- Г-н Георгиев, според вас има ли възможност за създаване на нови политически субекти след последните размествания в парламента?
- Разпадът на парламентарната група на РЗС създава по-скоро нов тип конфигурация на силите в парламента от гледна точка на дихотомията – управляващо мнозинство – опозиция, отколкото да говори за появата на нови политически субекти на сцената. Това, което се случи, вероятно ще насочи остатъчната група на РЗС да заеме по-ясно една опозиционна позиция спрямо управляващите, отколкото да съхрани условна подкрепа и членство в мнозинството. Получи се нов опозиционен субект независимо как е конституиран парламентарно. Подозирам, че РЗС ще направи опити да възстанови парламентарната си група. Те ще търсят начин или да променят правилника, или да извадят Марио Тагарински от парламента. Възможност да намерят още подкрепа е при разпад в някои от десноцентристките формации или в „Атака“.

- А „Атака“ ще успее ли да удържи парламентарната си група, след като през последните седмици започва разцепление в структурите им в страната?
- Няма как процесът на брожение в структурите да не намери отражение в парламента. Единственият вариант това да се случи ще се окаже особеният тип договорно обвързване, за което се говори в последно време. Имам предвид това, което оповести Валери Симеонов за подписвани гаранции от депутати от по 150 хиляди евро. Само такъв тип неполитически механизми биха могли да удържат единството на „Атака“. Тя е една от най-рисковите от гледна точка на целостта си. Рискове за роене има и във фракцията на СДС.

- Има ли опасност за мнозинството в такъв случай?
- Засега няма. То може да бъде сериозно заплашено единствено, ако в някакъв момент започне роене в самата ГЕРБ. Това обаче не е реалистично в обозримо бъдеще. Ако се стигне до такъв процес, по всяка вероятност той ще провокира идеи за предсрочни парламентарни избори. Те ще доведат до поредното консолидиране на управляващите. Едва ли повечето политически фракции са заинтересовани от такъв сценарий.

- На 7 декември се навършиха 20 години от създаването на СДС. Как виждате бъдещето на партията, има ли възможност да разшири влиянието си?
- Неформалното участие на СДС във властта има потенциал не да разшири влиянието, а да запази топенето на неговото политическо влияние. Засега СДС е обречено на политическо съществуване само във формулата на единство с ДСБ. Това за съжаление е рецептата за политическо оцеляване към момента. Това, което ми пречи да прогнозирам по-лъчезарно бъдеще пред СДС, е липсата на визия в самото него. Въпреки че там имаше няколко партийни форума и се води дебат в рамките на политическия елит и се предлагат достатъчно атрактивни идеи, нито една от тях не е достатъчно мотивираща за някогашните симпатизанти. А тези хора не са се изпарили. Те все още са факт в политическото пространство. Не виждам и активна стратегия за изграждане на по-голяма конкурентоспособност в дясното. Пътят за възраждане на СДС минава точно от там. По-добра конкурентност в десноцентристкото пространство. Още повече че там и без това е свръхнаселено, а и имаме един безспорен лидер в лицето на ГЕРБ. СДС няма бъдеще без преизграждането му като алтернатива на ГЕРБ, на второ място като алтернатива на ДСБ и едва на последно място като контрапункт на БСП.

- Има ли вариант десните да се противопоставят на ГЕРБ?
- Ако имате предвид заканите, че Синята коалиция ще гласува против предлаганите промени в ЗЕС, аз не надценявам този знак. Това е просто елементарно следване на вече обявени позиции. Няма как СДС и ДСБ, които в предишния парламент бяха активен опонент на подобните предложения на тройната коалиция, сега да подкрепят това решение. Това е борба за съхраняване на идентичност и демонстрация на минимума политическа последователност. Класическата десница на прехода може би ще потърси по-сериозни опити за еманципация само ако почувства промяна на политическата атмосфера, която да й даде възможност да представи публично убедителна алтернатива на управляващите. Такъв момент може да настъпи, но най-рано след година. Засега това не е нищо повече от последователност. Нека да видим и как ще гласуват. Това е крайният индикатор. Вербалното противопоставяне не е крайна фаза.

