Кънчо Стойчев е роден е на 11 май 1960 г. в София. Завършва социология в СУ “Св. Климент Охридски”. Главен изпълнителен директор на TNS за Балканския полуостров. През 1991 г. основава ББСС “Галъп Интернешънъл” – агенция за социологически изследвания.- Г-н Стойчев, очаквате ли гореща политическа есен? Ще ескалират ли протестите според вас?
- Безспорно есента ще бъде малко по-гореща, отколкото обикновено поради натрупаното напрежение в страната. Но лично аз не очаквам драстична ескалация, тъй като поведението на правителството показва, че се избягва всякаква конфронтация с протестиращите.

- Според ваши колеги основен въпрос е дали към тези протести ще се прибавят и социални искания. Така ли е?
- Не очаквам това да стане през септември. Няма логика. Ако говорим за предпоставки за по-голямо социално напрежение, в България това винаги се е случвало януари-февруари. Сега не виждам да има повод за подобно нещо.

- Какво предстои след отхвърленото вето на президента?
- При всички положения става дума за едно безпрецедентно поведение на президент в България. Не става дума само за ветото, а за цялостното му поведение. За мен Плевнелиев престана да бъде президент. Държавен глава означава единство на нацията, а този човек си няма понятие от това. Да, той беше в правото си да критикува погрешни кадрови решения на правителството, но по същото правило всяко едно правителство може да прави грешки. Няма безгрешни хора на земята. Да не се признава правото на всеки един кабинет да прави грешки, това е безумие. Още тук президентът прекрачи реалните си правомощия. Проблемът не е в неговата критика. Напротив, тя е полезна. Но той си позволи да оттегля доверие от правителство на парламентарна република, което е нон сенс. Вече месеци наред от страна в конфликта Плевнелиев се превръща в основна пресечна точка в този конфликт. Затова не бих се учудил, ако първите избори, които ни предстоят, бъдат за нов президент. Този човек в момента представлява най-голямата опасност за демократичния процес у нас.

- Загуби ли Плевнелиев от постъпките си, особено с наложеното вето върху актуализацията на бюджета?
- Разбира се. Той изобщо не е президент на нацията в момента, а една куха фигура. Това е ново за страната ни. Не се е случвало подобно нещо нито при Желю Желев, нито при Петър Стоянов, нито при Георги Първанов. За първи път имаме подобна криза в тази институция. Плевнелиев забравя, че депутатите в парламента представляват много повече българи от тези, които са гласували за него. Това са елементарни демократични правила. Недопустимо е да се дават морални оценки от политици. Можем ли да кажем дали коалицията на Ангела Меркел е чиста или мръсна? Не казвам, че хората нямат право на морални оценки, но те не са приложими навсякъде.

- Беше ли употребен Росен Плевнелиев от някого?
- Има една стара поговорка, че кой каквото прави, никой не може да му го направи. Очевидно е, че става дума за зависим човек, но всеки сам си носи отговорност за делата. В момента рейтингът на президента е безпрецедентно нисък, а сме на втората година от мандата му. Досега не сме имали подобен случай в политическата ни история. Поведението на Плевнелиев е напълно неадекватно, той изобщо не разбира каква е неговата роля. Вместо да се окаже медиатор в една сложна ситуация, той е полюс.

- Ваши колеги се обединиха около становището, че протестите дори консолидират левицата. Съгласни ли сте с това становище?
- Това не е становище, а очевиден факт. Доказват го и социологическите данни. Електоратът на левицата е мобилизиран. Разбираемо е, когато бъде поставен под натиск, очевидно е това да е така.

- Иззе ли наистина протестът опозиционната роля на ГЕРБ?
- Не мога да кажа, че ГЕРБ има опозиционна роля. Чисто по правилата на играта на тази партия е определена такава роля. Само че ГЕРБ не се държи като парламентарна партия, политическото в ГЕРБ отсъства. Там наблюдаваме политиканстване.

- Защо изведнъж решиха да се върнат в парламента?
- Направиха изключително голяма глупост, затова им трябваше време да я поправят. Дори не си признаха вината. Все едно че нищо не е било. В ГЕРБ осъзнаха, че напускането на парламента беше губеща, неадекватна позиция. Народният вот само преди няколко месеца ясно определи мястото на ГЕРБ - първа по големина политическа сила, но в опозиция. Това нито е нещо ново, нито е чудо в световната история. Политиката е изкуство за създаването на приятели, а ГЕРБ я превърна в изкуство за създаване на врагове.

- Протестите не дават заявка, че ще стихнат. Какво да очакваме оттук насетне, има ли изход?
- Протестите не са стихнали в Гърция години наред, в Испания и Франция - също. Те са част от демокрацията. Големият въпрос е следният - всеки един протест има конкретна цел. Да речем „искаме детските надбавки да са 50 лева” и т.н. Съответно ние го постигаме или не го постигаме. Но винаги има конкретна цел. Докато сегашните протестиращи искат да съборят власт с протест. Това е нон сенс. Власт се събаря с революция, докато с протест се постигат конкретни цели. И всъщност митингът, както започна в началото, имаше успех. Ако някой има идеята да управлява, то нека да излезе и да заяви, че той иска властта. Тогава се започва съвсем нормално състезание на идеи. В момента какво чуваме - “протестирам, за да се махне правителството”. Няма такъв протест, нужно е конкретно искане.

- Има ли алтернатива този кабинет и виждате ли условия за предсрочни избори?
- Много е вероятно да има предсрочни избори, но няма да бъдат мигновени. Според мен най-разумното е те да са до края на следващата година. Но да гадаем точно в кой месец, е несериозно и безотговорно. Вярно е, че мнозинството в парламента е крехко. Една година за разгръщане на дейността на едно правителство е достатъчна, но един месец - не. Тогава хората ще могат да кажат въз основа на тази година управление да преценят плюсовете и минусите и да направят своя избор. Също така трябва да има време да се промени и изборното законодателство в посока на гарантиране на честността на изборите. Да отидем до урните сега и отново да има милион отпечатани бюлетини, едва ли някой го иска. Моята теза е, че трябва да се върви към машинно гласуване и да се премахнат чувалите с бюлетини. Нужно е да се реши въпросът с мъртвите души. Явно на обществото не му стана ясно, че на последните избори гласуваха над 2/3 от българите, а не 50%. Тези 50 на сто са по списъците, които са надписани с милион и половина само защото не се знае къде са тези хора. У нас хората с право на глас, отседнали постоянно в страната, са не повече от 5,2 милиона души. Обвинението, че българският народ не е гласувал, е глупаво, защото 2/3 гласуване е нормална европейска норма. Това съвсем не е ниска избирателна активност.

- Ще се възроди ли дясното, след като е очевидно, че Реформаторският блок ще бъде изправен пред организационни проблеми?
- Под една или друга форма, в по-ранен или по-късен период дясното ще се възроди в България. Но това няма да стане въз основа на дясното менте ГЕРБ. Истината е, че ГЕРБ не са нито десни, нито леви. Автентичното дясно ще се възстанови, било по-трудно или по-лесно, но връщането на ГЕРБ на власт е невъзможно. Няма такъв сценарий, мина това време. Що се отнася до Реформаторския блок, за мен е неразбираемо обединението на някои партии вътре в него - като тази на Меглена Кунева с формацията на Касим Дал.