Първанов: Партиите в България загниват

Загниването на сегашните български партии е в основата на проблемите на управлението и политиките. Загниването идва от кризата на идентификацията”. Това каза Георги Първанов, президент в периода 2002 - 2012 година, при откриването на инициирана от него дискусия „Български дебати: За националния успех”. Първанов подчерта, че е необходимо да се помогне за оздравяване на партиите и коалициите. Според него акцент в протестите е идеята за промяна и за написване на нов Изборен кодекс. „Ние сме готови да дадем домакинството си на един такъв дебат. Аз организирах дискусия за реформата на политическия модел и там идеите за промените на изборното законодателство бяха обсъдени. Трябва да се обсъдят промени в Закона за политическите партии – начин за финансиране на партиите, строг контрол, прозрачност. Много по-ефективен контрол върху средствата за партиите е въпрос, който трябва да бъде решен. Отделно ще правим дебат по темата за състоянието на партиите”, заяви Първанов.

По думите му безусловно трябва да се засили пряката демокрация вътре в самите политически партии. Георги Първанов попита и дали все още стои въпроса за преучредяване на държавата. „Възможно ли е това? Би ли било резултатно едно Велико народно събрание? Моят отговор е по-скоро „не”. Аз съм скептик. Смятам, че нашата Конституция не е изчерпана. Има неща, които трябва да се коригират. Аз самият съм предлагал корекции за правомощията на президента. Но ако някой е за президентска република, моля нека да дебатираме. Ако някой е за долна и горна камера, нека дебатираме. Искам силен, експертен дебат. Аз ще работя за това. В Конституцията трябва да залегнат нови постановки – например в какви случаи задължително се свиква референдум. Нека Конституцията да реши какво се случва със съдбата на подписката”, каза бившият държавен глава.

Той възрази срещу опита да се постави под негативен знаменател всичко от времето на прехода и определи като положителна стъпка договорът с Европейския съюз.„Договорът е най-доброто нещо, което България е постигала в отношенията с Европа, защото обикновено някой друг е решавал съдбата ни, без дори да ни покани на масата на преговорите”, коментира Първанов.

„Когато чертаехме стратегията на България заедно с г-н Калфин, проф. Борисов, много хора от академичните среди, местната власт, ние записахме, че можем да си поставим цел към 2020 година да стигнем средното ниво на страните-членки на ЕС. Дали трябва да коригираме тази цел, в каква посока?”, попита риторично Първанов. 

„Стратегическата мисъл и политика изисква лидерство, лидерство, каквото днес не виждам. Ние виждаме целеполагане в рамките на 100 дни. Прочетох един документ, не лош документ – „100 мерки за 100 дни”. 100 мерки, а къде е политиката, къде е визията, къде е стратегията? Не лоши мерки, но къде е това, което обвързва? Кога ще дигнем хоризонтът отвъд 100 дни, отвъд 4-те години на мандата?”, коментира Първанов. „Слушах внимателно дискусията на президента Росен Плевнелиев. Ако ние смятаме, че до 2020 г. ще имаме пет правителства, къде отиваме? На мен ми се струва, че 2020 е къс период. Трябва да погледнем доста по-далеч напред – до 2030, 2050 г.”, отбеляза той.

По думите на Първанов политическият дебат се води на нивото на махленски свади. "Много ниско ниво, обидно за нацията", допълни още президентът. Той обясни, че внимателно наблюдава това, което се случва в последната една година. "Виждам един революционен порив за игнориране на всички, които досега са имали досег с политиката и с управлението. И досега имаше опит да се започне на чисто и с нови лица. В президентската администрация мнозина бяха млади хора. Но аз трябва да призная, че не запомних много от новите лица и в НДСВ, и в ГЕРБ, т.е. това не е гаранция. Нека не противопоставяме поколенията. Един ще каже „На бой отиват само старците”, друг, че „Няма място за старите кучета”. България има нужда от компетентно управление на всички нива”, категоричен е Първанов.

„За годините на Прехода българската политика недостатъчно се базираше на добрата, солидната експертиза. Колко пъти парламентът се обръщаше към БАН, към експертите с молба за експертно мнение по един или друг въпрос? Ние нямаме изградени механизми за формиране на работеща политика. Това се прави в едни тесни апаратни лаборатории”, обясни Първанов и посочи, че успехът на България е възможен само с мобилизирането на широк кадрови потенциал.

Станете почитател на Класа