„Мастиленият лабиринт”, четвъртата книга на Людмила Филипова, излиза на 18 януари. Става дума за исторически роман, в който всяка сцена е базирана на реална история и съществуващ артефакт. Местата и времето на случващото се в романа са действителни. Някои от имената на участниците са променени. „Мастиленият лабиринт” има много изходи и единствено от читателя зависи през кой ще успее да излезе. Всяка глава в книгата е нова страница от изгубения край на таен ръкопис, намерен в стара римска библиотека в края на най-стария път в Европа - Виа Апия. Разследването по темите, залегнали в романа, трае повече от 3 години на териториите на 7 страни. Авторката е направила десетки интервюта с учени и специалисти по темата. Идеята за него се ражда в най-ниската точка под земята, до която човек може да слезе на Балканския полуостров. Дни преди появата на „Мастиленият лабиринт” Людмила Филипова даде интервю за „Класа” и ни предостави откъс от книгата. - Людмила, как избрахте темата на романа? - Ето въпроса, на който винаги ми е било трудно да отговоря – как избирам темите си. В един момент несвързаните факти се нареждат в история и аз виждам разказ, ситуации, герои, сюжети, които до вчера са били невидими за мен. Помня къде ми хрумна идеята за „Мастиленият лабиринт”, а именно в пещерата, в която се намира най-ниската съществуваща точка на Балканите и откъдето според легендите Орфей е намерил портата за другия свят. Оттогава историята зрее у мен 3 години, събрала съм стотици документални източници, направих интервюта с много историци, археолози, културолози от България и света, както и снимки от местата и страните, където се случва книгата. Те могат да бъдат също видени от читателя на уебсайта, създаден специално за романа: www.mastileniat-labirint.com . Но той се отваря единствено с парола, за която инструкциите са упоменати на седма страница от книгата. Читателят трябва да намери ключа сам. Така постепенно историята започна сама да се пише, героите да плетат своя живот. Тръгнах по следите и разгадаването на най-натрапчивите знаци за съвременната цивилизация, чийто значения се оказаха абсолютно непознати за съвременния човек и ключ към тайни, скрити преди хилядолетия. Историята на романа до такава степен ме завладя, че нямах търпение да я допиша, за да разбера какво ще се случи. - Вие вече сте автор с биография. Как се понася тази „тежест” на толкова млада възраст като вашата? - Благодаря ви за думите и оценката. Да ви призная до момента единственото, което ме вълнуваше за книгите ми, бе да са достатъчно интересни, полезни и достъпни за читателите. За „тежестта” се запитах едва преди седмици. Към мен се обърна едно прекрасно 18-годишно момиче, което ме помоли за автограф. Думите й бяха: „Моето поколение не чете вече книги, но за „Анатомия на илюзиите” се говори и аз я прочетох. Сега чета книгата ви „Стъклени съдби.” Тези думи не ми дават покой, защото осъзнах, че ако момичето казва истината, то книгите ми влияят много на младите хора и аз имам огромна отговорност за какво и как пиша. Това особено се отнася за най-новата ми книга „Мастиленият лабиринт”, която смазва на пихтия вековно ръждясали концепции за религия, история и философия. - Труден или лесен е при вас творческият процес? Поправяте ли често вече написаното, променяте ли сюжета? - За момента творческият процес при мен не е нито труден, нито лесен. Той е страст, нужда и крайно удоволствие. Сюжетът рядко променям, когато е написан, но почти винаги започвам една история, която постепенно поема своето независимо съществуване, приема неочаквани обрати, появяват се нови герои, следи и послания. Но това е прекрасно за мен като автор, защото в момента, в който историята е измислена, ясна и описана, губи силата си на вдъхновител. Иначе промените са неизбежни. Дори когато мисля, че познавам историята, която пиша, в един миг се оказва, че тя ме води, не аз нея. Колкото и пъти да чета някоя своя книга, винаги поправям по нещо. Но това е типично за повечето автори. Дори ще ви призная, че преди седмица от издателство „Сиела“ поискаха да преиздадат за шести път дебютната ми книга „Анатомия на илюзиите”, което е абсолютен рекорд. Аз ги помолих за забавяне от месец, защото искам да редактирам недостатъците й. Стилът ми доста се е променил за три години. - Тревожат ли ви последните обществено- политически събития? Какво бихте казали за газовата криза? - Кризи винаги ще има. А за България те тепърва започват, съдейки от световните тенденции. Трябва да не ни плашат и да престанем за всяка криза да плюем политици и да търсим виновни, а да съумяваме да се съхраним в тях и да изплуваме. Моята формула е повече работа, упоритост и търсене на нови възможности. Кризите блокират едни възможности, но винаги отварят други. - Как се справяте с майчинството? Какво бъдеще желаете за собственото си дете? - Всяка майка се старае да дава максималното от себе си. А времето показва дали е било удачно то, или не. За детето си на първо място желая бъдеще, а ако трябва да го конкретизирам, нека да е оптимално за даденостите. Интервюто взе Елиана Митова