Г-жо Желявска, защо Българската асоциация на съдиите има възражения срещу предложението на правосъдното министерство, залегнало в стратегията за съдебна реформа, ВСС да се раздели на две камари – прокурорска и съдийска?
Въпросът за разделянето на ВСС на две камари – прокурорска и съдийска, както и въпросът за отделянето на прокуратурата от съдебната власт беше широко дискутиран още в началото на 2012 година. Нека припомня, че тогава се изработваха измененията в Закона за съдебната власт, които засягаха състава, организацията и формирането на Висшия съдебен съвет. Взеха се мненията на изявени конституционалисти, на всички организации в гилдията, на държавни институции. Голямата част от тях се обединиха около становището, че разделянето на ВСС на две камари и респективно взимането на кадровите решения , които касаят съдии, прокурори от всяка от двете камари поотделно, е противоконституционно и би довело до нищожност на решенията на ВСС. ВСС е колективен орган и не би могъл да взима решенията си само с една част от своите членове. Или казано по-просто: 12 или 13 члена на ВСС не могат да вземат решение вместо 25. Тогава се стигна до извода, че за да се извърши тази промяна, ако обществото счете, че такава е необходима, трябва да се промени Конституцията. Това е първият момент, който само маркирам и който бе детайлно дискутиран. Вторият момент е, че доста години се обсъжда, че нашето общество не е узряло за изваждане на прокуратурата от съдебната система, защото това ще доведе до преминаването и към изпълнителната власт и до тоталното и подчинение. И тези опасения имат резон.
Изненадващо е, че две години след тази дискусия , същите въпроси се повдигат отново с мотива че така ще се решат проблемите в Съдебната система и ще се помогне за нейното реформиране. Аз лично не споделям това мнение.
Един от основните аргументи за тези промени е, че ако се приеме подобно разделение, ще бъде изолиран Главният прокурор от кадруване в съдийската общност. Ще се постигне ли наистина такъв ефект?
Пак казвам, че становището, което дадохме като организация е, че би могло да се коментира разделението на ВСС, след като този въпрос бъде подложен на широко обществено обсъждане с участието на всички институции, магистрати и организации, които бъдат поканени да изразят мнението си, каквото обсъждане аз не съм чула да има към момента. Колкото до твърденията за кадруване на Главния прокурор в Съдебната власт, какво становище искате да изразя? ВСС е един колективен орган и Главният прокурор е един от неговите 25-те члена и като такъв има равен глас с всички останали. Не желая да коментирам инсинуациите дали и коя персона кадрува в Съдебната система, защото те не допринасят с нищо за подобряване на имиджа на системата, напротив – спомага за разрушаване доверието на обществото в нея. И това трябва да бъде напомнено на тези, които непрекъснато говорят за необходимостта от провеждане на спешна съдебна реформа. Съдебна реформа се прави с действия, а не с хули и клевети.
Имахте ли конкретни разговори в Министерството на правосъдието по стратегията?
Правосъдното министерство ни изпрати писмо с покана да участваме на 12 август на среща във връзка с изготвените промени в Стратегията, за която вече говорихме. Както знаете, това е сезонът на отпуските и не можахме да присъстваме. Българска съдийска асоциация заедно с представители на Асоциацията на прокурорите, с които работим много добре по линия на Гражданския съвет към ВСС , в края на месец август 2014 година изпратихме на Министерство на правосъдието общо становище, изготвено след координация с нашите управителни органи и нашите членове. Това становище е известно и на медиите. В него ние твърдим, че въпросът за разделянето на ВСС на две части вече е бил поставян на дневен ред и че на дадения етап такива промени не могат да бъдат реализирани без съответната конституционна промяна. Отделно от това изразихме и други мнения по Стратегията.в общ план, а в конкретика ще ги развием подробно на някое широко обществено обсъждане, ако бъдем поканени на такова.
Каква е вашата оценка за документа, ще възстанови ли неговото изпълнение доверието в съдебната система?
Стратегията като цяло е добра. В нея се говори за прозрачност, за реализация на реформата стъпка по стъпка. Започва се от ВСС и се стига до съда, до прокуратурата и до всички звена от съдебната система. Основното на което стратегията набляга е изваждането на прокуратурата от съдебната власт.
Но има и нещо друго, което съм имала възможност да кажа и друг път. 23 години аз съм съдия и 23 години слушам за реформа в Съдебната система. Така става, че винаги правим тази реформа на парче. Никой не прави глобална реформа. През всичките тези години винаги се е говорило за промяна на съдебната карта, на нова съдебна география, за закриване на съдилища, за това как да се промени статута на съдиите, на съдебните служители и т.н. А никой не говори какво е постигнато досега и какво трябва да се направи в бъдеще, стъпвайки на досега постигнатото. Защото това е смисълът на реформата – да стъпиш на това, което вече съществува и е изградено и да променяш в положителна посока това, което не работи. Не може да тръгваме всеки път от нулата и да зачеркваме всичко, което с толкова труд сме свършили.
Смятаме, че трябва да се признае, че сме постигнали доста неща – организацията на съдилищата, създаването на ВСС –беше непостоянно действащ, сега е постоянно действащ орган, постигнали сме някаква ниво на прозрачност в съдебната система, принципът на случайното разпределяне на делата работи. Това, което ни куца освен бюджета са много неща от организационен характер – неравномерното натоварване на съдилищата в различните съдебни райони, липсата на адекватни механизъм за повишаване и преместване на магистратите, т. е кариерното им развитие . Ние като организация работим много усилено в тази посока , включително изработихме и проект за правила.
Като говорим за стратегията трябва да засегне и друг проблем – кои са институциите, от които зависи осъществяването на реформата. Защото Министерството на правосъдието е изготвило една нелоша стратегия - подробна и детайлизирана, но голяма част от дейностите, посочени в нея, са от компетентността на други държавни органи. За да се случи реформата в Съдебната система едно е безспорно – всички институции трябва да бъдат съпричастни и единни.
В публичното пространство се налага представата, че Съюзът на съдиите е носител на реформата, а други организации – вашата например, сте контрареформатори. Как възприемат членовете на БСА едно такова деление?
Много ми е любопитно защо се налагат такива клишета. Наскоро четох една публикация, в която имаше твърдения, ние като организация сме създадени с идеята да бъдем контрапротестиращи и контрареформатори. Контрапротестиращи в услуга на кого? Трябва да уточня, че в България има няколко магистратски организации освен Съюза на съдиите – има Българска съдийска асоциация, Асоциация на административните съдии, Сдружение на съдебните служители, Асоциация на прокурорите и Камара на следователите. Всички ние сме съсловни организации, съпричастни към осъществяването на съдебната реформа и ще бъдем засегнати от бъдещите промени. Нима ние, другите организации, нямаме право на собствено мнение относно бъдещето на съдебната реформа? Нима ние не можем да бъдем носители на новаторски идеи и нямаме членове, които да изразяват мнението си. И нима ние не работим за защита на техните права? Защо , кой и на какво основание обявява само и единствено Съюза на съдиите за носител на съдебната реформа, а останалите организации за ретроградни? Съдебната реформа е отговорност не само на една организация, а на всички магистрати и институции.
