70% от пълнолетното население не чете книги

Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“

Почти две трети от пълнолетните българи заявяват, че не четат никакви книги. Това сочат данните от току-що приключилото специално национално представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по темата.
Данните от представителните проучвания на ББСС „Галъп интернешънъл” нееднократно показват тенденцията българинът да прекарва все по-голяма част от свободното си време вкъщи, гледайки телевизия. Този вид почивка е предпочитан и пред срещите с приятели, и пред различните видове спорт, камо ли пред четенето на книги. Всъщност данните от специалното проучване на тема книги показват, че четенето вече е хоби само на малцинство от българското население.
Едва една десета от пълнолетното население на страната заявяват, че са прочели последната си книга преди няколко дни. Процентът е двойно по-висок сред висшистите и хората със социален статус, както и т.нар. модерни хора – тези, които пътуват често, говорят чужди езици. По-редовни в четенето са и хората със собствен бизнес.
За съжаление мнозинството отговори се съсредоточават в опциите „прочетох последната си книга преди повече от месец”, както и „не знам, не помня”. Тези две групи обединяват цели 70% от пълнолетното население на България.
Донякъде добра новина е и това, че най-младите (18-25 г.) са относително по-редовни в четенето – 44% от тях са прочели поне една книга в последния месец. Въпреки това не трябва да забравяме, че на практика всички студенти (за които четенето е задължение, а не въпрос на избор) са съсредоточени в тази възрастова група.
На въпроса, каква книга четат в момента, над половината от анкетираните признават открито, че не четат нищо. Други 16% пък казват, че не знаят, което пък е непряко признание за същото. Процентът българи, които заявяват, че понастоящем не четат книги, е значително по-висок сред жителите на селата, възрастните българи над 55 години, безработните и хората с материален статус под средния за страната.
Едва 2% от ромите заявяват, че четат книги.
Децата и тийнейджърите в България често са обвинявани от възрастните за това, че не четат и че нямат навици за учене и възприемане на информация. С настоящото положение, в което 70% от възрастните признават, че не четат книги, едва ли можем да очакваме болшинството от младите, изкушени от интернет и срещите с приятели, да отделят време за четене на книги. Все пак нека не забравяме, че личният пример на възрастните е най-добрият начин за възпитание на навици у децата и подрастващите.


Изследването е национално представително, проведено е през първата половина на месец април и обхваща 996 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

Станете почитател на Класа