Ако държавният секретар на САЩ Джон Кери успее да сключи споразумение по иранската ядрена програма с Техеран, това ще бъде единствено постижение в една дълга кариера, в която досега големият трофей му убягваше.

Изгубените президентски избори през 2004 г., липсата на значителни постижения в законодателната сфера въпреки прекараните 28 години в Сената и неуспехът на усилията му, като на много негови предшественици, да донесе мир на палестинците и израелците - всичко това създаде впечатлението, че Кери се затруднява да постига значими резултати.

Седемдесет и една годишният политик хвърли удивителна енергия в преследването на историческо споразумение с Иран, прелетя десетки хиляди километри и се срещна десетки пъти с иранския си колега. Въпреки че си счупи крака, планира да вземе участие в може би последния етап по ядрените преговори във Виена преди датата 30 юни, обявена за краен срок за сключване на сделка.

Преговорният стил на Кери е смесица от безкрайна енергия, тактическа гъвкавост и понякога непреклонност. Все пак критиците му казват, че е нарушил някои от класическите правила за водене на преговори: засенчвал основния американски преговарящ Уенди Шърман, срещал се често с иранците, вместо да пази себе си като краен вариант; и не сдържал търпението си за постигане на сделка.

Симпатизантите му казват, че никой не би работил толкова здраво за постигане на ядрено споразумение и че неуспешните му опити да сложи край на сирийската гражданска война или на израелско-палестинския конфликт показват, че е готов да поеме риска от провал, но да се опита да разреши най-трудните проблеми.

ДИПЛОМАЦИЯ С НАВЪРТАНЕ НА КИЛОМЕТРАЖ

Решимостта на Кери да превърне преговорите в новина е очевидна още щом се погледне графикът му за пътуване. През последните шест месеца той се срещна с иранския си колега Мохамад Джавад Зариф къде ли не - от Женева, Париж, Давос, Лозана, Монтрьо и Мюнхен до Ню Йорк. Ветерани в преговорите казват, че от готовността на Кери да се среща с иранците толкова често изглежда така, сякаш преследва сделка, вместо да се намеси едва след като останат най-трудните въпроси.

"Да се съди за работата на държавния секретар по километража, който е навъртял, е много погрешно", каза Ричард Армитидж, заместник-държавен секретар при републиканския президент Джордж У. Буш. "Правителството е прекалено нетърпеливо", добави Армитидж.

"Иранците усещат това. Ако държавният секретар е готов да долети всеки път в 11,30 часа всеки път, тогава какъв стимул ще имат иранците да намалят претенциите си?" Армитидж не се ангажира с мнение по ядрената сделка. Той подчерта нуждата да се правят инспекции на иранските обекти за обогатяване на уран с краткосрочно предизвестие, за да е сигурно, че Техеран не мами.

Според бъдещото споразумение Иран трябва да ограничи ядрената си дейност в замяна на облекчение на санкциите. Но и след като бе сключено рамковото споразумение на 2 април между шестте световни сили и Иран остават сериозни разногласия.

Високопоставени американски представители отхвърлят твърдението, че Кери е подлял вода на Уенди Шърман. Според тях двамата работят много добре заедно, а някои въпроси могат да бъдат уредени само на най-високо равнище. Казват също, че Кери е показал готовност да играе твърдо.

С наближаването на крайния срок на 27 март в Лозана Кери посети късно през нощта Зариф в хотелската му стая, за да му каже, че ако иранците не покажат гъвкавост, ще каже на останалите външни министри просто да не си правят труда да идват за финализиране на временното споразумение.

На другата сутрин Иран повдигна въпрос, по който преди това отказваше да преговаря, казаха източници, без да уточнят за какъв въпрос става дума. Ирански представител отказа коментар.

НА МАСАТА

Кери стана държавен секретар през 2013 г. след продължителна кариера в Сената, през която не се изяви като посредник за постигане на сделки. Той има заслуги за нормализирането на отношенията на САЩ с Виетнам и разследването на Международната кредитно-търговска банка. Той вложи цялото си сърце в изработването на промени в законите за климата, които обаче се провалиха през 2010 г., но имаха потенциал да му донесат сериозно признание.

Някои, които следят отблизо дейността на Кери, описват един сенатор, нетърпелив да се захване със сложни, понякога мистериозни въпроси и да ги следва стриктно дори когато стане ясно на останалите, че са загубени каузи.

"Има усещане, че той обича мисии, които могат да го прославят", каза човек, запознат с работата на Кери по злощастната "суперкомисия", създадена, за да намери възможност за спестяване на 1,7 трилиона долара в държавния бюджет. "Той е като акула; не може да спре да плува." В деня, в който комисията се провали, Кери извика някои от членовете й в офиса си с надеждата да потърси пробив. "Всички с изключение на него знаеха, че това е невъзможно", каза същият човек.

