Заминавам за Чили в началото на седмица. Трябваше да изпратим нашите екипи, за да организират работата на място и най-вероятно сряда сутринта ще се присъединя към тях. Това каза Кристалина Георгиева, еврокомисар с ресор "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи“ по Дарик радио.
В деня, в който се обяви, че има сериозно земетресение в Чили, беше мобилизирана системата за координация и бяха подготвени 3 млн. евро, които вече са на разположение в Чили, съобщи тя. По думите й в момента се организира поставянето на телефонна връзка в засегнатите райони. Според нея от ЕС ще има доста сериозно съдействие за осигуряване на на транспортна комуникация, за осигуряване на необходимите машини, медицински медикаменти, палатки, българската страна също предложи помощи. В момента се търси начин да се транспортират палатките, които България предложи като помощ.
На въпрос какъв е планът за възстановяването на Хаити, Георгиева каза, че Хаити има два основни проблема. Първият е, че е било жертва на много лошо управление, а вторият – земетресението. Българският еврокомисар уточни, че трябва да се осигури помощ на пострадалите, което да им позволи да преживеят следващата година – храна, вода, подслон, медицинска помощ. Вторият елемент от възстановяването на Хаити е построяването на една нова страна и разрешването на проблема със създаването на нова инфраструктура, училища. Впечатленията от Хаити на Кристалина Георгиева е липсата на работа в страната. Според нея трябва да се създадат механизми за информиране на населението. ЕС предоставя повече от 420 млн. евро за Хаити, от тях над 300 млн. евро са за хуманитарна помощ, но тя очаква тази сума да се увеличи. Еврокомисарят по хуманитарна помощ смята още, че Хаити е загубила малкият институционален капацитет, който е имала и точно това трябва да се поправи. Запитана какво прави ЕС за пострадалите от ураганите, Кристалина Георгиева заяви, че се осъществява координация на бедствието и готовност за реакция от страните-членки. В случая помощта на Комисията се изрази в това да предостави точна информация и да даде готовност за взаимно помощ. Създаването на европейска гражданска защита е решението на проблема, смята още Георгиева. Страните-членки все още нямат единно становище как да се реши този проблем, но има по-голяма воля да се увеличи координацията от преди. От хуманитарната гледна точка европейците искат да покажат солидарност, когато това се налага, увери още тя. "В моя ресор не влиза мобилизирането на военните при такива ситуации, това е задължение на комисар Аштън“, коментира Кристалина Георгиева, в отговор на въпрос дали няма дублиране в нейната работа и тази на комисар по външните работи Катрин Аштън.
"МВФ започна по-сериозно да работи в посока да се използват ресурсите му в случай на бедствия. Не виждам необходимост от това да се създава нов финансов ресурс някъде, но виждам необходимост от по-добра координация на съществуващите такива. МВФ може да поеме задача да служи като буфер при такива кризи, както и Световната банка“ - така Кристалина Георгиева коментира възможността МВФ да работи в съдействието при бедствия, както при финансови кризи. "В Лисабонския договор има клауза за солидарност, като в момента работим по това какво точно означава тази клауза и може би ще се наложи да се увеличи това, което е буфер при кризи. Защото трябва да сме в готовност непосредствено на такива криза, без да се върви в кампаниен дух“ - отбеляза още комисар Георгиева. "Определено светът трябва да има много по-голяма готовност за реакция при природни бедствия или тероризъм. Чили е една от страните, в които тази готовност е изключително висока. Проблемът там беше, че всички телефонни и интернет връзки бяха прекъснати и нямаше възможност да се съобщи на населението за опасността. Въпросът е какво да се прави в такива ситуации“ - разказа още тя. Според нея Япония е страната с най-голяма готовност при бедствия. Но има страни, които в сравнение с Чили, са в много по-тежко състояние и реакция при бедствия, смята Георгиева. По думите й една голяма част от бедствията, като урагани, наводнения са свързани в някаква степен с климатичните изменения. Те със сигурност увеличават чистотата и сериозността на тези бедствия. По-високата честота на земетресенията напоследък е свързано най-вероятност с някаква случайност и едва ли е следствие на климатичните проблеми, поясни още еврокомисарят по хуманитарна помощ. Трябва да се вземат по-сериозни мерки при справянето с климатичните промени, категорична бе тя.
"Аз съм за ГМО, но много-много внимателно, с правила, които да поставят стандартите какво трябва да се прави и какво не“ - така тя коментира въпроса за ГМО организмите. Запитана дали трябва България да има министър по европейските фондове, Кристалина Георгиева отговори, че нейното мнение е "за“ такъв министър, като смята, че това е полезно. Това ще даде възможност да се концентрира вниманието върху еврофондовете и координация с ЕК, така че да има пълна информация и обратна връзка. "Надявам се, че институциите в България ще построят път към взаимодействие, особено в момент на криза. Моето послание е било винаги едно и също – за доброто на страната ни трябва да се намерят решения и най-трудните проблеми“, добави в заключение еврокомисар Кристалина Георгиева.

/БГНЕС/