Над ¼ от гражданите – 26,8% – анкетирани в изследване на общественото мнение, направено от Института за модерна политика (ИМП) посочват, че нямат мнение за същността на събитията в Украйна от Евромайдана насам.
Според 19,8 % случилото се в Украйна е „демократична революция на гражданите срещу олигархичния и корумпиран режим на Янукович“. Други 11,5 % от респондентите споделят твърдението, че събитията в тази страна са „завземане на властта с насилие от екстремистки и неонацистки групировки като „Свобода“ и „Десен сектор“.Според 17,2 % от респондентите обаче наблюдаваните събития са „борба за надмощие между различни орлигарси, от която страда украинския народ“. Други 15,1 % виждат в събитията от Евромайдана, последвалото отстраняване на Янукович, отцепването на Крим и напрежението в Източна Украйна, „политическа борба между проруските и прозападните сили“. Като „справедлив протест на гражданите, прераснал във въоръжен преврат, осъществен от екстремистки сили“ оценяват събитията в Украйна 9,6 % от анкетираните.
На въпрос дали България трябва да поиска по-сурови международни санкции за Русия във връзка със събитията в Крим, 7,6 % е делът на тези, които категорично подкрепят по-сурови санкции. С „по-скоро да“ отговарят 8,8 % от участниците в изследването на ИМП. Доминиращата нагласа е срещу български постъпки за налагане на по-сурови санкции срещу Русия – 37,8 % е делът на респондентите, които са категорично против това, а с „по-скоро не“ отговарят 21,3%. Близо една четвърт от респондентите не могат да преценят каква трябва да е българската позиция по този горещ въпрос от международната политика – 24,7 %.
17,5 % от хората заявяват, че позицията на БСП по отношение на Русия и Крим е най-близка до тяхното мнение. Други 16,5% споделят позицията на ГЕРБ по тази тема, а 7,6 % е делът на респондентите, които намират позицията на „Атака“ за отговаряща на тяхното мнение. Една пета е делът на анкетираните, които смятат, че твърдата позиция на президента Плевнелиев, който настоява за сурови санкции срещу Русия е адекватна на националните интереси – 19,4 %. По-умерената позиция, изразена от правителството на Пламен Орешарски обаче печели по-голяма подкрепа – 24,7 %. Делът на анкетираните, които не смятат нито едната, нито другата институционални позиции за напълно адекватна на националните интереси на България е 25,3 %. Най-голям е делът на тези, които заявяват, че не могат да преценят позициите на президента и на правителството по тези въпроси – 30,6 .
