Веселина Кацарова: В операта успяват само силните личности

- Веселина, наложиха ли ви от „Дойче веле“ някакви конкретни изисквания за филмите, посветени на България? - От „Дойче веле“ поискаха точно аз да представя България, аз самата да бъда героинята на филма. Не са ми налагали никакви мотиви или идеи. Замислих се дали да поема такъв сериозен ангажимент, защото в момента моята програма е препълнена.
Поредицата на оперната дива Веселина Кацарова, посветена на България, се завъртя в сайта на „Дойче веле“. Пет кратки епизода, които звездата засне с екип на медията, показват съкровени места за певицата. За да осъществи своя замисъл, Кацарова прекара няколко шеметни дни в родината си, срещайки се с колеги и приятели. Веселина Кацарова, водещо име в света на белкантото, е сред най-търсените мецосопрани по световните оперни сцени. През октомври тя изпълни партията на Едоардо от операта “Матилде ди Шабран” на Росини в Лондонския театър „Ковънт гардън“. В Мюнхен й предстои да изпее Шарлота от “Вертер” на Масне, Руджеро от “Алчина” на Хендел – в Париж, Кармен от "Кармен" на Бизе – в Цюрих. С Кармен Веселина ще се представи през февруари 2009 г. във Виенската държавна опера, където ще й партнира световният тенор Хосе Кура като Дон Хозе. - Веселина, наложиха ли ви от „Дойче веле“ някакви конкретни изисквания за филмите, посветени на България? - От „Дойче веле“ поискаха точно аз да представя България, аз самата да бъда героинята на филма. Не са ми налагали никакви мотиви или идеи. Замислих се дали да поема такъв сериозен ангажимент, защото в момента моята програма е препълнена. След като приех, си зададох въпроса: „Какво искам да покажа от България, какво ми е мило?“ Аз от България не се срамувам. Макар че за съжаление в момента ние стигнахме пак до един много сериозен проблем – корупцията! За всичките тези години от 1989-а насам, успяхме да се изкачим малко нагоре! А сега се връщаме до такава степен назад, че даже Румъния ни изпревари! Мъчно ми е да призная, че Европейската общност вярва повече на румънците, отколкото на българите! Съзнавам, че живея извън страната си и може би нямам право да критикувам! Затова показвам хубавите неща в България! - На какви моменти акцентирахте, докато подготвяхте епизодите? - Показах винарството в България, виното, което абсолютно свързвам с изкуството. Защото и правенето на вино, и консумацията е изкуство. Посетих операта в родния ми град Стара Загора, показах приятелите си. Дори се осмелих да готвя, което си е чист компромис за мен! Канили са ме да готвя по телевизията на Запад, аз го приемам като абсолютно клише! Но в България го направих! Измайсторих шопска салата и таратор. Постарах се да покажа и моето детство. Защото детството е най-важното нещо за израстването на един човек. Аз също съм майка и държа да възпитавам детето си така, както са ме възпитавали и мен – да си честен, трудолюбив, да уважаваш хората. Разбира се, най-важното за мен беше да покажа това, с което се гордея – музиката на България. - Вие сама признавате, че през годините сте се променили. Как се приспособихте към действителността, в която живеете? - Аз имам изключителни родители. Благодарение на тях нося в себе си една скромност. Това никой не може да го промени у мен! Да, имам успехи, но какво от това? Аз съм човек като всички други, абсолютно заменима. Ако не съм на върха аз, друг ще бъде, нали? Винаги си го повтарям! Освен това аз съм много дисциплинирана. И много критична към себе си. Винаги съм била такава. Е, случи се така, че попаднах в среда, където тези качества се ценят. Ако аз се смятам за изключително важно лице, когато работя в операта, ще се получи неудобно. За мен всички хора, ангажирани в процеса на работата, са важни – жената, която ме облича, жената, която ме гримира. Би било ужасно глупаво да смятам, че аз съм най-важната в този процес! Защото всички са важни! Добре е човек да уважава другите, за да бъде също уважаван. Тогава работата върви добре. Така е не само в операта, а във всяка област. Мисля, че в България има много хора, които разсъждават като мен, но ги дърпат надолу. Което е наистина жалко! - В Софийската опера се срещнахте с ваши млади колеги. Какво им казахте? - Ще дойде време и ще кажа цялата истина, както я мисля. Но ако днес не бъда деликатна, страхувам се, че няма да бъда разбрана добре. А аз държа на дипломацията! Аз напуснах българския оперен театър през 1989 година. Оттогава много неща се промениха. Европейският начин на пеене вече е така нареченото разчупено пеене. Певецът трябва да бъде музикант, да изгражда състояния. Само тогава може да се говори за постигане на една световна кариера. А в българската преса чета за всички наши певци, които са излезли навън, че едва ли не са световни певци! Световните певци са единици, нека не се заблуждаваме! Да си световноизвестен певец означава да пееш в най-големите оперни театри. Не бива да се самозалъгваме, а да гледаме реално на нещата. Не искам никого да критикувам. Но щом у нас лъжат в сферата на операта, значи лъжат и другаде! Не искам да казвам как трябва да пеят певците в България. Те ще го разберат сами. Обичам да помагам на младите хора зад граница, защо да не помогна и на българските певци, които още повече обичам? На таланта му е нужна среда. Ако той стои сред некадърници, той се занемарява! - Бихте ли дали съвет как да си оправим проблемите у нас – и в операта, и извън нея? - На този свят има повече злоба, отколкото доброта. Бих казала доброто носи на гърба си лошото. Аз се натъкнах на много расизъм извън границите на България. Затова се чудя защо България кани постоянно някакви съветници отвън!? Трябва сами да си решим проблемите. Не да се кланяме на разни чужди капацитети. Никакво кланяне, защото те са далеч от нас. Но трябва да си дадем ясна сметка, че не можем да настигнем света за някакви си 20 години. Нужни са 40, 50. Е, 20 вече минаха. Самите ние трябва да си помогнем. А в сферата на музиката има много да се желае. Например музикалната академия. Преподавателите просто трябва да си обичат студентите и да позволяват на всеки ученик да влиза в класа на друг преподавател. Защото младият човек се учи и от интуицията! - През февруари Българското национално радио ще излъчи от Виена "Кармен" с ваше участие. Какво е за вас тази роля? - Тази година дебютирах с Кармен в Цюрих. Бих казала на младите български певци: „Не бързайте с драматичните роли. Задавайте си винаги въпроса какво ще пеете след 5 години, дори след 10. Много големи певци ме съветваха да бъда предпазлива. Ето, сега на 43 години аз се осмелих да навляза в драматичния репертоар. Докато е млад, певецът още няма сигурна вокална техника. А без нея никой певец не е успял да преживее повече от 10 години на сцената. Аз имах щастието да изчакам и ето сега, вече на 43 години, започвам да пея драматични партии. Спомням си, че през 1989-а, когато отидох във Виена, имах договор за принцеса Еболи. Тогава импресариото Холендер ми каза: „Веселина, ако вие сега пеете Еболи, ние с вас няма да се видим след 5 години”. Послушах го. Отказах договора и отидох в Цюрих, където започнах с малки роли. Затова сега мога да си позволя да пея Кармен. Гласът е най-малкото нещо. Интелектът а далеч по важен. Да си издържлив, да вярваш в себе си, да не надскачаш ръста си, да си силна личност. Там е успехът! Защото на сцената е толкова трудно, че там успяват само силните личности. Интервюто взе Светлана Димитрова

Станете почитател на Класа