217 млн. евро глоба – толкова голяма санкция е записана като заключение в одитен доклад на Европейската комисия относно Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Докладът е на бюрото на министър Димитър Груков и не е публичен все още, твърдят от Министерството на земеделието и храните.  Документът е бил готов и изпратен до българските власти в края на миналата година. За скандала съобщи  mediapool.

Ето и подробности от доклада, с които раполагаме.

Искането е за гаранционния фонд

Искането за налагането на финансовите корекции е заради гаранционния фонд (96.88 млн. евро), авансовите плащания (120 млн. евро), нагласени търгове по медийни и общински проекти. Освен всичко друго Европейската комисия иска незабавни действия от страна на правителството, за да бъде защитен европейският интерес и да няма повече корупционни практики. И това е факт въпреки обясненията на зам.-министъра по земеделието Явор Гечев как няма да губим пари по ПРСР.
Какво констатира проверката на ЕК в засекретения от МЗХ доклад? На първо място трябва да се отбележи, че одитът на Европейската комисия върху ПРСР е направен в края на 2013г. и обхваща всички общински мерки и тези, свързани със създаването и управлението на гаранционния фонд, за периода 2011-2013г.

Незаконните практики на МЗХ

Одиторите са установили преждевременно, а поради това и незаконно прехвърляне на авансови плащания, които предотвратяват отмяна на поети задължения и причиняват загуби на програмата, а освен това същите не са разрешени от действащото европейско законодателство, тъй като създават среда на симулативно отчитане на завишено разходване на средства. В одита са засечени и незаконни практики по прикриване на получени лихви от държаните по сметка на общините авансови плащания, които са прибирали начислените от банките лихви върху средствата, дължими заради практиката на банките в България. Подобни лихви са генерирани в 86 % от проектите, за времето когато средствата на програмата не са били използвани за разплащания.
Противоречивите, изменчиви и неистински твърдения на МЗХ относно проблема с лихвите са се променяли в някои случаи всеки ден, вероятно в зависимост от логиката на консултантите и експертите на министерството и оказвания политически натиск.
В доклада е записано, че „в понеделник българските власти обясниха, че ДФЗ е наредил на всяка община получила авансово плащане, преди окончателното плащане на проекта да декларира дали сметката е генерирала лихви и да представи банково извлечение за това. Във вторник въпросът е обсъден със служител на правния отдел на ДФЗ. В сряда е представена бележка, че общините не са длъжни да превеждат такива лихви на ДФЗ. В четвъртък по време на посещение в община Ихтиман, бенефициентът декларира, че е възстановил тези лихви, тъй като това е задължително. В петък по време на заключителната среща българските власти отново заявиха, че бенефициентите са длъжни да върнат лихвите“. Тази илюстрация от противоречиви и взаимоизключващи се твърдения на администрацията на МЗХ очевидно е смутила силно проверяващите, които заключават, че въпреки, това „че въпросните суми са малки в сравнение с общата направена инвестиция, те са доста значителни за българските условия“. В крайна сметка се оказва, че администрацията на МЗХ не е дала на одиторите информация колко и кои проекти са приключили в установения 30 – месечен срок, заради което от одиторите е изведено заключение, за неспазване на сроковете в договорите и като последица от тази констатация Европейската комисия е изискала да бъде изготвен и предоставен списък на всички проекти, които към 31 декември 2013 г. са надхвърлили 30-месечния срок за изпълнение. Само това нарушение ще коства на ПРСР, респективно на България налагането на около 120 милиона евро финансова корекция.

