Г-жо Коджабашева, покрай скандалите около ЕРП-та стана ясно, че три правителства са сключвали неизгодни договори в областта на енергетиката и че благодарение на това няма как цената на тока да бъде намалена. Как може да бъде избегнат този хаос, който работи срещу икономиката?
Проблемът с енергетиката е проблем на националната сигурност. Българското законодателство от 2007 г. позволява държавата да сключва дългосрочни договори – 20- 25 годишни, за изкупуване на производството на близо 2000 мегават часа ВЕИ електроенергия на фиксирана цена. Предвид, че в България няма индустрия, която да консумира произведения ток , то горе долу цялата сметка се плаща от физическите лица. Изнасяме ток от евтините енергийни източници, а продаваме в България- на повтаря по- голям процент частни лица – енергийния микс.
Преди се забавлявах, но сега ми е не тъжно , а дълбоко притеснено , че от години в тази държава не се работи на база план и стратегия , а по принципа на ветроходството и личното удоволствие. Очевидно е, че проблемът ще се задълбочи, ако в България няма индустрия, няма производство. А липсата им водят със себе си други основни проблематики логически обосновани като ниско платен труд и безработица – предвид липсата на конкуренция и изобщо липса на работни места, мизерия , демографски проблеми, смазване на националното самочувствие, търсене на спасение отвън , зависимости.
Очевидна е крайната необходимост от внасяне на ред, логика и перспективност в икономическия живот на страната. Ако икономиката не работи за хората, тя работи временно за някой други, а после срещу всички.
Мисля , че от решаващо значение е създаване на Агенция за икономически проучвания, анализи и стратегии. Всяка страна има своите конкурентни предимства, които трябва да развива. Ние последните 25 години експериментираме, ще оцелеем ли, ако ги унищожим и ако не ги използваме.
Всяка уважаваща себе си страна стъпва на две основни неща – собствената си същност – история, ценности и традиции, и собственото си развитие. Няма фирма по света - от най-малкото магазинче до най- големия концерн, която да не планира на база на анализи на собствените си възможности и тези на конкурентите, която да не си поставя конкретни цели в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, която да няма стратегия за оцеляване, а оцеляването е развитие! Всички велики сили играят стратегически, което означава, че планират, което означава че анализират и прогнозират. На тази елементарна логика виждам спешната необходимост от създаване на Агенция за икономически проучвания, анализи и стратегии. Тя трябва да е мозъчния тръст на държавата и в нея да работи само най- добрият академичен икономически потенциал на страната. В нея трябва да работят и българи, работещи в чужбина, които имат чуждия и глобалния опит, но са запазили националното самосъзнание.
Нещо повече. На България и е нужен Национален съвет по икономическа сигурност. Например към президента. Един надпартиен орган, който да се обединява около важни стратегически задачи пред българската икономика, който да съобразява последиците от всяко премахване или развитие на определена стопанска дейност, от концентрацията на икономически интереси - били те корпоративни или на други държави и общности, и да бъде информиран от съответната Агенция за икономически проучвания, анализи и стратегии. Още повече, че тази агенция би била невероятно полезна за стратегическо насочване на европейските фондове, преки чуждестранни инвестиции, НПО- та и т.н. Ако не се внесе концентриран и целенасочен интелектуален потенциал, а в България все още има и то много, в стратегия и нужните тактики ние сме обречени да плаваме.
Работеща ли ще е една такава нова структура предвид световния опит?
Да, разбира се. Една от най- младите и проспериращи държави са САЩ. Още 1934 година Рузвелт прави своя Федерален Комитет за Икономическа Сигурност в продължение на новия курс на страната, после през 1972 г. Никсън прави Съвет за икономическа политика, който вади страната от инфлацията, а в началото на 80-те Бил Клинтън създава Национален Икономически Съвет със същите цели и права в икономиката, каквито има Съветът за национална сигурност в политическата област.
Национален Икономически Съвет координира вътрешни и външни икономически политики в съответствие с поставените стратегии на страната и осъществява контрол върху дневния ред на икономическите политики. Така държавната администрация реално осъществява пряко и косвено въздействие за изграждане на силна, процъфтяваща, конкурентоспособна икономика.
На ниво ООН също има Съвет за икономическа и финансова сигурност .
Това е толкова нормална структура. С риск да ме обвинят в някаква пристрастност пак ще дам един пример със САЩ – официално в стратегията за НС на САЩ е записано - създаване на нова международна система в съответствие със собствените ценности и идеали ……Две са нещата на които се крепи една държава – самочувствието и икономиката.
Напоследък е модерно да се говори за реиндустрилизация на страната. Как гледате на това и имате ли конкретни виждания как могат да се създадат нови работни места ?
