- Д-р Цеков, вие следите дейността на БСП. Какво се случи на техния конгрес?
- Нищо изненадващо. Така наречената вътрешна опозиция в БСП не съумя да превърне вътрешно-партийната дискусия в дискусия за политиката, за линията, за ценностите. Остана на ниво процедури и устав. И съвсем естествено апаратът и Корнелия Нинова ги надиграха.
- Не е ли шизофренно веднъж да заявиш "оставка", а в следващия момент - на форума, който трябва да констатира тази оставка, нея да я няма? Не се ли погазва така и уставът на партията?
- Не познавам устава на БСП, но има един правен принцип, че оставка е едностранно волеизявление, което, веднъж дадено пред органа, който избира, не подлежи на оттегляне. В случая Корнелия Нинова е избрана от конгрес, макар вече да има и променен устав, така че нещата изглеждат по-мъгляви от тази гледна точка. От политическа обаче, това е една непоследователност и така да се каже - партиен трик.
- Не възниква ли тогава въпросът: защо беше този конгрес, заради този трик ли? Пиар акция ли беше това?
- Този въпрос би трябвало да си го задават в БСП, защото те губят избори след избори и българските граждани, които искат някаква промяна, все по-малко свързват очакванията си за промяна с БСП. И това е, тъкмо защото БСП се занимава единствено със себе си. БСП е затънала във вътрешни скандали, вражди, безкрайни заседания, от които не произтича нищо ново, нищо различно, нищо, което да работи в интерес на българските граждани. И оценката БСП си я получава на изборите.
- Ако в контекста на това, което казвате, очевидно имаме насреща си една нездрава партия с проблеми, има ли резон да я води болно амбициозен човек?
- Вижте, кой и как ще ръководи БСП си е работа на партията, аз не бих искал да взимам отношение по този въпрос. Аз имам отношение към политиката на БСП, както и на всяка друга партия, която се стреми към властта, като гражданин, като общественик. И затова смятам, че с този тип политика - на самозатваряне, на себедостатъчност, на самоизолация, БСП няма шанса в краткосрочен и средносрочен план да спечели национални избори. А на местните избори наесен ще претърпи тежки поражения в ключови места. И без това сега БСП не е добре представена в местната власт. Няма да успее да запази това ниво на представителство, ако продължи с тази линия. Фактът, че тази линия се олицетворява от Корнелия Нинова досега, тя я наложи, не ми дава основание да очаквам някаква промяна.
- Тази поредна загуба, която си залага БСП, при претенцията, че те са единствените представители на лявата опозиция, не води ли логично до бетонирането на ГЕРБ във властта при целия риск това да я превърне също в авторитарна политическа сила?
- БСП винаги се е опитвала да претендира за монопол в лявото пространство, но колкото по-силна е била тази претенция, толкова по-малко доверие е получавала БСП. Факт е, че БСП през последните 20 години е печелила национални избори, само когато се е отваряла към гражданското общество, към политическия център и когато е правила широк коалиционен формат, в който тя е играла основна роля, но е била просто една от партиите.
Когато БСП е поемала по пътя "ние сами", "ние сме лявото", "само партията и партийното знаме най-високо", тогава БСП е претърпявала крах. И ние виждаме как и на последните парламентарни избори БСП си получи негативната оценка от избирателите. От миналите европейски избори - също. На президентските избори, които се опитват да размахват като свое партийно знаме, успехът там беше - тъкмо защото не разчитаха на своите партийни кадри, а защото се отвориха и защото г-н Радев не беше партиен кандидат. И вместо да си изведат поуките, те отново си въобразиха, че могат да представляват свободните граждани извън техния партиен актив и по този начин да спечелят властта. Това е невъзможно. И за дълго време ще бъде невъзможно, тъй като в лявото пространство вече има вече достатъчно устойчиви структури.
Ето, например АБВ. Независимо от по-слаби представяния, те са една лявоцентристка структура, която има своето място, има доверието на млади хора, на активните хора, докато БСП все повече губи позиции сред интелигенцията и младите, което би трябвало да е тревожен симптом за тях, но не смятам, че някой от тях, устремен в химерата си за власт, си дава сметка за тези процеси. Те не обичат да слушат чуждо мнение, защото смятат, че знаят всичко и всичко могат. Макар че цялостната история на прехода е показала, че нито могат да управляват добре, нито знаят как да правят политика. С изключение на Тройната коалиция, колкото пъти са се докоснали до властта, толкова пъти са се проваляли с гръм и трясък поради некомпетентност, корупция и слаби кадри.
Интервю на Симо Русев ПИК