При последните напъни за сключване на рамковото споразумение с Иран през април Кери напусна залата за преговорите, за да приеме обаждане от Белия дом, след което се върна с видимо по-твърда позиция, разказаха източници. Според тях това е било признак, че Белият дом контролира нещата.

Високопоставен американски представител каза, че не му е известно Кери да е получавал обаждане от Белия дом с искане да втвърди позицията си, но дори това да е станало, вероятно е било тактически ход за оказване на натиск над Иран.

"Тъй като това невинаги е бил начинът му на действие, когато показваше непреклонност, постигаше желания ефект", каза бивш високопоставен служител от една от шестте сили, преговарящи с Иран.

Критици и поддръжници на Кери смятат, че сделка с Иран ще го изпрати в историята въпреки предишните му несполуки. "Ако Кери направи голям удар, никой няма да си спомня останалите пропуски", каза анализаторът Карим Саджапур от Фондацията Карнеги за международен мир.

Още по темата: Последен етап във Виена на преговорите за историческо споразумение с Иран за ядрената му програма

Кристоф Шмит
Франс прес

Иран и великите сили започват в края на тази седмица маратон от преговори, за да затворят иранското ядрено досие - един от най-трънливите въпроси в съвременната дипломация. По принцип би трябвало да е за последен път.

След дълги години на напрежение и 20 месеца на трудни преговори, те ще се опитат да сложат финалната точка на едно споразумение, често пъти определяно като историческо. Крайният срок изтича на 30 юни, а успехът изобщо не е гарантиран.

Иранският министър на външните работи Мохамад Джавад Зариф е очакван във Виена в събота сутринта, където ще се срещне с американския си колега Джон Кери, който ще пристигне по-рано. Другите министри от групата пет плюс едно /Китай, САЩ, Франция, Великобритания, Русия и Германия/ ще ги последват.

Тяхната обща цел е да гарантират в бъдеще, че иранската ядрена програма ще бъде единствено за граждански цели в замяна на вдигане на многобройните международни санкции, които от 2005 г. спъват иранската икономика. Подозрението, винаги опровергавано от Иран, че страната се опитва да се оборудва с ядрено оръжие трови международните отношения от 12 години.

В региона перспективата за иранска бомба плаши Израел, но също и големите сунитски съперници на шиитски Иран, начело със Саудитска Арабия.

Едно споразумение ще бъде първата стъпка към евентуално помирение между Ислямската република и САЩ, скарани от 35 години. То ще създаде перспектива за сътрудничество пред заплахата на хаоса в Сирия, Ирак и на други места. Споразумението ще има също така влияние върху световните енергийни пазари, като освободи огромни ирански резерви на въглеводороди.

Наближавайки финиша, преговарящите страни увеличават залозите. Върховният ирански духовен лидер аятолах Али Хаменей потвърди "червените линии" на Иран, а Джон Кери припомни, че провалът е възможен.

Аятолах Хаменей, който има последната дума по иранския ядрен въпрос, изисква незабавното вдигане на икономическите санкции на ООН и на САЩ в случай на споразумение и потвърди отказа от всякакви инспекции на военните обекти.

Той също така изрази недоверие към Международната агенция за атомна енергия, орган на ООН, който ще е натоварен със задачата да следи дали Иран прилага очакваното споразумение.

Ще решим в последните дни дали ще бъдат обсъждани висящите въпроси или не. Ако Иран не отговори на тях, няма да има споразумение, заяви Джон Кери. Франция и Великобритания повтарят от своя страна, че всяко споразумение трябва да включва достъп, ако е необходим, до военните обекти.

Извън тези точки на несъгласие, споразумението се очертава технически сложно. Експертите и дипломатите, които са вече във Виена от началото на месеца, залагат на документ от 40-50 страници, в който се предполага, че всеки един елемент ще се обсъжда стъпка по стъпка.

В течение на хилядите часове на преговори Иран вече направи важни отстъпки, които позволиха да се сключи предварително споразумение в началото на април в Лозана. На практика Техеран трябва да намали ядрените си способности, като се отърве от голям брой центрофуги - машините за обогатяване на уран.

Световните сили изчислиха, че това намаление на броя на центрофугите ще сведе до най-малко година вместо до няколко месеца както беше през 2013 г. времето, необходимо на Иран да произведе достатъчно количество материал за ядрена бомба. За да се уверят в това, големите сили залагат на режим от строги инспекции на иранските обекти от МААЕ. В случай на нарушение те искат санкциите срещу иранската икономика да бъдат върнати лесно.

БТА