Емануела Шкодрева завършва ВИТИЗ през 1986 г. Дебютира със Саломе в "Саломе" от О. Уайлд. Най-значимите й роли в Народния театър "Иван Вазов” са Инкен Петерс в "Пред залез слънце" от Хауптман, Лиза в "Бесове" по Достоевски, Маркета в "Ларго дезолато" от Вацлав Хавел, Баронеса дьо Синяк в "Маркиза дьо Сад" от Мишима, Стюардесата в "Самолетът беглец" от Камен Донев, Филомена в "Декамерон, или Кръв и страст по Бокачо" в спектакъла на Александър Морфов. Наградена е на Пражкия младежки фестивал за ролята на Маргарита Готие в "Царски път" от Тенеси Уилямс. Със спектакъла "Отражението" от Ани Топалджикова, изпълнен на френски език, гостува в Париж. Емануела Шкодрева играе Фани Хорн в постановката “Осъдени души” на режисьора Бойко Илиев, чиято премиера е на 5 октомври в Народния театър. - Емануела, вярно ли е, че заради Фани Хорн си отишла през лятото в Испания и си посетила местата, където е пребивавал Димитър Димов? - Още в края на миналия сезон, когато започнахме да репетираме “Осъдени души”, си наумих да посетя Испания, за да усетя атмосферата на романа. Заедно с моя приятел отседнахме нарочно в много стар хотел в Мадрид, недалече от гарата Аточа. Сградата е от 1925 г., стаите – тесни и високи. Запазени са дори етажните бани, които вече не се използват. Точно в такава обстановка Фани Хорн разказва авантюрата си с отец Ередия на Луис Морено и се боцка с морфин. Исках да разгледам и института „Рамон и Кахал“, където Димитър Димов е специализирал като ветеринар през 1942 г., но бе затворено заради лятната ваканция. После обиколихме няколко селища по поречието на река Ебро, където са били най-кървавите битки през Гражданската война. Естествено, няма и знак от разрушенията, които е оставила войната. Но има село с името Пеня Ронда – мястото, където се развива действието в “Осъдени души”. - Словоохотливи ли са испанците, когато става дума за Гражданската война? - Испанците от моето поколение не обичат да говорят за войната. Но хората над 70 години го правят с удоволствие, стига да ги провокираш. Дори свещениците са готови да разказват дълго за трагичната 1939 г. - Срещна ли някъде католически свещеник, напомнящ Отец Ередия? - Разговарях с неколцина католически свещеници, за да узная имат ли представа, че духовник като тях е герой в произведение на известен български писател. Падре Антонио Гуардиан от Сарагоса, много ерудирана личност, с огромна библиотека у дома си, беше чел “Тютюн” на испански. Очарован е от езика и от психологическото майсторство, с което Димитър Димов описва героите си. Разказах му подробно сюжета на „Осъдени души“. На раздяла падре Гуардиан ми подари книга за Папа Йоан-Павел Втори и уж на шега ми каза: “Днешните свещеници нямат нищо общо с отец Ередия. Ние спасяваме и душите, и живота. Успял съм да помогна дори на наркоманки, за да се откажат от дрогата. Ако намерите „Осъдени души“ на испански, пратете ми я!” - Защо си толкова пристрастена към “Осъдени души”? - Когато бях в гимназията, “Осъдени души” не беше в задължителната програма по литература. Споменавахме Димитър Димов мимоходом само заради романа “Тютюн”. Моята преподавателка по литература във Френската гимназия обаче настояваше всички да прочетем “Осъдени души”. С мен се случи нещо необикновено - книгата ми обърна вкуса на 180 градуса. Отказах се от криминалетата и от френската поезия, която ми бе слабост дотогава. Четях и препрочитах „Осъдени души“. Може би защото е написана много по-модерно, отколкото повечето съвременни български романи. Тя е далеч по -вълнуваща като сюжет и от “Тютюн”, и от “Поручик Бенц”, и от романите на Емилиян Станев и Павел Вежинов. А Фани Хорн, според мен, е много по-съвършена като психологически образ и от най-атрактивните героини от българската класика. Предпочитам нея пред Йовковата Албена или Ния от „Железният светилник“. - Не искаш в детайли да говориш за постановката. Мислиш ли, че тя ще се хареса на младата публика, толкова отдалечена от събитията в “Осъдени души”? - “Осъдени души” е магическо заглавие. Филмът от 70-те години на Въло Радев с участието на Едит Салай и Ян Енглерт продължава да бъде хит – гледаме го често по телевизията, хората си го купуват на DVD. Песента на Митко Щерев, изпълнена от Лили Иванова, звучи всеки ден по някоя радиостанция. И днес се говори за театралната постановка “Осъдени души” в Театъра на армията през 70-те години. Мисля, че литературният първоизточник – романът на Димитър Димов, сам по себе си е много по-интересен от всички адаптации и вариации. Надявам се и нашата постановка да провокира интерес, защото е много близка до романа. - Кого би поканила на премиерата освен най-близките ти хора? - Министъра на образованието Даниел Вълчев. Убедена съм, че ще остане доволен, защото е културен човек и има добър вкус. По-важното е обаче той да бъде спечелен за каузата учителите и учениците да идват по-често в театъра. Случайно попаднах на младежка сбирка и запитах тийнейджърките знаят ли коя е Фани Хорн. “От Пайнера или от Ара? Или е някоя чужбинска денс звезда?”, контрира ме с въпрос едно момиче. Ето защо е крайно време и учителите, и учениците да ходят понякога на театър. Въпросите зададе Кристина БЕЛЕВА