджиков смята, че издигането на жени на властови позиции може да се окаже грешка по време на криза. „Големият проблем е, че жените са по-податливи на настроения от мъжете и вземат решения, базирани на интуицията, а не на фактите“, каза той. „По време на криза, една жена може да премине много бързо от действия като политик към действия като човешко същество, а това може да бъде лошо“.


/БГНЕС/

Станете почитател на Класа