Много модерно стана да се „окупира“. В България също привнесохме този модерен опит за привличане на общественото внимание. В САЩ движението „Окупирай” е на недоволните от неолибералната икономическа система, обричаща всички, извън шепата свръхзаможни, на масова и наследствена бедност, на слугинаж на банковия картел. На Запад „Окупирай” е ултраляво движение, но хората в него не са свързани с политически партии. У нас не е така. Тук отново е модно политици да използват студентската непорочност. Това става чрез подмяна на протести и разрушаването на единението на студентите. Това става в полза на едни или други политически субекти.
Само преди месеци предишните управляващи използваха Христо Стоичков и националните представителства на студенските съвети в ролята на нещо като платформа за „партия на студентите“. Така и не се разбра кой плати за това. Сега Реформаторският блок на Костов, Кунева, Зелените и протурскя Касим Дал, заедно с ГЕРБ, провокират своите младежки структури да окупират Софийският университет „Св. Климент Охридски“, докато над 20 хиляди студенти протестират срещу прекъсването на учебните занятия, породено от окупацията.
Разликата между движението „Окупирай“ по света и това в България са целите — едните се борят за повече справедливост в една бездушна икономическа система, а нашите „идеолози“ копират само стратегията, но не и целите, изпълнявайки задачата да свалят едно правителство и да го заменят с друго, което най-вероятно ще управлява в петорна коалиция. И всичко това щедро и активно подкрепено от медии и неправителствени организации, силно зависими от субсидии.
Това ли е революцията на младите? В света тя е автентично социална и патриотична, а при нас стана предимно в сферата на партийната експлоатация. Това не е моята революция, както и на хилядите други студенти, които не желаят да участват в партийни игри и интриги.
