В тежката ситуация, при която БСП е заплашена от унищожение и изчезване, Корнелия Нинова реши да направи поредния си удар срещу партията, плетейки интриги срещу най-важната партийна организация - софийската.

Нинова и десницата в БСП решиха да активизират депутите Георги Свиленски и Христо Проданов, за да обезглавят софийската организация и да запушат устатата й, след като стана ясно, че въпросната местна структура е способна да постига невероятни успехи, въпреки шансовете. Новата жертва на Нинова трябва да стане лидерът на софийските социалисти Калоян Паргов. Целта е на негово място да бъде пробутан верният и /но не се знае докога/ Георги Свиленски или Христо Проданов, който блести с отсъствието на много качества, необходими за подобен пост и не би представлявал никаква заплаха за Нинова.

Това е изключителна заплаха за партията, защото БСП-София е една от най-важните брънки в партийния организъм, а Калоян Паргов е един от младите и успешни червени политици, уважаван от почти всички и доказал, че може да постига високи резултати. Впрочем, чест му прави, че макар и като политически вещ човек осъзнава какво му готви Нинова, но той реагира спокойно и достойно, заявявайки, че не иска да играе в "състезание с един кон" що се отнася до изборите за председател на БСП-София. За пореден път младият лидер на столичните социалисти демонстрира умереност, спокойствие и диалогичност, въпреки че очевидно социаллибералите на "Позитано" са си поставили за цел да го унищожат.

Кризата в БСП и повсевместното унищожение на структурите й под властта на Корнелия Нинова и неолибералните десничарски кръгове засегна голяма част от партията. Но въпреки тежката ситуация, неизчерпаемите ресурси на ГЕРБ, неадекватното поведение на "Позитано" и по-скоро десничарските настроения в столицата, именно тук БСП постигна изключително добри резултати. Софийската структура на левицата изпълни поставената си задача да удвои броя на общинските си съветници. Нещо повече, подкрепеният от БСП-София кандидат за кмет Мая Манолова за малко да победи Йорданка Фандъкова. Местните избори отдавна минаха, но е все още изумително как БСП успя почти да победи ГЕРБ в София, която не е имала ляв кмет от 1989-та година. На фона на излагациите из цялата страна, постиженията на софийската структура изглеждат чутовни! Защото почти да сложиш ляв кмет в един клонящ вдясно град, където управляващите концентрират всичките си ресурси, че на всичкото отгоре и да увеличиш общинскинските съветници на БСП в СОС от 7 на 15, това е като да избуташ камъка на Сизиф до върха! 

И на фона на тези успехи, как реагира неолибералното статукво в БСП? Като реши да обезглави софийската организация и ако е възможно да я разтури!

Може би изглежда твърде крайно, но всеки страничен наблюдател остава с впечатлението, че Нинова и хората около нея едва ли не решиха да унищожат БСП-София като наказание за добрите резултати, които най-голямата партийна организация извоюва в една тежка битка с ГЕРБ. А че столичните социалисти постигнаха добри резултати, съмнение няма. И в дъното на тези добри резултати седи техният лидер Калоян Паргов, който в най-позитивен смисъл е отговорен за стратегическия избор на Мая Манолова за кандидат-кмет на София. Нека да сме наясно, столицата няма как да бъде спечелена без един вид широк народен фронт, в който да участват както леви, така и десни, които са недоволни от безобразията на ГЕРБ. И именно стратегията на Паргов да подкрепи Манолова доведе до историческия пробив, който накара ГЕРБ да трепери за властта си. Вярно, Манолова не стана кмет, защото ГЕРБ и съюзниците им успяха да задействат смазаната си машина за печелене на избори, включително чрез активизиране на вота от гетата, но беше постигната една морална и символична победа над тях, която ознаменува края на ерата на тяхната неоспорима доминация. Край, който щеше да е много близко, ако Корнелия Нинова не беше проиграла успехите на хора като Калоян Паргов и хилядите столични и не само социалисти.

