Парламентарната комисия, която трябваше да разследва двата мандата на Първанов като президент, приключи дейността си без да създаде голям скандал. Срокът за нейната работа изтече на 16 септември с доклад, подписан от председателя й Юлиана Колева, която пък вече не е депутат. Народното събрание гласува нейната оставка в петък, след като тя бе избрана за член на новия ВСС.
Комисията „Анти-Първанов“ проучваше помилването, опрощаването на несъбираеми държавни вземания и даването на българско гражданство в периода януари 2002 – януари 2012 г., когато бяха двата мандата на бившия президент.
Най-интересното, което се случи по време на трите месеца, в които органът трябваше да действа, обаче бе, че няколко от заседанията бяха провалени заради липсата на кворум. От тях често отсъстваха дори и депутатите на управляващата ГЕРБ, както и Емил Василев от РЗС, които бяха инициатори и вдъхновители на комисията.
Председателката Юлиана Колева все пак се оказа, че се е постарала да вдъхне смисъл на временния парламентарен орган. От изготвения заключителен доклад, подписан от нея, излизат няколко любопитни данни, както и изводи за необходимост от определени законодателни промени.
Може би най-смущаващите факти, описани в документа, са два сигнала за рекет и корупция, по които президентството не е реагирало. През 2010 г. Игнат Раденков от Молдова алармирал „Дондуков“ 2 за групи, които го „изнудвали и осребрявали посредничество“ за ускорено получаване на българско гражданство. От администрацията на президента обаче не благоволили да му отговорят.
Според друг гражданин - от Македония, длъжностни лица искали по 1000 евро за по-бързо придвижване на преписките.
Временната парламентарна комисия е препратила и двата сигнала към прокуратурата, става ясно още от доклада.
Сериозни нарушения, свързани с даването на българско гражданство, „са правени и от министри и не е ясно какви са били същинските им мотиви те да бъдат допуснати“, което комисията оценява като „тревожен“ факт. Членовете на правителството предлагали за български паспорт различни мними инвеститори, съпругата на екстрадиран от страната чужденец без ясна мотивировка, украинка, която да представя България в конкурс за красота и други „екзотични“ лица. 
По отношение опрощаването на несъбираеми държавни вземания комисията е стигнала до заключението, че има „огромна необходимост“ от приемане на законова разпоредба по въпроса. Нормативният акт, по който става това сега, е указ от далечната 1980 г. на действащия през комунизма Държавен съвет. Той обаче е остарял и далеч от фактическата действителност днес, се казва в становището. Един от недостатъците например е, че опрощаването на частни и публични държавни вземания не са разграничени.
Слабост е и липсата на регистър с информация за опростените дългове.
Във връзка с помилването на осъдени престъпници комисията смята, че трябва да се създаде механизъм за огласяване на указите на президента, така че да става публично известно кои са пуснати от затвора с милостта на държавния глава.
Депутатите смятат, че има нужда от законова регламентация и на дейностите по отношение на помилванията.
Като недостатък се изтъква например фактът, че липсват критерии на законово ниво, които да определят изисквания за оценка на поведението и прогноза на рисковете при осъществено помилване.