Опасно и недопустимо е да се говори за сепаратизъм, след като държавата ни се намира съвсем близо до два военни конфликта – този в Украйна и в Сирия и Ирак.
Лидерът на ДПС Лютви Местан заяви наскоро в парламента, че свалянето на новините на турски език от националната телевизия и насочването им към определени региони не е патриотизъм, а чертане на етнически територии на картата на България.
Той е пристрастен и към понятието интеграция. Но за какъв интеграционен модел говори той – за интеграция на български граждани с български граждани, при които единствено религията е различна? Нима в САЩ и Великобритания политиците интегрират протестанти с католици? Не е ли тази местанова "интеграция" фалшива патица в лова за печелене на дивиденти и раздухване на етническо противопоставяне? Не се ли използва тази "интеграция" за друга цел – създаване на усещане за сепаратизъм в страната? Сепаратизъм на основата на изповядване на различна религия в една хомогенна национална общност, въпреки че лидерът на ДПС обича да припомня и за мултикултурната демокрация? Това ли е бурята в чаша вода на Лютви Местан?
За съжаление, у нас бе извършено безпрецедентно определяне на етноса чрез религията. Азбучна истина е, че религия не може да определи етноса на дадена група население, защото исляма изповядват различни етноси: сирийци, турци, араби, индуси и прочие. Кога бе извършена тази огромна манипулация – след периода на т.нар. възродителен процес. Пиша "така наречен", защото няма как в края на 1984 и началото на 1985 година да ти сменят имената, а чак след пет години да се сетиш да се възмутиш и да тръгнеш към близката гранична държава с мюсюлманско население. Пет години - исторически вакуум, пет години - мълчание, пет години - тишина от мига на преименуването до мига на изселването – нещо не се връзват събитията, исторически погледнато. Независимо че изселването през 1989 г. бе удобно за бъдещата промяна във върховете на комунистическата власт и свалянето на Тодор Живков.
Друг въпрос е, че твърде необмислено бе извършено преименуването сред българските мюсюлмани, тъй като имената им са свързани с религията. А да се стъпва в религиозни води с политически аргументи е твърде опасно занимание. Вторият факт, който също трябва да припомня е, че българските мюсюлмани не знаеха турски език – поне мнозинството от тях. Пътувала съм в райони, населени с български мюсюлмани – те спазваха религиозните си обичаи, но не говореха турски език, освен в отделни случаи и при най-възрастното им население. През 1992 година в Якоруда, кметицата Найле Саллих ми обясняваше как ще внесат учители по турски език за хората от общината. Тогава излезе и едно проучване на комисия към парламента по сигнали за турцизиране на българските мюсюлмани. Докладът бе внесен в Народното събрание, но не бе разгледан, а прибран като несъществуващ/?!/
В тези години се случиха две събития: регистрация на ДПС като политическа сила, която беше противоконституционна според законодателството в момента и раждането на абсурдния израз "български турци". Всъщност, легитимност ДПС получи при ратифицирането на Рамковата конвенция за малцинствата, а европейска легитимност им донесе приемът в Алианса на либералите и демократите за Европа /АЛДЕ/. И тук резонно идва въпросът: ако бяхме страна, граничеща със Саудитска Арабия, Бахрейн, Кувейт, Катар, ОАЕ, Султаната Оман, Република Йемен – дали българските мюсюлмани щяха да изучават арабски? И пак повтарям: религията не може да определя етноса. Напоследък в Пазарджик половината от циганите приеха арабския ортодоксален ислям. Дали г-н Местан, впечатлен от мултикултурната демокрация, няма да поиска и новини на арабски по българската телевизия?
Фактът, че ДПС мълчи и бездейства за нахлуването на емисари на арабския ортодоксален ислям сред циганското население дава някакъв знак за интерес това да не се препятства. А интересува ли се бившият учител Лютви Местан откъде се появиха българи сред биещите се на страната на ИДИЛ джихадисти? Или мълчанието отново е удобна форма за прокарване на определена политика. И няма нужда от хвърляне на прах в очите с парадирането с евроатлантически ценности от лидера на ДПС – националната идентичност сама по себе си е ценност, без която другите просто се обезсмислят.
Пък докато Местан говори, че ДПС е ключов гарант за демократичния процес, основополагащ елемент на евроатлантическата архитектура на България, докато твърди, че "мисията на Движението е в това да не позволим България да се отклони от цивилизационния си избор" и е основна опора за демократичния политически процес – ние ще продължим да бъдем засипвани от лидера на ДПС с кухи фрази. И нулев реален резултат за подобряване на социалното и икономическото положение на неговите избиратели. Така хората, пуснали бюлетина за ДПС, ще си останат с неизкупен тютюн, с лоша инфраструктура, на ръба на оцеляването.
Напоследък откъм ДПС има затишие, но станахме свидетели на очевидното им недоволство от парламентарната конфигурация, подкрепяща кабинета. Питам се, обаче, не е ли това маскировъчен фон на договорките им с ГЕРБ или пък се чувстват изиграни заради заплахите за кадрови промени в администрацията, които биха ги засегнали финансово-икономически?
Вярно е, че ДПС не е доволно от факта, че ГЕРБ не проведе срещи с тях около съставянето на правителство, но тук проблемите за тях се свеждат по-скоро до елементарен властови дискомфорт. ДПС винаги е имало една цел като политическа сила – влизане в управлението на сектора "Сигурност" и "Външни работи". Това обяснява нелепото издигане на Делян Пеевски за председател на ДАНС, знаково е и изпращането от президента Росен Плевнелиев на Метин Казак за посланик в Катар, което вероятно е начало на бъдеща тенденция във флирта президентство – ДПС.
Все пак, смятам, че ДПС изобщо не са изиграни от ГЕРБ – от движението ще подкрепят промените в Закона за МВР, предложението за сливане на цивилното с военното разузнаване с перспективата един ден да поемат сектор "Сигурност". Къде е тук противопоставянето на тези две политически сили тогава? Май няма такова...
