- Г-н Стойчев, какъв ще бъде реалният резултат от процедурата по импийчмънт?
- Импийчмънтът е свързан с конкретния случай, с гювеч-мотиви, които се изтъкват, и ще доведе само до едно нещо – огромна загуба на време и сили и изместване на центъра на вниманието в погрешна посока. В условията на криза това е израз на слабост и подменя правенето на същинска политика с политиканстване.

- Кои фактори поддържат високото доверие към кабинета?
- Рейтингът на кабинета се крепи на ирационална надежда на хората. Те обитават едно приказно пространство и продължават да вярват в приказка. Като децата те обичат ловецът накрая да гръмне вълка и са готови да слушат сто пъти разказа, независимо че знаят много добре за възможността Червената шапчица да възкръсне, след като вече е изядена.

- Докога ще продължи да действа магията на тази приказка?
- Опитът показва, че развитието на България минава през катастрофи, за съжаление! Българинът започва да прозира някои неща чак когато колата е обърнала стълба. Тогава нещо започва да му просветва в главата, но по-късно пак забравя и всичко започва отначало. Управляващите са се запътили към стълба и дори натискат газта. Възможностите да се избегне катастрофата намаляват, колата лети, вероятността да се вземе завоят става все по-малка.

- Икономическа ли ще бъде тази катастрофа?
- Да, в момента е такава, но скоро ще е финансова. Въпросът е обаче как ще бъде възприета от хората. Има разлика между обективното положение и това, което се отразява в съзнанието на гражданите. Фактите, които подкрепят тезата ми, са купища. Как така правиш бюджет, без да знаеш какви са конкретните задължения? Те не са скрити под миндера. Тук просто става дума за това, че някой ги е проспал в увлечението си да направи най-гениалния в света бюджет, в който между другото е пропуснал задълженията. А те варират от 500 млн. до 5 млрд., това е последното число, което беше споменато. Щом има неопределеност от 10 пъти, всякакви рационални съждения са изключени. При това приетият за тази година бюджет е най-големият в българската история. Същевременно, няма друг бюджет, който се е провалил на втория месец. В България вече не е коректно да се говори за кризата в единствено число. Имаме две кризи. Едната е най-тежката световна икономическа криза, от която нашата държава страда, но не е виновна за нея. Другата е тази, която сами си организираме с бездействие, с прокризисни действия, с бюджет, който виждаме, че е абсурден. И това е въпрос на пряка политическа отговорност на този, който е направил бюджета, и на онези, които са го гласували. Това е философията „не може”, а не вярната „може, но ...”. След „но” просто се посочват правила.

- На базата на конкретните изследвания на „Галъп“, как рефлектира тази ситуация върху електората? Променя ли се структурата на привържениците на ГЕРБ?
- Вече рефлектира по отношение на бизнеса. Той загуби каквито и да било илюзии. Неговите представители обаче са малка част от българското общество и населението продължава да си обитава хубавата приказка, която иска да слуша. Ще я слуша обаче, докато се чуе рязък звук на ламарини. Тогава вече може би ще престане да я чува. Колкото до бизнеса – нито една мярка за подобряване на бизнес средата не е направена. Напротив, тя се влоши. Като цяло има сбъркана философия по отношение на бизнеса. Големи фирми започнаха планове за излизане от страната. Бизнесът е нещо много крехко, всичко се крепи на магическата дума „доверие“. В момента, в който то се стопи, бизнесът просто се спасява от България, защото има още 200 страни, в които може да се прави бизнес. У нас виждаме хаотично движение и още по-хаотично говорене. При такава хаотичност всеки нормален бизнесмен просто си взима шапката и заминава. Още повече че с последните промени на НПК полицейщината победи гражданските права. Вече е длъжен да съди и без доказателства, и без краен срок. Ако това е Европа, то тази Европа трябва веднага да се разпусне.

- Ще изпълни ли правителството 4-годишния си мандат?
- Истина е, че алтернатива няма. Но да изхождаме от тази презумпция значи просто да се обесим. Правителството би могло да изкара пълния си мандат. Това зависи от българското общество. Всеки един от нас съзнава, че когато гласува на парламентарни избори, избира управляващи за следващите четири години. Вероятно ще бъдат спазени тези четири години, защото вече чуваме гласове за влизане на страната в нови дългове. Ако правителството вземе тези десетина млрд. лв., спокойно ще изкара четири години. Въпросът е, че нашите деца ще трябва да плащат тези пари, а България тъкмо излезе от задлъжнялост. Премиерът все още има полезен ход – дълбоки реформи, макар и позакъснели, а не кърпене на парче. С гол рейтинг в историята няма да остане. В историята той може да бъде само ако ги извърши. И тогава децата ни, вместо да връщат дългове, ще са горди европейци.

Интервюто взе Мария Матеева
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.