Броени дни преди старта на европейските избори жителите на най-големия морски град Варна са изправени пред дилемата не за кого да гласуват, а как да изберат по-малкото зло. Емблематичната морска столица, от която преди година се запали вълната на февруарските протести така и не можа да роди личност, която да запълни очакванията, оставени от вакуума след оставката на считания за несменяем Кирил Йорданов. За сметка на това се образува един безумен тюрлюгювеч от пишман-политици, които за протокола са от различни организации, но де факто си сменят политическата окраска по-често от чаршафите в къщи.
Специално във Варна предварителните кметски избори бяха лакмуса за това какви химически реакции биха протекли при настоящите евроизбори. Голямата изненада бяха кандидатите на основните партии за кмет на града - считаните за почти сигурни Анелия Клисарова (БСП) и Данаил Папазов (ГЕРБ) изненадващо получиха министерски постове в правителството на Пламент Орешарски. Това принуди да се появят варианти "на пожар". И докато от ГЕРБ извадиха Иван Портних, ръководството на БСП направи фаталната грешка да номинира доц. Христо Бозов. По този начин градския лидер на социалистите Борислав Гуцанов си вкара неспасяем автогол и загуби на пръв поглед невъзможните за загубване избори. Все пак колкото и умен, ерудиран и интелигентен мъж да е Христо Бозов, номинирането му веднага след оставката на Кирил Йорданов си беше харакири отвсякъде. Защото дори и Исус Христос да беше кандидат на БСП, след като е бил толкова време заместник на Кирил Йорданов, пак щеше да бъде отрязан от варненци. От услугата пък се възползваха от ГЕРБ, които при подобна номинация на социалистите и магаре да бяха номинирали за кмет, пак щеше да бъде избран. Макар че може би дори магарето би било по-добър вариант с оглед на скандалния ентусиазъм, с който Иван Портних започна осигурява бизнес от общината на цялата си фамилия.
Каква е ситуацията в момента?
Начело на БСП във Варна продължава да е "медузата" Борислав Гуцанов. По този начин автоматически социалистите се провалят, тъй като против него са дори членовете на организациите на собствената му партия във Варна. Гуцанов материализира по най-добър възможен начин участието си във властта, като се сдуши с бизнесмена Кирил Домусчиев - един от основните приближени на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Домусчиев веднага назначи за изпълнителен директор на своята компания БМФ кумеца на Гуцанов - Александър Калчев. От своя страна шефа на БСП-Варна придоби неофициален контрол върху държавното предприятие "Български морски квалификационен център". Което от една страна подготвя кадри за морската дейност, а от друга държи двата държавни фериботни кораба, които са отдадени на беърбоут чартър ... именно на БМФ на Кирил Домусчиев.
Друг фактор във Варна е Янко Станев, прочул се с това, че бе арестуван за купуване на цигански гласове. Което не бе голяма изненада за варненци - всеядният Станев може да се похвали с реализиран "голям шлем" от подобна подкрепа за почти всички големи партии. На последните избори Станев игра за ГЕРБ, а се очаква сега да помогне и на Реформаторския блок - най-малкото защото Станев уреди брат си Валентин за зам.шеф на СДС във Варна. Самият Станев често участва чрез своите общински съветници заедно с тези на Гуцанов и Портних във взимането на различни решения.
Какво може да се очаква от Бареков и войводите
Заради липсата на достатъчно време от формацията на Бареков няма да им е много лесно да поднесат изненада. За съжаление - предимно на воеводите - една от знаковите фигури на ВМРО - Костадин Костадинов напусна през миналата година след скандал с лидера на партията Красимир Каракачанов. Костадинов бе и един от основните конкуренти за лидерската позиция във ВМРО и загубата във вътрешните избори бе истинската причина за напускането му. Което се оказа сериозна загуба. Костадинов бе един от харесваните варненски местни политици и събираше доста симпатии не само от националисти - но и от голяма част от хората с дясно мислене.
В негово отсъствие начело във Варна е вече бившия кандидат на БСП за кмет доц. Бозов. И докато влиянието на Бозов върху резултата ще е по-скоро неутрално, дори и донякъде леко положително (все пак измина доста време от свалянето на Кирил Йорданов), ударът върху ББЦ в морската столица ще бъде заради присъствието на една друга личност - бившият шеф на ГЕРБ в града Павел Димитров. Ако има класация за най-нехаресван варненец Димитров и Янко Станев ще се бият много сериозно за първото място. Самият Павел Димитров вече успя да внесе хаос в ББЦ като обяви, че ще работи за това следващият кмет на Варна да е ... транспортният министър Данаил Папазов. От партията на Бареков побързаха да се отрекат от мнението му, но е въпрос на време да изсърбат негативите от присъствието на фигурата му в редиците си. Които той ще им сипе с големия черпак.
Борбата за кокала вдясно
Изключително анемична се очертава борбата за десния избирател на Варна. Тя ще зависи преди всичко от това на кого ще прехвърли циганските гласове Янко Станев - дали на Реформаторския блок или на ГЕРБ. Единственото разпознаваемо лице е кметът Иван Портних, който обаче въпреки изборната си победа има още много да се доказва. Особено след изтеклите данни за възлагане на обществени поръчки от общината на роднини на жена му.
От своя страна едва ли и един на сто варненци знае кой е в ръководството на Реформаторския блок във Варна. Дори и Чичко Гугъл не може да даде точна информация. Силен ход би бил привличането на бившия кмет Христо Кирчев - отявлен седесар до мозъка на костите си и един от малкото кметове, които се опазиха от скандали по време на управлението на града. Неговото участие в РБ обаче е неосъществимо при положение, че в управлението му във Варна доминират хора на Янко Станев, с който Кирчев е в тих конфликт повече от десетилетие.
Няма как и някоя от останалите организации и партии да променят чувствително резултатите си в сравнение с останалата част от страната. Двама от сериозните играчи - Марешки и "Химимпорт" нямат интереси за каквото и да е участие в избори на европейско ниво - техните интереси са преди всичко регионални.
Така за варненци за пореден път остана кофти избор - да не гласувам или да гласувам за по-малкото зло. И няма да е голяма изненада, ако отсега кажем, че Варна ще бъде градът с най-ниска избирателна активност от цяла България. Няма да е за първи път. Дано обаче да е за последен.
