Едва осем-девет процента от българите, които се самоопределят като християни, всяка година постят на Великден и Коледа. Още около 15% възнамеряват да опитат, макар да не са сигурни, че това им желание няма да остане само в сферата на добрите намерения. Това показват данните от най-новото социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл”, проведено в началото на месец март по поръчка на вестник „Класа”.
Най-висок процент редовно спазващи постите откриваме сред жителите на малки градове, сред хората над 55-годишна възраст, както и българите с основно и по-ниско образование. В групата на по-често постещите са и жените, живеещите традиционно и българите с по-ниски доходи.Като цяло около 75% от пълнолетните граждани на страната се самоопределят като християни, а от тях 66% твърдят, че са вярващи. По-висок дял вярващи има сред жените, хората над 55-годишна възраст, жителите на малките градове. Най-много атеисти пък откриваме сред най-младите (18-25 години) – заявяващите, че вярват в Бог сред тях са едва 42%.
Излиза, че мнозинството хора смятат себе си за религиозни – „вярващи”, но и на най-големите християнски празници много малка част всъщност спазват традиционните ритуали и обичаи.
Нещо повече, едва 8% от постещите и възнамеряващите да постят в близко бъдеще заявяват, че го правят и биха го правили основно по религиозни причини. И то основно сред по-възрастните и хората от по-малките населени места. Друга една трета възприема постенето като своеобразен вид „диета” : основната споменавана причина за спазване на постите е това човек да прочисти организма си, да закрепи имунната си система. Съответно най-много постещи от здравословни съображения откриваме сред столичаните, висшистите, хората с висок материален статус, както и живеещите модерно.
Над половината от постещите българи пък изобщо не могат да посочат мотив, религиозен или някакъв друг. Изглежда, освен малцината реално вярващи и постещи хора, за останалите липсва дори елементарно, ако щете, знание какъв е смисълът на този ритуал - постенето. Звучи малко абсурдно, но може би пак на медиите ще се падне нелеката задача да образоват хората по въпроса, защо са постили християните и какъв е смисълът според религиозните традиции за тялото и духа. След като църквата не го прави.Не е нужно отново да се връщаме към стария спор дали религията може да има по-голямо място в нашия живот, и дали вероучението трябва да се върне в училищата. Историята го е решила: за съвременния човек религиите не са това, което бяха. Във всички случаи обаче повечето хора изпитват необходимост и желание за съпричастие към ритуали и традиции, включително християнски. Стига да получат някакво познание какво се е правило и защо. Това едва ли е толкова трудно за постигане и без да пускаме църквата обратно в училище.
Изследването е национално представително, проведено е през първата половина на месец февруари и обхваща 1004 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.
