Точно две години, след като за пръв път спечели сърцата на българите в Ню Йорк, Радев отново ни донесе патриотичен празник на надеждата в Деня на независимостта.
Преди две години, в началото на срещата, витаеше и някакво напрежение, сякаш от двете страни се водеше взаимно разузнаване, но това чувство бързо се стопи след искрените отговори на президента на многобройните въпроси, много от които въобще не бяха протоколни, някои предизвикаха и доста противоречиви реакции у публиката. Разговорът тогава продължи над три часа и голямата му част премина в много сърдечен дух.
Тази година от самото начало настроението беше празнично. Президентът бе посрещнат и изпратен с акламации. Нямаше остри въпроси: след краткото си изказване, насочено най-вече към българите в чужбина, за което медиите съобщиха и с което съм съгласен, Радев бе буквално обсебен от десетки граждани, които радостно стискаха ръцете на единствено легитимния за тях представител на българската държава.
Имах намерение да задам като миналия път няколко щекотливи въпроса, предполагащи критика към кабинета, но обстановката не предразполагаше към такъв тон. Сякаш всички на срещата бяхме съмишленици и всичко, което мислим за ГЕРБ, се подразбираше от само себе си.
Отново пълни салони – не е вярно писаното във в. „Сега“, което мярнах онзи ден, че имало „около 60 души“. През генералното консулство в Ню Йорк в неделя преминаха общо към 170 души, сред които и много млади и съвсем млади, само че сега благодарение на генералния консул Мая Христова бе създадена добра организация – срещата започна точно навреме, залите бяха добре климатизирани за горещата лятна вечер, имаше и други удобства за гостите.
Поне от отчетната си пресконференция в началото на годината насам президентът със смелите си, откровени и задълбочени публични изказвания по най-болезнените въпроси на нашия живот, периодически изпълва с възторг милионите честни и мислещи българи – или поне всички, които познавам. Сред тях има и много негласували за него в 2016 г., и мои близки млади жълтопаважни протестъри от лятото на 2013 г.
Затова на срещата в неделя му казах, че по моя преценка, ако днес имаше избори, той щеше получи над три милиона гласа. Без излишна скромност, прогнозирах точно резултатите от президентските избори в България и САЩ през ноември 2016 г.
Реакцията на герберо-седесарите на Радевите речи е откровено паническа. Те се оплакват, че президентът бил „разделял нацията“. Дори наскоро видях в една българоамериканска Фейсбук група инициатива за импийчмънт с няколко жалки лайка. Те са нищожно малцинство, съизмеримо по електорална мощ с „градската десница“.
В България най-после, със закъснение от седем-осем години, сред огромното мнозинство от народа се развихри морален гняв срещу корумпираното и некадърно управление на ГЕРБ. Засега то не получава сериозен израз на парламентарни избори, ТЕ остават в плен на байганьовската изборджийска машина, но на президентските без съмнение ще избухне като бомба.
България се тресе от непрестанни скандали; след въображаемата си индулгенция, получена на евроизборите режимът на ГЕРБ премина към откровено фашистки похвати в киевски стил за задържане на властта.
Международното положение също не носи добри новини за ГЕРБ. Корабът-майка ЕНП е пред потъване. Макрон тръби за недъзите на капитализма, злините на неравенството. Световните глобалистки елити са пред мозъчен колапс: последното доказателство за това е назначаването им на Кристалина Георгиева за шеф на МВФ. Лелката в обувките на Руми Желева, чийто срам наблюдавах преди три години на живо в ОС на ООН. Диктатът на Запада по правило не хваща дикиш – Сирия, Венецуела, сега Йемен... Тръмп от трибуната на ООН слави националния суверенитет, громи глобалистите.
Президентът Румен Радев, Валентин Хаджийски (в средата) и Нели Хаджийска (вдясно) по време на среща на държавния глава с българската общност в Генералното ни консулство в Ню Йорк
Президентът умело фокусира симпатиите на всички недоволни българи. Засега няма друг такъв политик. Ето, Мая Манолова реши да печели кметски точки със сътрудничество с ГЕРБ, с отказ от БСП, от собственото си мъжествено поведение в дните на летните протести и Костинбродската афера. Това бих искал да й донесе успех в София, ще е чудесно да има още един пробив в герберската диктатура. Но това не е пътят към спасението на държавата. Радев единствен напипва този път. Ето пак някои от изказванията му от последните месеци:
„Свободата на словото в България е в криза, спирането на излъчването на Българското национално радио е прецедент... Очевидно е, че държавата се управлява чрез нечий телефон, а не през институциите, както е нормалната европейска практика... на това е време да се сложи край.“
„Безсилието на управляващите да се справят с тежките проблеми в страната и пълният провал на правителството в стратегически за европейското ни развитие приоритети се изражда в паническо търсене на враг и в миналото, и в настоящото, така че хората да се противопоставят непрекъснато един на друг и да не могат да се обединят в търсене на отговорност за проблемите и провалите днес“ – по повод „шпионския“ скандал с арестите на русофилите.