- Липсата на кворум на последния пленум на БСП даде много поводи да се заговори, че там проблемите се задълбочават. Така ли е?
- Не бих правил такива грандиозни изводи от тази случка. Това може да ни покаже, че социалистите още нямат добра кондиция, но не е късно нещата да се променят. Като социолог мога да кажа, че на равнище електорална подкрепа социалистите се стабилизират, макар и на ниво, по-ниско от показаното по време на парламентарните избори. Спадът на доверието спря. Дали това ще стане опорна точка за съвземане, или ще остане на това неудовлетворяващо ги равнище е друг въпрос. Сега пред БСП стои въпросът да си напише домашното. Тя премина през няколко месеца на остри вътрешни борби. Не реши проблемите си, но ги тушира. Все още й липсва адекватен тип опозиционна политика. Заради това имаме усещането, че опозиция все още няма. Вторият им проблем си остава работата по осмисляне на организационните и социалните проблеми, пред които е изправена – отваряне към гражданското общество и взаимоотношенията между отделните равнища. Може би някой някъде решава тези въпроси, но засега не виждаме това в реалната политика. Може да се окаже, че те чакат упадъка на управляващите. Ако е така, те не са на прав път. Няма да станат алтернатива.

- В последно време политици и анализатори твърдят, че има реверанси между ДПС и управляващите. Вие виждате ли такива знаци?
- Не съм склонен да виждам отстъпки от нито една от двете страни. Това, което е видимо, е, че ГЕРБ се пази от разкриването на гореща фронтова линия с този сегмент от опозицията. ДПС безспорно е в опозиция. Има вероятност целият огън да е насочен само срещу БСП единствено от тактически съображения. На управляващите им стигат предизвикателствата от тежката икономическа криза и не особено високия управленски капацитет, който имат. Малко пристрастни и прибързани са тези идеи за скрита договореност. На ГЕРБ просто не му трябва още един фронт. ДПС не е само политическа сила, то е политическо влияние в регионите и много от икономическите сектори в страната. С нажежаването на отношенията управляващите биха си създали прекалено много проблеми.

- В тази връзка как виждате основните предизвикателства пред ГЕРБ?
- Основното предизвикателство си остава противодействие на икономическата криза. Тя продължава да се задълбочава, и то до степен, която може да я трансформира и в тежка социална криза. Тя вероятно ще засегне и заетите, и бизнеса, и цели региони в страната до степен на необратими негативни трансформации. За съжаление досега не виждам стратегия за справяне с това положение. Целият терапевтичен устрем на правителството е насочен към съхраняване на балансиран бюджет и стабилност на финансите. Не там е болестта. Тя е в сектора на реалната икономика - имаме рязко свиване на вътрешния и на международния пазар.
Предизвикателство остава и управленската немощ. Не знам дали причината е само в политическото ръководство, или се дължи на парализата на ръководни кадри, създадена от особености на стила на управление в самата администрация.
На трето място голямото предизвикателство остава усвояването на европарите. Не мисля, че там сме постигнали обрат. Има определени индикации на политическо равнище, но капацитетът ни да усвояваме еврофондовете не е нараснал. Така че тепърва ни очакват проблеми в тази насока. Не бих изключил да се изостри проблемът и с организираната престъпност. Все пак голямото очакване беше партията на Бойко Борисов да се справи с корупцията, престъпността и усвояването на еврофондовете. Ако там не се постигне успех, ГЕРБ няма да има какво да рапортува след една година. Тогава вече няма да могат и да се оправдават с лошото наследство от тройната коалиция. Така че, ако може да очакваме някакви сериозни проблеми за управляващите, то те ще дойдат поне след една година, когато може да се говори за резултати от техните действия.


Интервюто взе Александър Сивилов