Г-жо Коджабашева, вече обявихте, че „България без цензура“ ще внася в парламента проектозакон за насърчаване на малкия и среден бизнес. Какво предвижда той?

Законопроектът,  чийто автор е  Светлин Танчев, стъпва на опита на Великобритания и целта му е е да насърчи средните и малките предприятия. Предвиждаме те да бъдат стартирани чрез частни средства на предприемачи и на физически лица. По същество това представлява частна инвестиция, която ще бъде гарантирана от държавата. Както е известно, в българската банкова система отлежават 38 милиарда лева депозити на частни лица. Сумата е по-голяма дори от тази на компаниите и на фирмите. Това показва, че има едни „спящи“ пари в нашата икономика, които са в банките, а не са инвестирани, било поради високият политически риск, било поради високите лихвени нива. В същото време хората търсят реализация на парите си предвид на това, че винаги един бизнес носи повече пари, отколкото един депозит в една банка. Неизбежно ще дойде момента, в който лихвените нива ще паднат още и това процентът на търсене на инвестиции ще нарасне. В този смисъл проектозаконът, който Светлин Танчев ще внесе, ще бъде много удобен и интересен за всички предприемачи, които са развили своя бизнес и имат средства. На тях ще им се предоставя възможност да осъществят свои инвестиции в добри и работещи идеи на други хора. Предвиждаме държавата да поеме до 70% от риска на инвеститора, ако предприятието не се окаже успешно. Ако е успешно, ще има три годишна данъчна амнистия за инвеститора. Т.е ние залагаме на комплектността – опитваме се да вкараме държава - предприемачи -инициатори на бизнес идеи, така че да е полезно за всички.

Предвидили ли сте евентуален риск от злоупотреби с тези пари, които ще са гарантирани от държавата?

Много съжалявам, че у нас, когато се предлага нещо ново, веднага започва да се разсъждава над това как ще злоупотреби. Нееднократно съм казвала, че всички промени са адекватни и нормални, само когато мисленето на българина се смени. И това трябва да се случи в една положителна насока – на разбиране на взаимовръзката на всички участници в икономическия и социалния живот. Разбира се, че може да има злоупотреби, но аз пледирам към промяна на начина по който се възприемат нещата. Но на въпроса – да, контрол от страна на държавата се предвижда в проектозакона, защото става дума за публични финанси.

Заложили ли сте праг на финансиране от страна на частни инвестиции?

Според мен не трябва да се слага конкретен праг, важно е да се преценява самата идея. В този закон трябва да залегне качествен анализ, който да определи кои точно сектори на икономиката трябва да бъдат развивани и там да се насочва вниманието. Много интересна например е научно-развойната дейност и високите технологии, но това е сектор, който се развива. За нас е по-важно да наложим екологичния сектор – а именно разработване на технологии и бизнеси в сферата на вторичните ресурси. Ако в природата всички цикли са затворени, в нашата икономика не е така. Ние стигаме до потребителя на стоката и оттам нататък - пътят между потребителя и ресурса е едно бяло петно. Ето тука ние виждаме нови работни места, нови научно развойни дейности и нови стартиращи бизнеси. Затова е важно екологичния сектор да бъде стимулиран, защото ще доведе от една страна до устойчив икономически растеж в екологически смисъл, и от друга - до включване на ниско квалифицирани, както и, разбира се, на много високо квалифицирани лица.

Тази възможност , която предоставяте със закона, няма ли да конкурира други програми като Конкурентоспособност и Иновационния фонд , където периодично гърмят скандали, свързани с финансиране на проекти?

Знам, че е сложно да се кандидатства там, знам, че цялата насока е в иновационни проекти и че е необходимо да има патенти, което орязва възможностите на много фирми да влязат в тази програма. Намирам го за неадекватно. Когато съм развивала своя бизнес и съм имала интересни идеи, съм ходила в този фонд, където са ме питали кога ще си изкарам патента. Ясно е, че корупционните практики са изключително обемни и целта е да се променят тези практики. За да се случи това обаче е е необходимо да се смени мисленето на хората. Не може да се приключи с корупцията у нас, след като тя е станала начин на отношение на всички слоеве в обществото. Трябва да има много глоби и предварителен и последващ контрол, но трябва да има и промяна на мисленето.

Правени ли са разчети какъв ресурс от бюджета е необходим, за да се гарантират тези инвестиции, които ще се правят за малки и средни предприятия?

В момента не сме управляващи и не сме правили такива разчети. Според мен по-важна е логиката, че държавата влиза, за да подпомогне предприятията. В същото време аз бих искала да се променят и условията за кандидатстване по програма „Конкурентоспособност“. Тече последното обсъждане на споразумението за европейското финансиране до 2020 година. Надявам се да се вземе предвид неусвояването на много европейски средства от страна на фирмите и да се облекчат условията за кандидатстване.

Лансирахте няколко смели идеи в данъчното законодателство – премахване на плоския данък и да въвеждане на данък богатство. Има ли разчети какви приходи ще донесе това на бюджета?

Искам да разделя нещата на две. Ние искаме да въведем данък богатство, който е за покупка на стоки на лукса – над 1 милион лева. Този данък касае около 800 души в България по груби сметки. Статистиката показва, че толкова души държат над 1 милион лева в банките. Това са евентуално хората, които ще бъдат засегнати. Вярвам, че те ще разберат възможностите, които им е дал животът да направят 1 милион лева и ще се отблагодарят на хората, които са им помогнали да го направят, с този данък.

Относно прогресивния данък печалба, идеята ни е да касае само физически лица. Ние искаме той да бъде семеен и обвързан с броя на децата. Виждате, че по този начин се стремим да насърчим двудетния и тридетния модел, както идеята е децата да бъдат отглеждани в една добра социално-икономическа среда. Този данък има възпитателно въздействие и веднага ще го сравня с данъка върху хазарта, който така бързо го въведоха. Реално данък хазарт, който генерира страсти, свързани с порок, мина бързо-бързо в парламента. А един данък, който генерира трудолюбие, се отхвърля, което е неразбираемо. Когато се въведе прогресивен данък се постигат две цели – първо хората с по-ниските доходи ще плащат по-ниска ставка, което е справедливо, а хората с по-високи – по-висока ставка. В нашата икономическа програма е заложен промяна на икономическа програма е заложена промяна на икономическия модел – от нелиберален към неокейсиански икономически модел. Това означава да насърчим икономиката на търсенето и на увеличаване на доходите. Очакваме повишаване на приходите от физически лица да е с близо 20%, което не е малко.

Как ще се справите със сивата икономика? От години се изяснят данни, че тя е 30%?

Имаме интересна идея как да се справим с този проблем. Голяма част от хората, които не плащат данъци, го правят, защото не вярват, че те ще бъдат похарчени целево. Ето защо ние предлагаме да се уреди възможност за фирми и юридически лица да финансират директно в държавни капиталови проекти. Т. е да има един списък с детски градини, училища, болници, които имат нужда от изграждане или реконструкция. Тези хора, които искат да инвестират там, нека го направят директно. Не като вноска в бюджета, а като директна инвестиция. За това те ще получат табелка върху съответното заведение – това беше финансирано от еди коя си фирма. Така ще се даде инициативата на гражданите и фирмите те лично да подпомагат развитието на обществото, с косвеното посредническо на държавата.

*Рада Коджабашева е икономически експерт на "България без цензура"