Манипулираните обществени поръчки

В някои от проверяваните случаи европейските одитори са констатирали, че правилата на обществената поръчка включени в документацията, са написани по начин, предполагащ същата да бъде „спечелена“ от предварително определения кандидат, в нарушение на принципите за осигуряване на честна и лоялна конкуренция. Най-често на първо място от оценителните комисии е класирано предложението на „правилния“ участник съдържащо по-висока цена, гарнирана с нереалистичния 150 годишен гаранционен срок, предложено изпълнение в рамките на 45 дни, съпроводено от отсрочено плащане през следващата година. Тези характеристики се отнасят до проектите на общините Батак, Ихтиман, Брезник, Стрелча, Септември и Долна баня, за които са предложени персонални финансови корекции.
Предложението на одиторите за налагане на най-голяма финансова корекция в размер на 25% от стойността на договора, се отнася до проект на община Септември, свързан с изграждане на ВиК мрежата в село Карабунар (ОП № 00652-2010-0002 по рег. на АОП). При провеждането на обществената поръчка са участвали 11 фирми, но пазарджишката „Стройкомерс“ с оферта от близо 1.7 млн. лв. без ДДС печели изпълнението. Тогава ръководеният от Румен Прожанов ДФЗ е бил наясно, че според АОП прилаганият метод на средната цена е в противоречие с разпоредбите на ЗОП, но проверките не са довели до констатации за несъответствие и налагане на финансова корекция. По това време вече Крайна Кирилова изпълнява договора си и консултира МЗХ по въпросите на ПРСР, а Кънчо Кънчев е все още консултант във фирмата, която само формално се води собствена и управлявана от майка му. По повод обществената поръчка и бездействието на ДФЗ европейските одитори записват в доклада, че „съществува риск това да е направено с цел да се повлияе некоректно на резултата от процедурата“ и предлагат налагане на финансова корекция от 432 518 лв. При проверката извършена в края на 2013 г., когато ексконсултанта Кънчо Кънчев е началник кабинет на министъра на земеделието е установено, че водоснабдителната част на проекта все още не е била изпълнена, а изграждането на пречиствателната станция не е ясно кога ще се случи и цялата отпадна вода сега се излива в реката, а ДФЗ не предприема мерки.
Община Ихтиман изпълнява проект за изграждане на 7 улици, като поръчката е спечелена от „Пътинженеринг“ ЕООД – Пловдив, чието предложение е класирано от комисията на първо място заради краткия срок за изпълнение – 45 дни, който според европейските одитори „е много кратък срок за извършване на пътностроителни работи на стойност 1 132 340 лв.“ Инспекторите предприемат посещение на място – в общината, където любезно им разясняват, че са бързали по настояване на тогавашния кмет ремонтът да бъде изпълнен преди местните избори през октомври 2011г. Одиторите констатират и друг необясним за тях факт – фактурата на изпълнителя е с дата 14 юни 2012 г. и според тях „необичайно е доставчик да изчака над 8 месеца, преди да си поиска парите“, поради което е прието, че има риск някои от улиците да са ремонтирани след крайния срок, поради което се предлага налагане на финансова корекция в размер на 113 234 лв. – 10% от стойността на поръчката.
Община Брезник ремонтира две читалища (ОП № 00561-2010-0001 по рег. на АОП) – едно в областния център, второто в с. Ноевци. Обявява и провежда обществена поръчка, в която участват 32 кандидата, но предвидливо условията на документацията така са сътворени, че да спечели предварително определения кандидат. Преимуществено според изискванията на поръчката ще се оценяват срока за изпълнение, гаранцията и наемането на безработни хора от селото. С такива предложения печели обществената поръчка определения за изпълнител „Термикс ЕС“ – Пазарджик, дружество създадено само няколко месеца преди провеждането на процедурата за избор на изпълнител. В офертата си фирмата гарантира рекордна гаранция на ремонта от 150 години, извършването на рехабилитацията на читалищата за 45 дни и наемането на 78 безработни жители на общината. ДФЗ не успява да се аргументира пред евро одита, който безкомпромисно записва в доклада си – „българските власти не можаха да посочат конкретна причина за необходимостта ремонтът на двете читалища да стане за 45 дни. Това е много кратък срок, което води до необосновани разходи“, гаранционният срок от 150 години според експертите на Брюксел е прекалено дълъг, а фирмата, основана почти преди обществената поръчка, „не е представила никакви доказателства, че е в състояние да изпълни гаранция за такъв дълъг период от време“. Колкото до изискваното от възложителя наемане на безработни от общината, според одиторите, то не само нарушава разпоредбите на ЗОП, но и придава на ПРСР качества на социална програма, каквито белези тя не притежава. Според евроодита, ако времето за изпълнение и гаранционният срок не се оценяват, поръчката би била спечелена от оферта с цена от 694 770 лв., а не от определения за изпълнител, оферирал изпълнение за 831 464 лв. Предвид това разликата от 136 694 лв. не е допустима, поради което трябва да бъде възстановена в ПРСР.
Докладът съдържа и данни за други нарушения, от които ЕК извежда извода, че българските органи в лицето на МЗХ и ДФЗ извършват формални проверки на процедурите по възлагане на обществените поръчки. Интересен е фактът, че свързващите звена между управлението на Мирослав Найденов като министър в правителството на ГЕРБ и настоящия политически кабинет на МЗХ са Кънчо Кънчев – сега началник кабинет на министър Греков, а тогава консултант в дружеството на майка си и самата Крайна Кирилова с „Кавангард“ ЕООД, която от 02.11.2011г. до средата на 2013г. изпълнява договор за оценка на изпълнението на Програмата за развитие на селските райони(ПРСР), финансиран със средства от Техническа помощ и предоставя „безценни“ консултации на МЗХ по изпълнението на ПРСР, за което ЕК ни глобява с 217 милиона евро.
Какво друго е отразено в доклада
В унищожителния доклад Брюксел иска налагането на финансови корекции заради нарушения при разходването на средства от гаранционния фонд (96.88 млн. евро), заради нередности свързани с авансовите плащания (120 млн. евро), както и заради нагласени обществени поръчки по медийни и общински проекти, за които МЗХ системна си е затваряло очите.