И за награда за отличния успех, веднага след изборите хората на Нинова - Свиленски и Проданов, се опитаха да инициират преврат срещу лидера на БСП-София, с цел да не го изберат като председател на групата на социалистите в СОС. Слава Богу, столичните червени категорично отказаха да отрежат главата си, за да задоволят амбициите и параноята на разни костови приватизатори и техните подгласници. Предлогът за този неуспешен опит за преврат беше уж минималната загуба на Мая Манолова от Фандъкова, както и че на някои места социалистите подкрепили кандидати на десницата срещу ГЕРБ. Но в местната политика винаги трябва да се правят компромиси, а в случая говорим за нещо изключително важно - разбиването на монопола на ГЕРБ в столицата. Може би Нинова, Овчаров и другите около нея не са доволни, че това е факт, но така или иначе, софийската структура начело с Паргов постигна именно този решителен пробив. Обвиненията, че БСП била подкрепила "Демократична България" срещу ГЕРБ в София бяха отлично контрирани от лидера на столичните социалсти, който в национален ефир каза:

"Търсим съгласие, а не съглашателство в името на промяната."

"В последните 10 години БСП е помагала за избора на кметове на десницата в различни райони в София, припомни той. - Визирам Прошко Прошков в "Лозенец", Теодор Петков във "Витоша", Христо Апостолов в "Красно село", Васил Цолов в "Оборище"... В последната година и половина от мандата на досегашния Столичен общински съвет с представители на десницата, на АБВ, Движение 21, Глас народен, Нормална държава и социалдемократите бяхме обединен блок с общи виждания за това какво не бива да се случва в града ни. Сега не се радвам като виждам, че от  Демократична България не са готови за промяната. Лошо е, че няма напредък. Десните трябва да разберат, че промяната може да стане с общи усилия и консолидация около общи принципи. Очевидно е, че колегите от Демократична България трябва да разширят малко периметъра, да не бъдат чугунени глави и да излязат от калъпа. Добре е да помислим внимателно дали можем да постигнем исторически компромис и да направим промяна в София. Да се обединим около приоритети, които хората са ни казали, че са важни за тях", добави Паргов в типичния си диалогичен стил.

Е, това съглашателство ли е или са думите на разумен политик, който осъзнава, че приоритет номер 1 на БСП и всички недоволни в София трябва да е разбиването на герберско-бандитския монопол? Нима Нинова и клакьорити й, който обвиняват Паргов, че партията подкрепила някои десни кандидати срещу ГЕРБ не осъзнават, че в столицата не може да се играе по друг начин? Осъзнават го много добре, но очевидно просто самата личност на председателя на столичните социалисти им е трън в очите, въпреки че всеки нормален партиен лидер би се зарадвал, когато за пръв път от 14 години се стигне до балотаж в столицата!

А може би дори не искат монопола на ГЕРБ в София да бъде разбит!?

Факт е, че днес БСП е много по-авторитетна, силна и най-важното, представена в столицата. Неоспорими резултати, постигнати не без енергичната дейност и стратегическа мисъл на столичния председател - нещо, с което самата Нинова не може да се похвали. Това, което Нинова не успя да постигне на национално равнище, Паргов и столичните социалисти постигнаха на местно - 15 общински съветници и двама кметове (на "Младост" и "Изгрев"). Друго важно постижение е, че всъщност днес БСП е втора сила в София. С добрата си стратегия и хъса, показан по време на изборната битка, столичните социалисти успяха да излезат от тежкото положение, в което дълго време се намираха. Защото винаги е имало сериозна опасност БСП да бъде трета сила в София, но това за щастие не бе допуснато, тъй като столичните леви, водени от Паргов, изразиха ясни послания, които привлякоха не само традиционния й електорат, но и една широка периферия, без която не биха могли да бъдат постигнати никакви резултати. Особено важно е, че разумната и националноотговорна стратегия на столичната структура на БСП доведе и до един много ключов резултат -

за пръв път опозицията успя да прокара част от политиките си в столицата.

Дори управляващите се съгласиха с редица от мерките, предложени от червените общинари в СОС за справяне с кризата с КОВИД-19, и по-точно с последствията от нея! Цели 15 от мерките предложени от екипа на Калоян Паргов бяха приети в СОС! Това е изключителен успех, който БСП трябваше да репликира и на национално ниво в парламента, вместо да изпада в състояние на истерия и неадекватна агресивност, които сринаха доверието в партията до 10-11 %.

