Натиск заради самия натиск, натиск, заради желание на непредставени в парламента политически сили не може да бъде повод за отказ от мандат. Това заяви на пресконференция в понеделник председателят на парламента Михаил Миков в отговор на въпрос докога парламентът ще работи под натиск. "Натиск за решаване на наболели проблеми, трупани с години, за решаване на социални въпроси, които засягат хиляди граждани, такъв обществен натиск е здравословен. Част от протестиращите много често поставят важни въпроси, които имат място за решаване в законодателната дейност", посочи Миков. "Легитимността на Народното събрание се черпи от избори. Има и такъв тип легитимност, която се черпи от обществена подкрепа. Всеки орган, всяко правителство трябва да има легитимния срок от време, в който да докаже оправдава ли обществените очаквания или не. Априорното обсъждане на този въпрос, без да дадеш шанс за апробация в практиката, подменя смисъла на демокрацията и не е нищо повече от неудовлетвореност от изборните резултати, а не от конструираните след резултатите институции", заяви председателят на НС. Според него са необходими поне 100 дни, а на сегашния кабинет са дадени само 10 дни. „Ние се вслушваме постоянно. Не се страхуваме от предсрочни избори. Само че да не излезе след това, че някой е недоволен или пък ние да сме недоволни и да се опитваме да блокираме институциите", коментира той. Деструкцията като подход към НС е част от проблема с разбиването на институциите в България, подчерта Миков. Той изрази надежда от промененото отношение на ПГ на ГЕРБ към работата на 42-то Народно събрание чрез участието им в парламентарните заседания и в комисиите. Ще започнем есента с динамична законодателна програма - поне

12 са законопроектите, които парламентът ще подготви през август и ще внесе през септември

т. г., каза той. Вето върху промените в Закона за държавния бюджет би бил безпрецедентен акт от страна на президента, каза Миков в отговор на въпрос. „Законът за бюджета е по-особен закон, той е изключително в правомощията на Министерски съвет, за да може да реализира политиката, за която то е избрано от Народното събрание. И когато използваш механизма на ветото по такъв закон, ти трябва да си даваш сметка, че това е пряк, директен сблъсък с изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет и опит за блокиране на нейната политика. Опит семействата на децата с увреждане да не получат през този месец увеличението, бизнесът да не получи разплащанията. Смятам, че това са все въпроси, които са от пряката конституционна компетентност на МС, а не на президента. Иначе винаги приемам с разбиране мотивираното връщане на закони за ново гласуване", коментира Миков. "Ако президентът разглежда сериозния конституционен институт на отлагателното вето като политически ход за намирането на по-широка подкрепа от 120, смятам една такава позиция за безотговорна. Да заиграваш с това тежко президентско оръжие, за да предизвикаш политически коментари по отношение на формирано парламентарно мнозинство, е безотговорно поведение. По никой начин не искам да оспорвам правото на президента да използва всички предоставени му от Конституцията механизми, но когато го прави с мотиви, по същество, а не с някаква скрита цел - да предизвикаш политическите коментари за конфигурацията в НС", заяви Миков. Той обясни, че

няма да свика извънредно заседание на Народното събрание, ако последва отлагателно вето за ново обсъждане на бюджета

„Добре е този въпрос да се разгледа в началото на септември, но ще има забавяне в реализирането на политиката на правителството, но ще е ясна и отговорността", каза още председателят на парламента.
Приехме закони, свързани пряко с живота на обикновения човек, даде най-обща оценка в началото на изказването си Миков. Част от тях, обещани още през февруари - измененията в закона за енергетиката, които като резултат доведоха до намаляване цената на тока, продължи председателят на НС. Сесията бе белязана и с други законодателни промени в социалната сфера - увеличението на помощи за отглеждане на дете, изменения на закона за корпоративното подоходно облагане, свързани с младежката безработица и др. Имаше засилен парламентарен контрол - надявам се министрите да бъдат все така отзивчиви към очакванията на обществото. Зададените въпроси към правителството на Орешарски са 174, а питанията са 39, отчете Миков. Какво не успяхме да свършим? Не успяхме да разгледаме докладите на различните органи, в които НС има свои квоти - на съдебната власт, на КЗК, на ДКЕВР и др. Това ще бъде един от важните приоритети на есенната сесия. Необходимо е да се възстанови Съветът по законодателство, стажантската програма към парламента за набиране на кадри и изграждането на звено, което да върши мониторинга върху ефекта от приеманото законодателство, допълни Миков.