Проблеми с медийните проекти на България

След серия от скандали, свързани с изпълнението и възлагането на медийните проекти по ПРСР, стана ясно че пиарките на Мирослав Найденов стремглаво усвояват евросредства, освен това „изтече“ скандалния запис от разговор между експремиера Борисов, ексминистъра на земеделието Найденов и екссофийския градски прокурор Кокинов, който доказа, че парите от ПРСР за медии са раздавали на субективен принцип, само за тесен кръг подбрани медии. Заради този скандал евроодитът записва в доклада си, че „в публикувания разговор се споменава, че референтните условия за възлагане на обществени поръчки за медии по проекти по ПРСР, са изготвени за ограничен кръг лица по такъв начин, че критериите водят до избора на определен кандидат“, което естествено скандализира Брюксел. Одиторите подчертават, че „разговорът също навежда на мисълта, че е налице предварително споразумение между някои медийни участници в България за това как да си споделят спечелването на различните оферти, които се финансират чрез техническата помощ на ПРСР“.
Развоят на събитията показа, че по този случай проверката на прокуратурата приключи през миналата година с мнение, че няма данни за извършено престъпление, а за договорите, възложени на бившата пиарка на Мирослав Найденов Кристина Спасова, се води разследване срещу неизвестни длъжностни лица. Брюксел преди година преустанови финансирането на тези проекти и към момента няма възстановяване на плащанията по техническа помощ. Междувременно гръмна скандалът за това, че Крайна Кирилова – майка на Кънчо Кънчев, шеф на кабинета на министъра на земеделието Димитър Греков, прави срещу сериозно заплащане оценката на изпълнението на Програмата за развитие на селските райони(ПРСР). За този скандал komentator.bg писа подробно. Договорът е на стойност 240 хиляди лева с ДДС, а парите по него идват от програма „Техническа помощ“. Оказа се, че Кънчо Кънчев не е подавал декларация за конфликт на интереси, както се изисква по закон.
Само преди дни зам.-министърът на МЗХ Явор Гечев заяви, че 400-те милиона по Програмата за развитие на селските райони не са запорирани. На този етап няма нито спиране на програмата, нито особени опасения за това.