Другата причина за гнева на Нинова е, че всъщност Паргов се превръща в едно от малкото адекватни, изявени и симпатични на хората лица на левицата. Параноята, че младият, добре образован, интелигентен и харесван социалист може да я свали от позицията, на която я крепят Румен Овчаров и представителите на някои добре настроени към нея посолства, се разгоря в ирационалната Нинова. А повод за реален страх всъщност няма и това е по една много проста причина - Калоян Паргов многократно е показвал, че няма нездрави и мегаломански амбиции. Многократно е можел да стане носител на удобен и сладък депутатски мандат, но е отказвал. Неотдавна отказа и да участва в надпреварата за председател на БСП, въпреки че беше подкрепен и номиниран от мнозина. Вместо да ламти за добре платени и удобни постове, Паргов предпочете да продължи с неблагодарната и тежка задача да води столичните социалисти, заявявайки следното, че преди всичко иска да надгради добрите резултати на партията в София:

- "В момента аз мога да постигна това, ръководейки БСП на градско ниво и това е основната ми задача."

В този смисъл е и друго категорично изявление на Паргов, с което отказва да участва в дребнавите интриги за председателското място в БСП:

- "Човек не може да тича по две писти едновременно, моята е БСП - София."

За съжаление, лидерът на партията не осъзнава, че страховете й, че Паргов се е засилил да я свали са не само безпочвени, но и опасни за БСП. Защото, ако една партия почне да мачка и дори остракизира своите най-добри, експертни и изявени представители, тя е обречена на провал. Нека си припомним думите на най-известния съветски лидер, който казва, че кадрите решават всичко!

А, че Калоян Паргов е кадър, който е нужен на БСП, е повече от ясно. Не само защото под негово ръководство столичните социалисти постигнаха значителни резултати, но и защото той е един от малкото, които в момента предпочитат да се занимават с партийно строителство и съзидателна дейност, вместо да плетат интриги и да всяват раздори. Всъщност, едно от най-добрите му качества е, че винаги действа умерено и разсъдливо, не си позволява да пада до твърде характерното за нашата политика махленско ниво на нападки. За разлика от някои други известни личности в БСП, които живеят само от скандала, което от своя страна не се харесва на избирателите. Всеки, който следи политиката, ще забележи, че Паргов е винаги диалогичен и конструктивен. Диалогичен и умерен дори, когато бива нападан. Така например, на въпрос какво мисли за извадените напоследък вътрешнопартийни компромати, Паргов заяви следното:

В този сценарий няма да участвам по една основна причина - всеки коментар, обсъждане и експониране на темата в общественото пространство вреди на БСП.

"Подобни компромати имат кратковременен ефект за онзи, който ги използва. А в средносрочен и дългосрочен план от тях най-много губи партията. По този начин се руши авторитетът на БСП и се подкопава доверието в нея. Помните притчата за цар Соломон и двете майки, които спорели чие е детето. И той отсъдил то да бъде разсечено на две. Краят го знаете. Аз няма да бъда от тези, които искат детето, разбирайте партията, да бъде разсечено."

Можем само да съжаляваме, че в БСП има все по-малко хора, които да разсъждават по този начин. Пък и в българската политика като цяло, защото истината е, че днес, ако човек гледа парламентарен контрол например, ще остане с впечатлението, че е свидетел на словестна схватка между каруцари и амбулантни търговци, каращи се кой е по-голям измамник на някой ориенталски пазар. Така че няма как да не се адмирират хора като Паргов, които използват ораторския си талант и най-вече политическата си позиция не за интриги, а за съзидателна дейност. Всъщност, най-добрата атестация е, както вече подчертахме, успехът на БСП в София.

Но има нещо по-важно от диалогичността, което не се харесва на десничарите и олигарсите, опитващи се да пуснат пипалата си в БСП - лидерът на столичните социалисти не страда от това, което можем да наречем идеологически и морален релативизъм. Няма нито една важна историческа дата, свързана с партията или с нейните ценности, която Паргов и столичните социалисти да са пропуснали. Паргов често пъти може да бъде видян на мероприятията и на Българския антифашистки съюз, които уви все по-рядко се посещават от представители на ръководството на БСП. Той е един от малкото социалисти, които са активни покрай Деня на победата, 9-ти септември, както и други важни за партията дати. Винаги и всякога е демонстрирал, че е добре образован исторически и правилно подкован идеологически. Нещо, което не се харесва хич на тези, които искат да превърнат БСП в поредната безлична "центристка" партия от олигархичен тип. Защото хората, които вярват в идеи, са най-опасни за тези, които не се вълнуват от нищо друго освен материални облаги. Хора като Паргов трудно могат да бъдат купени от олигарсите, не просто защото са честни, а най-вече защото са.... социалисти. Т.е. хора на идеята, хора на словото и идеализма, а не на безцветните псевдо-технократични политики, които доведоха толкова много европейски леви партии до разруха.

