България трябва спешно да ограничи публичните разходи въпреки социалното недоволство, за да избегне финансовата нестабилност като тази в Гърция, която може да застраши опитите на страната да се присъедини към еврозоната, посочват анализатори.
"Правителството изразходва средства, с които просто не разполага", заяви Георги Ангелов, старши икономист в института "Отворено общество" в София, преди разговорите между министри и търговски организации по повод ограничаване на разходите в публичния сектор. "Те демонстрират невъзможността да контролират бюджетния дефицит, което ще създаде трудности", коментира Георги Ганев, който е икономист и програмен директор по икономическите въпроси в Центъра за либерални стратегии. "България не се намира в еврозоната и ако чуждите пазари усетят невъзможността за овладяване на бюджета, гръцкият сценарий ще се повтори тук с пълна сила, много по-лесно и по-бързо, отколкото в Гърция", допълни той. България има споразумение за валутен борд с Международния валутен фонд (МВФ), което обвързва местната валута - лева с еврото на фиксирана стойност и задължава правителството да води стегната фискална политика и да поддържа нисък бюджетен дефицит. Бордът ограничава валутната политика на България и задължава централната банка да поддържа достатъчно чужди резерви, които да покриват парите в обръщение по всяко време. Валутният борд помогна на България да изплува от най-голямата банкова криза през 1996-1997 г. и правителството неколкократно обеща да го запази, докато България не се присъедини към еврозоната, което българските власти се надяват да постигнат до 2013 г. Заради ограниченията, наложени от валутния борд, България приключи 2009 г. с най-ниския бюджетен дефицит в Европейския съюз (ЕС) от 529 милиона лева (270 милиона евро, 370 милиона долара), или само 0,8% от БВП. Но това стана само с цената на спирането на жизненоважни плащания по договори с частни компании до началото на 2010 г. в размер на 1-1,5 милиарда лева, според оценки на различни бизнес организации. Резкият спад на приходите в началото на тази година накара дупката в бюджета да набъбне до 499 милиона лева само през януари и да достигне 1,2-1,3 милиарда лева или 1,8% от БВП до края на февруари. "Ако разходите не бъдат ограничени и приходите не се увеличат, можем да очакваме двуцифрен бюджетен дефицит, което би означавало, че валутният борд няма да издържи", заяви по-рано Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Правителството обяви, че целите му са свързани с балансиран бюджет както обикновено тази година, но наскоро съобщи, че може да си позволи дефицит от около 1,8% от БВП, цифра, която вече беше надвишена. Кабинетът намали валутните резерви до задължителния минимум, заложен в бюджета за 2010 г. Българското правителство се опита да ограничи и разходите чрез съкращения в публичния сектор, замразяване на заплатите, закриване на болници и реформа в пенсионната система. Тези планове на кабинета обаче бяха помрачени от протести, като принудиха министър-председателя Бойко Борисов не само да се откаже от предвидените реформи, но и да обещае наливането на допълнителни средства в някои от най-неефективните сектори като здравеопазването. Плановете за реформи на кабинета са изправени пред ключов тест в четвъртък, когато предстои среща между представители на правителството и лидери на търговски представителства, за да се обсъдят предложените мерки, като замразяване на всички заплати в държавния сектор и приватизационната програма на страната. Ганев предупреди, че отговорите на всяко желание на протестиращите е опасна крачка, която може да доведе до избухването на още повече протести. "Премиерът трябва да види, че това не довежда до никъде", заяви той. Финансовият министър Симеон Дянков посочи, че е уверен, че бюджетът на страната ще се балансира към средата на тази година. "Това ще бъде трудно, но не невъзможно. Ще имаме нулев бюджетен дефицит през април и след това излишъци (през следващите месеци). Така ще завършим годината с балансиран бюджет", заяви Дянков наскоро пред парламента. Анализаторите предупреждават, че провалът да се реагира своевременно, може да преобърне крехкото възстановяване на икономиката, която се очаква да отбележи ръст от едва 0,3% през 2010 г., след като отбеляза спад с 5% през 2009 г. 

/БГНЕС/