"96 часа до споразумение или катастрофа". Така един атински вестник обобщи ситуацията след разпада на разговорите между гръцкия финансов министър Янис Варуфакис и колегите му от еврозоната. Срещата на еврогрупата в понеделник вечерта беше представяна като "последен шанс" за Атина да се разбере с Тройката (кредиторите от ЕК, МВФ и ЕЦБ), преди изтичането на спасителното споразумение на 28 февруари. Но след като Варуфакис гневно отхвърли като "абсурдни" и "неприемливи" настояванията възлизащата на 172 млрд. евро програма да бъде завършена, всичко приключи с много лоши чувства и малко добри перспективи.
Всъщност крахът на преговорите в Брюксел не е особена изненада, тъй като двете страни преследват съвсем различни цели. Правителството на СИРИЗА начело с Алексис Ципрас, дойде на власт с обещанието да сложи край на омразния "режим на Тройката" и болезнените реформи, придружаващи спасителното финансиране. Вместо това Атина иска "мостов заем", който да й помогне да посрещне нуждите си в близките месеци, докато се постигне нова сделка. И за СИРИЗА е трудно да отстъпи много назад, без да бъде обвинена в предателство от избирателите си. От друга страна държавите в еврозоната и най-вече Германия, настояват Гърция да приеме продължаване на настоящата програма, с обещанието да проявят известна "гъвкавост", ако тя се съгласи. Твърде големите компромиси със СИРИЗА биха били политически опасни, предвид възхода на партии като испанската "Подемос" и нарастващото нежелание на германците и останалите северни страни да плащат за гръцките грехове.
При тези изходни позиции нещата не изглеждат обнадеждаващи, макар след провалената среща Варуфакис за първи път да призна, че е бил склонен да приеме удължаване на програмата, само че при малко по-различни условия от тези, които са били сложени на масата. Версията на Атина е, че преди това в телефонен разговор Ципрас и президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер са постигнали договорка. На срещата на еврогрупата обаче е бил представен леко изменен план, ограничаващ пространството на маневриране на Атина по отношение на реформите, които трябва да извърши. И така се е стигнало до патовата ситуация, след която греманският финансов министър Волфганг Шойбле язвително заяви: "Никой от колегите ми досега не е успял да разбере какво иска Гърция... Не е ясно и дали самата Гърция знае това."
25, 50...100?
Докато играта на нерви продължава, анализаторите от Commerzbank вече оценяват шансовете Гърция да излезе от еврозоната на 50% (преди провалената среща бяха 25%). Макар никой да няма интерес да се стига дотам, залозите в партията покер между Атина и Брюксел вече станаха толкова високи, а времето до края й толкова малко, че вероятността някой да си изпусне нервите и всичко да свърши лошо расте неумолимо. Председателят на еврогрупата Йерун Дейселблум даде на Атина срок най-късно до петък да каже дали иска програмата да бъде удължена, защото решението трябва да мине и през националните парламенти, преди изтичането й на 28 февруари. Ако това не се случи, Гърция остава без спасителен пояс.
И макар правителството да твърди, че има средства да посреща нуждите си за поне още няколко месеца, по-вероятно е да става въпрос за седмици предвид факта, че данъчните приходи за януари са с близо 20% под планираните. Същевременно според изчисления на Morgan Stanley седмичният отлив на депозити от гръцките банки възлиза на 2 млрд. евро и ако тази скорост се запази, след 14 седмици те нямат да разполагат със пари, с които да гарантират нови кредити. Освен това ако Атина и Брюксел не успеят да се разберат и финансовите пазари реагират рязко, банковата паника по кипърски сценарий е неизбежна.
И все пак въпреки нарастващото напрежение и наслоеното недоверие и от двете страни, компромисът все още е възможен. Но съвсем не е сигурен.
