Докато българската икономика не стъпи на крака, дотогава България ще разчита изключително много на европейското финансиране.
Правителствата, които управляваха България след влизането й в Европейския съюз на 1 януари 2007, залагаха изключително много на финансирането, идващо от Брюксел. Това важи с особена сила за кабинетите, съставени от ГЕРБ. Предизборната им програма, както и декларацията, която подписаха заедно с Реформаторския блок за коалиционно управление потвърждава желанието им да използват сериозно еврофондовете. От друга страна, от този документ не става ясно какви са основните намерения на настоящото правителство за усвояването и насочването на европарите към икономиката.
Подписаната от двете партии декларация показва, че те са отстъпили от своите предизборни послания за намаляване на данъците и за размера на разпределителната роля на държавата. С влизането на АБВ в коалицията тези най-пропазарни намерения са изоставени. Вместо това са приети някои от позициите на АБВ, включително за въвеждането на данък върху капиталовата печалба и за увеличаването на преразпределителната роля на държавата, която ще трябва да достигне до 39% от БВП. Ясно се вижда, че се изоставя пропазарната политика, която трябва да е в основата на едно дясно управление, и се залага основно на усвояването на средствата от еврофондовете. Но сякаш се забравя опита на всички управления след 2007 г., а той показва, че: 1. Европейската комисия е изключително стриктна за правилата, по които се изразходват тези средства; 2. Не всичко е в областта на действие на българското правителство. Това се потвърждава и от последните събития, на които ставаме свидетели и в момента. Огромна част от Оперативните програми ще бъдат разгледани след юни 2015 г., което означава реално неусвояване на европейските фондове вече втора година. Така че не е редно да разчитаме на един-единствен инструмент за въздействие върху икономиката, колкото и важен да е той, какъвто без всякакво съмнения са европейските пари. Трябва да насочим основните си усилия към подпомагане и облекчаване на икономическия живот в страната.
Навсякъде еврофондовете са важни. Например, в балтийските държави тяхното усвояване достига до 90-100 %, но това е възможно, защото там има правила, развита икономика и работеща съдебна система. Когато всички тези проблеми са решени в тези държави усвояването на еврофондовете е един нормален процес, докато в България той е фетишизиран. У нас съществува фиксидеята, че единствено европейските фондове ще спасят икономиката и без тях сме загинали. Всички усилия на правителството и на отговорните институции се хвърлят за тяхното усвояване, а се оголват други сектори, които са много по-важни за развитието на една държава.
В България на практика се получава, че държавата е най-големият директен и индиректен работодател в икономиката и всичко зависи от нея. Целият икономически живот е така структуриран, че фирмите устройват дейността си, не на базата на повишаване на конкурентоспособността си, увеличаване на производителността и износ на производство в чужбина чрез конкуренция на чужди пазари, а усилията се насочват към получаване на еврофондове, попълване на документи и изпълняване на определени, заложени в законите изисквания. Това не е същността на икономическото управление на една страна. Колкото повече се фетишизира този механизъм на въздействие върху икономиката, толкова повече ставаме зависими от него, занемаряваме останалите механизми за икономическо развитие и в един момент се оказваме заложници на средствата, пристигащи от ЕС.
