Доверието в ГЕРБ спада, към премиера остава високо

Соня Стамболийска
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

С 13% е спаднало доверието в политическа партия ГЕРБ през февруари тази година в сравнение с юли 2009 г. Това сочи национално представително проучване на социологическата агенция „Алфа рисърч“, което бе представено вчера. То е проведено в периода 7-15 февруари сред 1056 пълнолетни граждани на страната. Близо 45,7% от анкетираните са отговорили, че имат доверие в политическата партия ГЕРБ, докато през юли 2009 г. те са били около 59%. Тези цифри продължават да са доста високи в сравнение с останалите политически сили, коментира Боряна Димитрова, шеф на агенцията. Спадът на доверието на управляващата партия обаче не се отразява върху рейтинга на премиера Бойко Борисов. Около 51% от хората са отговорили, че категорично го одобряват. 29% имат неутрално мнение, като 20% са дали отрицателна оценка за него. По отношение на стил на действие на премиера се наблюдава поляризация на общественото мнение, като по-голяма част от хората – около 57%, се обединяват около мнението, че той е прям и на него може да се разчита. Мненията на българите се разделят почти по-равно при оценяване на последователността на действия на министър-председателя и по отношение на това дали той води добра кадрова политика. Освен към премиера Борисов оценката на избирателите остава висока и за президента Георги Първанов, чийто рейтинг се запазва – 44%, както и на главния прокурор Борис Велчев - 26% . Висока е оценката за правителството, макар че от началото на годината действията му предизвикаха противоречиви реакции в общественото мнение. Към средата на февруари българите са оценили действията на кабинета на 3,79. Оценката бележи спад в сравнение с октомври 2009 г., когато тя е била 4,13.

Положителен и отрицателен ефект

Според изследването три събития са оказали най-силен положителен ефект върху образа на кабинета през последните месеци. Това са операцията „Наглите“ и други съпътстващи операции на МВР по разкриване мрежите на организираната престъпност, които са били посочени от 74% от хората. С 3% по-малко смятат, че номинирането и избора на Кристалина Георгиева за български еврокомисар е събитието с най-положителен ефект върху правителството. 63% пък посочват оставката на Румяна Желева от поста на външен министър. С най-негативен обществен отзвук се ползва затварянето на болници, които не могат да покрият изискванията на здравното министерство за качествено лечение, като 68% от хората не одобряват тези действия на правителството. Казусът с Румяна Желева като кандидат за еврокомисар също се оценява много негативно от българите, както и неизплащането на част от задълженията на държавата към фирмите, за да се намали дефицитът на бюджета.

Парламентът запазва ниския си рейтинг

С най-съществена подкрепа от страна на българите се ползват МВР, полицията и армията, като между 35 и 38% от хората посочват, че имат доверие в тези институции. От проучването става ясно обаче, че други ключови държавни институции като съд и прокуратура остават със сравнително нисък рейтинг (11% - 13%). Парламентът също отбелязва ниско доверие – от 19%, което се запазва от декември миналата година. Хората оценяват високо мерките за контрол на присъствието и гласуването на народните представители. Спад в доверието има и към политическите партии. Сред тях е „Атака“. От изборите досега доверието в политическата сила се е свило почти три пъти – от 18% до 7%. РЗС спада драстично. Доверието към тази партия в момента е 6,6%, като е спадът е 13,4% спрямо юли 2009 г. Подобно е и положението със Синята коалиция. Доверието към нея е спаднало с близо 3% и в момента е 7 на сто. БСП губи с 2% и в момента одобрението към нея е 19%.
Само ДПС запазва рейтинга си и се радва на 6,2% одобрение.

Реформите – желани, но неприемливи

Изследването отчита, че българите не са доволни от състоянието на здравната система у нас и подкрепят извършването на радикални реформи в нея. 47% са за реформи, 41% - за частични. 60% от българите са за доброволно здравно осигуряване. Заедно с това изследването констатира, че българите не харесват реформите, които се правят в момента. 61% от българите се страхуват, че при закриването на болниците няма да бъдат транспортирани бързо до по-големи лечебни заведения. 57% смятат, че това ще им повиши рязко разходите за лечение. Само 20% очакват положителен ефект от по-качественото лечение, което обещават управляващите.
Пенсионната реформа също среща неодобрението на българите. 75% не одобряват увеличаването на необходимия стаж за пенсия и на пенсионната възраст.

Икономическите тенденции

Изследването отчита значителна доза скептицизъм по отношение на съживяване на проектите след отпушване на еврофондовете. Всеки втори иска дългосрочна политика за излизане от кризата и развитие на страната през следващите години. От агенция „Алфа рисърч“ констатират, че всяко пето домакинство страда от увеличаващата се безработица. Това води и до промяна в разходите на домакинствата. Най-много са съкратени разходите при закупуване на облекло – с 20%. Най-силен страх хората изпитват от обедняване и рязък спад на доходите. Всеки трети се страхува, че ще загуби работата си.


Станете почитател на Класа