В страстната седмица ще цитирам Библията “По делата ще ги познаете, не по думите ”. Говори се едно , но се действа в друга посока . Ще дам пример. Софийска община направи сделка с германската МАН за 126 автобуса на стойност около 80 милиона евро без ДДС . В Пловдив, общината се готви да закупи тролейбуси. Необходимостта от модернизиране на автопарка в обществения транспорт е факт. За цялата страна. На мен ми се вижда много по- логично да се предложи на фирма МАН и на други заинтересовани едно публично частно партньорство за изграждане на завод за производство на автобуси. Първо подобна инвестиция би струвала 4- 5 пъти повече от самата сделка , но ефектите ще се неоспорими. Ще се открият нови работни места. И това ще са поне 1000 работни дългосрочни работни места за инженери, монтьори , счетоводители , снабдители, работници и т.н. Тези автобуси трябва да се поддържат. Ще се открият сервизи. Това са нови работни места. Тези автобуси и тролейбуси имат нужда от гуми. Идва ли вече в съзнанието ви Видин, Вида , Северозападна България и т.н.? Да не говорим, че едно такова индустриално предприятие, като голям консуматор на електроенергия, ще се отрази и на енергийния баланс в положителна насока. Преди малко говорихме колко важно е да има индустриален консуматор на произведената енергия. От друга страна разрастването на подобна фабрика ще привлече и поръчки и т.н. В допълнение в самата икономика ще се влеят заплатите на новите работни места, от които 40 % отиват при търговците , а 60 % под формата на данъци и осигуровки и т.н се връщат в бюджета . Това са пари за обществени разходи и социални политики. Сделка е добра и за инвеститора, добра и за местната икономика в перспектива. Една крачка в правилната посока ще донесе много предимства. Публично- частно партньорство е начинът, за да се намали риска на инвеститора, да се осмелят други инвеститори да поемат държавния риск , както и да се запази местния интерес.
Видя се, че много харесван политик в Унгария е Виктор Орбан. Как глудяте на позицията му за поставяне на интересите на националната държава перед тези на еврообщността, включително и с икономически мерки?
Аз обичам логиката. Когато частите от една система са добри , то те правят и системата добра. Ако е сглобена добре , разбира се. Когато страните в Европейския съюз , имам предвид суверенните държави , работят в добър вътрешен комфорт, то съюзният концерт, ако мога да взема тази стара метафора, ще свири добре. Иначе – вие чувате, нали ?!
Орбан наруши статуквото като се базира на принципите на международното право и документи на ООН. Така защити тезата , че Унгария е суверена държава и Брюксел не може да и диктува. Част от промените той осъществя с чисто икономически лостове. Например с високи лицензионни такси , които лишават дейността от икономически смисъл и тогава влиза държавата.
Истината е, че социалното измерение на икономиката може да се съблюдава само с намеса на държавата. Мисля, че текущите глобални процеси предават нов смисъл на националната държава, с което ще се промени и смисъла на глобализацията. И то не защото мислим за някакво славно минало – в случая на Унгария – Австроунгарска империя, а защото бъдещето е невъзможно в унифициран вид , в унисекс, в уни ценности и мислене. Много са, които не искат 1984 на Оруел да продължава да се развива. Европейският съюз е съюз от суверенни държави. Не е федерация. Това е базова възможност за национално развитие и съвместен прогрес и не е добре да се проваля.
Лансирахте идеята да бъде съхранена кирилицата при надписите в търговските вериги и магазините. Как точно смятате, че може да стане това?
Много благодаря за този въпрос. Всъщност за всичките, защото това са части от една кауза. Да отстояваш автентичността си и да се развиваш в посока на собствените дадености, като глобализмът е само възможност в цялата картина, а не причина да изчезнеш, е важно. Един човек, една държава, един народ който има самосъзнание за себе си не допуска да бъде игнорирана неговата самобитност, не допуска да бъде наричан евтина работна ръка, не допуска да бъде въвличан в неравностойни игри без последствия. Знаете ли, колко голяма бе изненадата ми, че 35 годишен мъж не може да довърши изречението – И ние сме дали нещо на света . Това изречение завършва така …. И на вси славяни книга да четат. Аз искам да се върне кирилицата в пазарската ни чанта, в погледа ни, когато гледаме рекламите. Защо се уважаваме. Направете си труда един ден да наблюдавате рекламите по билбордовете, телевизията, радиото, да четете опаковките на стоките. За един ден може да научите английски. Древността и себичността са изключително предимство, което може да продава. Казвам го така, защо знам, че ще ме атакуват точно в тази насока. А иначе, важното ми е да се запазим. Вие знаете ли , че знакът @, който използваме в имейлите си е открит в старо четмо на кирилица . Представяте ли си, един народ с национално осмислен пи ар какви дивиденти би извел от това? Това е пътят към възраждането: модерен – пи ар и традиционен – закон.
В заключение искам да ви кажа, че много се надявам най-сетне всички политици и партии да се осъзнаят, че наистина съединението прави силата и да седнат заедно на една маса за България. Просто е – иска се само малко самочувствие.
Рада Коджабашева е завършила финанси и международни отношения в УНСС. Работила е в банки и различни финансови институции. Специализира във Франция, САЩ, Белгия, Германия, Швейцария. Икономически експерт и зам.- председател на ББЦ.
