Г-жо Караиванова, ще ставате ли заместник-министър на правосъдието?

Аз вече съм била заместник-министър. Там, където съм била, не се връщам. Прави впечатление, че една група медии упорито ми търси работа от миналото лято. Определиха ми във времето постове във ВСС, в Конституционния съд. Очевидно на някой много бода в очите. Да не се грижат за мен чак толкова.

А получихте ли вече предложение за този пост?

Не съм получавала, нито пък съм се кандидатирала за всички тези изброени постове, което, както се вижда, не е пречка да бъда спрягана за какво ли не.


Как оценявате работата си в Инспектората?

Нескромно е да оценяваш сам работата си. Моят уникален късмет ми определи да създавам нещо ново в края на мандата си, освен новото, което бе създадено в началото. Говоря за допълнителната дейност, която бе възложена на Инспектората по проверката на прекалено дълго водените процеси, за правосъдие в неразумни срокове и след това присъждане на обезщетение.
Ние се справихме с изключително кратките срокове по отношение на отпускане на финансирането - три месеца, след като бе приет закона, проведохме всички обществени поръчки - за оборудване, за електронни системи и аз се гордея с това. Малко са хората, които в днешно време не се оправдават с обективни причини. Ние имахме обективни причини да не се справим, но предпочетохме да си свършим работата.
При проверките виждам такива безобразия, които ме карат да мисля, че на българските данъкоплатци понякога ще им излезе по-евтино, ако няма наказателно правосъдие. В гражданското правосъдие има частни спорове и там едната страна получава правосъдие дори и след години. Но положението с наказателните дела е абсурдно.

Кои са най-абсурдните дела, с които се сблъскахте?


Едното е за една финансова пирамида в Северозападна България. Знаете, този край е беден, а хората така и не се научиха, че ги лъжат и пробват да си търсят късмета по този начин. Това несложно престъпление е разследвано от органите на следствието в продължение на 6 години. Съдът налага твърде либерално наказание на измамничката. На измамените не са платени вложените средства, но измамничката получава обезщетение заради страдания, които е преживяла поради удължения съдебен процес. Не мога да проумея какво има да се разследва 6 години?! И за всичко това е платил данъкоплатецът - заплати на прокурори, на магистрати и пр. В крайна сметка не е получил правосъдие. Вместо да се защитят гражданите от престъпно посегателство, ние защитихме измамничката. Възмездихме нейните душевни терзания.
Подобен драстичен случай има и в София. Пак дело за измама се точи 9 години. 6 годни делото е в районния съд, отлага се и се погасява по давност. Сега ще се присъди обезщетение на този, който е измамил. А гражданите си остават, освен измамени и напразно разкарвани до следствието и съдебните зали. Е, как питам аз, да гледат гражданите на правосъдието?

Ще се наложи ли да се плаща компенсация на Николай Методиев - Пилето, който бе оправдан от Софийски градски съд за контрабанда в размер на 4 милиона лева?

Чух по новините, че Николай Методиев - Пилето е оправдан, след като делото се е проточило над десет години. Прокуратурата ще го протестира пред Софийския апелативен съд и ако и там бъде потвърдена оправдателната присъда, като нищо Николай Методиев може да заведе иск срещу държавата да му плати за душевните страдания, причинени от съдебната система. И затова, че някой не си е свършил работата, държавата ще плати на Пилето. Ако той подаде иск, това ще се случи. Затова казвам, че в тази посока трябва да търсим отговорностите – кой как в съдебната система си върши работата, а не да се вторачваме в това как да се промени законът, какви да бъдат атестациите и прочие. Трябва да се гледа конкретната работа на всеки. При нас постъпи молба от Ангелинка Димитрова, вдовицата на Косьо Самоковеца, която също иска обезщетение от държавата. Иска е заради прекалено дълго проточил се процес. Затова казвам, че ако гражданите знаят за какво става дума, с основание ще питат: за какво плащате от нашите данъци заплати на магистрати, плащате за компютри и за удобства, при положение, че няма справедливост и няма резултат.

Как ще отговорите на обвиненията, че вместо да проверите по сигнал забавените дела на Владимира Янева, сте проверили цялото наказателно отделение на СГС?

Твърде много ми идва да изпълнявам поръчки. Аз съм свикнала да прозирам какви интереси прозират зад възлагането на конкретни поръчки. В края на краищата аз ръководя този орган и дори да не извършвам лично проверките, имам право да преценя как да се извърши проверката. Периодично се отчитам, така че работата ми е прозрачна.

Има ли ефект от проверките и успяхте ли да дисциплинирате магистратите?

Да, чувства се ефекта. Все пак вече не цари тази безотговорност, която битуваше от годни и по която някои продължават да тъжат. Не че можахме да свършим всичко, но от отчетите, които дават съдилищата, се вижда, че се ускоряват съдебните процеси. Но виждайки тези безобразия, за които говоря, смятам, че трябва да се работи още много - всекидневно, упорито, непрекъснато и с чувство за отговорност към гражданите. В крайна сметка магистратите работят за гражданите, а не обратното. И гражданите им плащат да си вършат работата.

Как оценявате работата на прокуратурата?

Новият главен прокурор е на няколко месеца. Може би не му остава време да погледне тези случаи, за които вече разказах и които касаят обикновения гражданин. В момента той е затрупан от сигнали, които дават политиците. Аз много вярвам на главния прокурор, защото съм запозната с работата му като ръководител на Пловдивския съд, а тя е отлична. За мен е важно какво човек е показал през годините.
Според мен той трябва да се огледа именно в редовата работа. Защо с такова нехайство се гледа на професията – да изтече работното време, което така и не се спазва. Нека кажа, че и сред прокурорите има добри професионалисти и почтени хора, но те някак си се губят в общата картина.