Кунева: Здравеопазването и образованието трябва да са приоритет

"Здравеопазване, образование, култура, околна среда трябва да бъдат приоритети за България, между впрочем това са и приоритетите на ЕК, върху които смятам, че нашата страна трябва много силно да се концентрира", заяви бившият еврокомисар и сегашен политически съветник на зам.-председателя на ЕК Сийм Калас Меглена Кунева специално за БГНЕС, след участие в конференцията за "Енергийната революция" в НС.
"На мен ми се иска да забележа повече стимули, защото това в напредничавите икономики го виждам - повече наука и повече стимули има там", добави тя. Тогава бих била по-спокойна за бъдещето ни, отговори тя на въпроса дали антикризисните ни мерки ще помогнат или ще последваме Гърция. "Колкото повече въпроси се задават в тази посока, с колкото по-голяма настойчивост го правим, а аз лично съм част от хората, които задават въпросите за образованието, здравеопазването, околната среда и културата, толкова повече аргументи ще имат политиците да вземат правилните решения”, смята тя. Една от набелязаните цели трябва да е: от 20% намаление на вредните емисии, които са законодателно задължителни за Европа, да стигнем до 30%, спомена Меглена Кунева по време на изложението си днес пред участниците в енергийната конференция. Тази цел предстои да се преосмисли и доработи, защото ще са необходими още данни, поясни тя. Преди една седмица комисарят на ЕК по климатичните промени Кони Хилдегард излезе с една важна публикация, направена в резултат на много проучвания, позова се Кунева на експертно становище. В нея бе отбелязано какви са икономическите възможности и какъв ще бъде ефекта върху икономиката, ако минем към по-амбициозната цел: вместо 20% - 30% намаляване на емисиите. 30 %-ното орязване на въглеродните емисии ще ни струва 81 млрд. евро на година, т.е., само 11 млрд. евро повече на година, отколкото поставянето на 20%-ната цел, подчерта Кунева. Какво се случва в света?, запита тя. Най-големият инвеститор днес в чиста енергия е Китай - с 230 млрд. долара на година, след това са САЩ - с 80 млрд. долара и ЕС - с 27 млрд. долара, което според Кунева е показателно за активността на европейците в тази посока. Точна тази икономика ще отведе Европа на правилното място, за да може тя да запази лидерските си позиции и да приложи икономиката на знанието на практика, подчерта Кунева. Ако Европа тръгне по този път, ние ще имаме нужда от 5 хил. кв.м. слънчеви панели до 2050 г., което е една хилядна от територията на Европа, около100 хиляди вятърни турбини, които трябва да бъдат инсталирани или заменени през следващите 40 години. Ще имаме и 200 милиона електрически коли между 2010 и 2050 г. и много богата междурегионална трансмисия на електричество, чийто трафик трябва да се утрои до 2050 г., за да могат тези, които имат нискокарбонова енергия да я продават, съобщи Кунева. Ако до 2050 г. Европа има 40% ВЕИ, както бихме искали, в такъв случай ще трябва да се построят на нашия континент 100 нови ядрени централи, подчерта тя. /БГНЕС

Станете почитател на Класа