„Идейната безпътица на първенците катастрофира в апатия, отчуждение и безверие.“
„България продължава да губи своето най-ценно богатство – хората. Голяма част от българските граждани се отчуждават от собствената си държава. Чезнат основните фактори за ефективното управление – прозрачност, отчетност и отговорност. Всеизвестно е, че когато постепенно властта се отнема от народа и се концентрира в тесен кръг хора, те я трансформират в икономически облаги и медиен комфорт и ги инвестират в още повече власт. Така този тесен кръг бетонира своята безконтролна власт и порочният цикъл се затваря. При такава формула няма развитие, няма сигурност и просперитет. Има бедност, корупция и неграмотност.“
„Тази криза (с африканската чума по свинете – б.м.) е само част от общата кризисна ситуация в страната, свързана и с пробива в НАП, засегнал пет милиона български граждани, и с неизгодните в правно и финансово отношение договори за Ф-16, засягащи в перспектива всички българи, и с набиращи енергия протести за избор на нов главен прокурор.“
„Задължителен е нов дебат в Народното събрание, който да даде ясен отговор как са защитени българските интереси по отношение на: цената за придобиване (на Ф-16 – б.м.) от 2,2 млрд. лева без ДДС при 100% авансово плащане; срока за доставка на самолетите най-рано след 4-5 години; орязания пакет въоръжение, оборудване, обучение и услуги, при който самолетът остава с ограничени способности; скрити и неуточнени разходи, които България ще плаща впоследствие по отношение на инфраструктура, транспорт, въоръжение, оборудване, обучение, услуги, данъци и такси; промяна на клаузите на договора едностранно от изпълнителя без съгласуване с българската страна по отношение на цени, срокове и обем на доставки и услуги...“
На отчетната си пресконференция през януари президентът говореше за „неравенство и бедност“, „демографски срив“, „бягство на младите в чужбина“, „илюзорна стабилност, нарастващо беззаконие и ерозия на демократичните завоевания“, „българската демокрация ускорено губи позиции“, „свободата на словото е обект на преследване“, „законодателният процес става непредвидим и елиминира гражданското участие“, „лобистко законодателство и безотговорни политически действия“, „последните решения на управляващите окончателно опорочиха модернизацията на въоръжените сили“, „корупция, лични интереси и зависимости“, „непредсказуемост, погазване на закона и фаворизиране на корпоративния интерес“, „опипване“ на прага на търпимост на обществото и постепенно увеличение на размера на (разграбваните) средства“, „провал на големите енергийни проекти“, „изминалата 2018-а е истинска катастрофа за чуждестранните инвестиции, затварянето на предприятия е трайна тенденция“, „България губи суверенитет, не е в състояние да взема сама стратегически решения“, „правителството за „европейско развитие“ на България твърди, че този антиевропейски избор е геостратегически“, „„декларациите, че олицетворяват евроатлантическите ценности, са най-сигурният начин да отчуждят българите от тези ценности“...
Отново и отново всяко изречение плющи като камшик, всяка дума си тежи на мястото, нищо не може да бъде опровергано или премълчано. То не е просто силен анализ, но е революционен манифест. Стотиците възторжени коментари на страницата на президента във Фейсбук и на десетки други страници оставят огромно впечатление.
Как да се материализира този политически капитал в максимално бърза предсрочна смяна на режима?
В предишните си коментари, линкове към които давам по-долу, съм разглеждал различните реални възможности: (1) Засилване на единствената опозиционна партия БСП – при Нинова то е донякъде факт, но продължават междуособните й борби, има корумпирани, атлантисти, вътрешнопартийни фактори, теглещи към сделка с ГЕРБ, а и антисоциалистическата пропаганда все още е твърде силна. Това засега не позволява на БСП да бъде винаги силен коректив на властта, какъвто е президентът. (2) „Центристки“ партиен проект на самия президент. Шансовете за това все повече растат. (3) Предизвикване на оставката на Борисов от президента – поводи не липсват – след нова вълна протести и назначаване на решителен непартиен служебен кабинет, който да разгроми изборната машина на ГЕРБ и вкара най-корумпираните в затвора, след което – каквото сабя покаже. Възможно е развръзката да дойде и отвън, ex machina. Времето й наближава.
Всъщност, както се знае, президентът дойде в Ню Йорк за срещата на най-високо равнище по въпросите на климата и за дебатите в Общото събрание на ООН. За съжаление обаче и тук, като в другите международни организации, дневният ред е общо взето иззет от борбата на американската професионална политическа класа и „дълбока държава“ срещу Тръмп. Бъдещата нобелистка за мир Грета, чиито цитати онзи ден бяха прожектирани с огнен лъч и върху страничната стена на Секретариата на ООН като мене, текел, фарес, е още едно помощно пиар средство за импийчмънта и за контриране на персоналните атаки на Оранжевия срещу Джо Байдън на разкаляния украински терен. Интересно защо ООН-факторите, куриращи защитата на децата, не се самосезират за това издевателство на безскрупулни възрастни политикани над дете със специални нужди? В ООН Грета, в МВФ – Кристалина... звучи ми малко като преддверието на Страшния съд.
Но от друга страна е добре Радев да трие лакти с все повече световни лидери, да ни отсрамва пред света след десетгодишния ни премиерски позор. Десислава Радева продължава да утвърждава непривичната доскоро у нас роля на първа дама, като гради добра воля за работа с деца в неравностойно положение в България. Пожелавам им успех!