Това си важно качество, Паргов може би е наследил от покойния си баща, уважаваният професор по киберсигурност и криптиране на информацията Драгомир Паргов или пък от дядо си, който е родом от същото село в Егейска Македония, от което е и Димитър Благоев, и който е предпочел нелеката съдба на бежанец в България пред това да се подчини на великогръцката антибългарска пропаганда и насилие. Може би е орисия и съдба, но твърде често най-изявените и пламенни български социалисти идват от Македония...

Така или иначе, Паргов си е извоювал сам важната позиция, започвайки от нулата в БСП като всеки редови член и издигайки се в йерархията стъпка по стъпка. За разлика от някои хора, които бяха натресени на левицата, след като проектът на Иван Костов се провали.

Друга причина, поради която не трябва да се допуска обезглавяването на столичната партийна организация е, че председателят й е един от малкото международно активни и адекватни в днешно време социалисти. Прави особено добро впечатление, че без да поставя под въпрос европейския избор на България и принадлежността на БСП към семейството на европейските социалисти, Паргов поддържа добри, братски и националноотговорни отношения с Русия. Председателят на столичните социалисти неведнъж е бил в Москва по важни поводи, за да защитава националния и партиен интерес. При това без да дава поводи на вечно гладните за жертви родни русофоби или да изпада в сервилност. За разлика от тези, които сега му кроят кюляф, Паргов бидейки дипломат не само по образование, но и по душа, осъзнава, че БСП и България трябва да поддържат добри отношения, както с Изтока, така и със Запада. Именно поради това, когато има важно международно събитие, можем да го видим като едно от най-активните лица, за разлика от ръководството на БСП в момента, което или си няма хал хабер от геполитическата проблематика, или има зависимости, които му пречат да заема адекватна позиция.

И тук трябва да се запитаме, какво ще стане с БСП, ако се позволи на Позитано-20 да гони и премахва всеки млад, успешен и образован човек в партията, защото председателят се страхува по някаква причина от него? БСП не може да си позволи да предава най-верните си и квалифицирани синове и дъщери само заради моментната конюнктура! На фона на острия дефицит на качествени кадри във всички партии и в държавата въобще, партията трябва да извежда на преден план не тези, които имат задкулисни връзки, а хората, които са доказали, че милеят за нея и са способни да постигат блестящи резултати. Ако софийската структура на БСП бъде обезглавена, партията ще загуби завинаги всякакви позиции в столицата. Позиции, които може би няма да бъдат възстановени никога повече, защото не само че кадрите и екипите се формират с години, но и защото това, което би заместило хора като Паргов и не само, най-вероятно ще бъде още от външните на партията лица и кариеристите на Нинова. В тези тежки за партията дни, БСП не може да си позволи да постави интересите на една или друга клика пред тези на цялата партия и избирателите й. Социалистите в Столичния общински съвет извоюваха важни победи и ако точно сега станат големи размествания в структурите, да не кажем направо дивашко обезглавяване, всичко ще е било напразно и ГЕРБ ще могат да си отдъхнат, че позициите им в София са сигурни. А който държи София, ще държи и България, това е истината, за добро или за зло. В столицата е концентриран властовият апарат, институциите, огромна част от националния и международен капитал, както и може би една пета или повече от населението. Ето защо, софийската структура трябва да се води от образован, ерудиран, енергичен, диалогичен, конструктивен, идейно-политически подкован и надарен с ораторски дарби човек, а не от безлични послушковци. София и БСП не се нуждаят от експерименти, а от експертност и идеализъм, защото кой знае, днес левицата има 15 общински съветника и 2-ма кметове в столицата, а с този темп, освен ако Нинова не срине и тази структура, утре може да са двойно повече!

Поглед.инфо - Редакционна