Пословична истина е, че в България има три основни проблема, чието следствие е цялостен блокаж на държавата, искрена апатия на хората, почти безвъзвратно разпадане на доверието във всички системи на държавно и обществено ниво. Медицински термин – депресия.
Причините са – избирателно прилагане или неприлагане на закона, умишлено стресиране на икономическата среда, умишлено съсипване на българската идентичност.
Кой и защо да питат журналистите. Ако решат.
В този материал разсъждавам върху причинно-следствени връзки, които доказват компроментираността на брънките в системата и шанса с тяхната смяна да започне възстановяване.
Ползвам емблематичен пример от най-новата история на страната – КТБ.
От одитния доклад на КТБ след поставянето ѝ под особен надзор от БНБ става ясно, че от 30 май 2014 до 30 юни 2014 г. депозитните средства са намалели с 693 286 000 лв. Юни не е традиционен месец на потребление и изтеглената сума очевидно е организирано действие. Докладът потвърждава, че КТБ е в добро финансово здраве.
В полемиките около банката се включиха видни неикономисти с риторики, които допълнително стресираха населението, бизнеса и международните наблюдатели. Оставаха като далечно ехо данни от рода, че в банката има открити акредитиви за над 500 милиона долара, което е доверие от страна на други банки и на търговските партньори на клиента. Остана като ехо и фактът, че множество бизнеси, обслужвани в съответния трезор остават в невъзможност да продължат своята дейност. Разбира се, експлоатиран бе факта, че остават хора без заплати, предвид, че популистката стойност на твърдението плаши.
Един-двама само коментираха, че заплатите са следствие от работа, а тя е следствие от работещ бизнес.
Ефектът на доминото не обхвана банковата система, макар този сценарий да беше пробван и с интригата около ПИБ, но рефлектира в масова психоза, че всичко е пропаднало в тази държава. Знаем, че страхът е храната на политическия нихилизъм. Знаем, че омразата е финансовият инструмент на политическата каста, която покрива обилно своята собствена некомпетентност със собствената си алчност. Алчност не за любов, за съжаление.
На никой не му се вижда странно, че целият театър се разиграва, след като български генерал извади белия флаг и съобщи на хората – За България няма полезен ход. А аз мислех, че косъм не пада от главата ни без Господ да е решил.
В последствие психозата се задълбочава с обяснения на отново известни неикономисти, че е време в страната да навлязат външни кредитори от последна инстанция и с едни 5-6 милиарда лева да оправят бакиите на правителството.
Хората. Някои се изнервиха, други отидоха на море, трети искрено се разсмяха, четвърти казаха истината и заплашиха, че подобни приказки ще предизвикат неприлично поведение от тяхна страна. Но! Страхът не си е отишъл. Нито при първите, нито при вторите … нито при четвъртите.
Психиката е основата на човешкото поведение и затова то е нерационално. Но силните днес стават слабите утре, а последните – първи. Промяната на околната среда променя и вътрешната такава. Битието променя съзнанието, а за някои хора промяната на битието е въпрос на съзнание, но тези почти ги няма.
Да се върнем на трите причини – закон, икономика, ценности.
Банковата сага с КТБ, повлече със себе си бизнеса. „Недосегаемите“ сценаристи не изчислиха причинно-следствените връзки и детронираха втората бомба в българското общество, която избухва бавно, поетапно и на много места – губят се сделки, увеличава се междуфирмената задлъжнялост, плашат се инвеститори, обезверяват се интелигентните хора.
БНБ не зае конкретна позиция и написа безпомощно писмо, в което обяви, че наред са политиците, сякаш не съществува закон за банките и кредитното дело и ред други подобни.
След като докладът за КТБ изрично посочи, че в банката няма финансов проблем, портите на трезора все още са затворени. Бизнесът все още е под водата, без сламка, на хората им се пука душата, че спестяванията им изгоряха. Вместо това, странно за наблюдателите с наличен банков опит, никоя институция не реагира конструктивно. Но поискаха застраховка за евентуалните недоказани от никой вреди…и не посмяха да я претендират.
Не се бъркайте! – това не е памфлет за защита на КТБ. Това е просто разрез на една случка в българското общество, която доказва, че законът не се спазва, бизнесът не се уважава, ценностите се пренебрегват. Затова има дупки в бюджета, затова няма работни места, затова няма самоуважение. А когато няма самоуважение, няма и уважение. Затова сме евтина работна ръка.
На фона на тази епична ежедневна война в лабиринтите и с капаните, поставени от родните политици, почти смешно е да повдигам пак най-важния въпрос за кражбата на българската идентичност. Кой пише в България на „алфабецариум булгарикум“? (така е позната кирилицата в латинския свят). Все по-малко хора. Цялата държава е изпъстрена с надписи на латиница. Дори на рейсовете в някои градове пише на чужд език. Не казвам на кой, за да не ви дразня.
Знаете как свършва филмът „Недосегаемите“. Ако не, гледайте оригиналната версия с Анди Гарсия и ред други симпатични актьори.