Русенската опера показа своя „Трубадур" в зала 1 на НДК. Италианецът Марио Маланини /Манрико/, Алиса Зиновиева /Леонора/, Александър Крунев /Граф Ди Луна/, Андреана Николова /Азучена/, Момчил Миланов /Ферандо/. Това бяха основните солисти на които бе заложил за спектакъла музикалният директор Найден Тодоров.

Зрелищното представление нямаше да пожъне своя респектиращ успех, без основната и водеща роля на блестящия диригент Найден Тодоров. Маестрото пресъздаде нотния текст от партитурата и кодираната експресия в музикалната драматургия по изключителен начин, като поведе хора, оркестъра и солистите на Русенска опера уверено през сюжетната легендарна драматична история. Найден Тодоров впечатлява с професионализма си, който внушава заради: прецизно обмисленото изграждане на оперния спектакъл; заради отчетливото диференциране на темповите и динамични нюанси в музикалните части; заради ясния и отчетлив жест – прецизиращ  до стотна дъхове, цезури, каденци, дължината на така любимите за певците държани височини, градациите и баланса на звуковата картина; умението да изгради своята музикална матрица в която да въвлече като съавтори артистите и музикалните от едната страна на сценичната рамка и да направи съпричастни и съпреживяващи хората в залата. Тодоров респектира със своята страстна, емоционална отдаденост и умение да се потопи в енигмата на оперната творба до степен, която заразява и въодушевява. Удоволствие бе да наблюдаваме както спектакъла на сцената, така този в оркестрината – изразяващ голямото майсторство и съвършенство на маестро Найден Тодоров.

Италианският тенор Марио Маланини, който е аплодиран от публиката на водещите световни оперни театри, демонстрира класата си безапелационно. Ясна певческа дикция, белкантова линия в поднасянето на музикалната партия, експресия на звука и присъствието си на сцената, увереност. Такъв бе неговият Манрико, който премина и през предизвикателството /в първата картина след антракта/ да трябва да „пробие" електронната акустика в зала 1 на НДК и да се състезава с отлично озвучения оркестър, като разчита единствено и само на пробивността на обертоновете и блясъка на отлично поставения си глас. За щастие акустичното препятствие, породено от липсата на микрофон или неработеща техника, бе отстранено много бързо, но то доказа на публиката изключителните певчески качества и ниво на Марио Маланини. Италианецът е роден в град Сало, провинция Бреша на област Ломбардия, Северна Италия. От най-ранна възраст започва да учи музика в Консерваторията в Бреша. Получава диплома като тромбонист през 1980 г. и грамота с отлични оценки по пеене, четири години по-късно от Миланската консерватория „Джузепе Верди", където учи при Пиер Миранда Фераро. Печели много награди между 1-вите места на конкурса „Тито Гоби", Международния конкурс „Белведере" /Виена/, „Карузо" /Милано/. Получава шанс да полира техниката си на пеене при легендарните тенори Джузепе ди Стефано, Франко Корели, Карло Бергонци, Джани Раймонди. Прави дебюта си през 1984 г. в Милано, в операта „Корсар" на Верди. Следват ангажименти в Ла Скала, Арена ди Верона, Берлинската опера, Ковън Гардън /Лондон/, Щатстопера /Виена/, Парижката опера, театрите в Мадрид, Барселона, Лисабон, Монако, Монте Карло, Ница, Болшой, Токио, Ню Йорк....Пее заедно с велики изпълнители сред които Рената Ското, Монсерат Кабайе, Катя Ричерели, Ева Мартон, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Мирела Френи, Фиоренца Косото, Капучили, БРузон, Дзанканаро, Капучили, Гяуров.....Работи с диригенти от ранга на Абаддо, Мути, Сонополи. В репертоара си поддържа най-вече роли от опери на Верди и Пучини. Признава, че пее най-често ролите на Дон Хосе /Кармен/, Каварадоси /Тоска/, Пинкертон /Мадам Бътерфлай/, Радамес /Аида/.,Отело. Маланини завоюва сърцата на софийската публика още с гастрола си в Тоска, на 29 ноември в НДК, където той отново си партнираше с латвийското сопрано Алиса Зиновиева и българският баритон Александър Крунев.

Зиновиева вече завоюва своите успехи в Италия и на сцените в Европа. Прави впечатление по време на участието си в конкурса в Миланската Скала за Академията към театъра, където млади певци се усъвършенстват. Представя се в ролята на Дездемона от операта „Отело" на Верди. Знаменитият Рикардо Мути е в комисията и я кани да изпълни арията на Тоска. Така изгрява звездата на Зиновиева, която е забелязана и получава своя шанс да полети в света на операта. По-късно се среща с Пласидо Доминго, който и помага да научи повече от големие тайни на пеенето. Софийската публика аплодира топло и радушно таланта на Зиновиева, която демонстрира традициите на руската певческа школа, примесена с италианско белканто. Сопраното показа сила на гласа и широка палитра от вокални багри, съчетани с органично сдържано и премерено актьорско присъствие.

Баритонът Александър Крунев е сред утвърдените певци. Дебютира на родна сцена през 1990 г. на сцената на Държавната опера в Пловдив, като Жорж Жермон /Травиата/. Репертоарът му включва почти всички централни баритонови партии, сред които: «Севилският бръснар» на Росини; «Любовен еликсир», «Лучия ди Ламермур», «Дон Паскуале» наДоницети; «Набуко», «Ернани», «Риголето», «Трубадур», «Бал с маски», «Силата на съдбата», «Дон Карлос», «Аида», «Отело» на Верди; «Манон Леско», «Бохеми», «Тоска», «Мадам Бътерфлай», «Турандот» на Пучини; «Княз Игор» на Бородин, «Кармен» на Бизе; «Евгений Онегин» на П. И. Чайковски и др. Александър Крунев има богат кантатно-ораториален репертоар с Коронационна Меса на В. А. Моцарт, «Миса солемнис» и Девета симфония на Бетовен, «Кармина Бурана» на Карл Орф, «Едип цар» на Стравински и др. Постоянен гост е на всички български оперни театри. Гастролирал е многократно в Италия, Германия, Франция, Холандия, Белгия, Англия, Дания, Испания, Полша, Румъния, Македония, Южна Корея, Япония и др. Има студийни записи в БНР и БНТ. Крунев е твърд на сцената, демонстриращ певческа рутина.

Изключителен бе вокалният образ на Азучена, поднесен от Адриана Николова. Българското мецосопрано е постигнало онази мекота и въздействие на звукоизвличането, което я нарежда до майсторските постижения в белкантовото пеене. Въпреки, че на моменти певицата се изкушаваше да покаже по-голяма степен на звуковата си емисия, постигна през голямата част от вокалното си присъствие невероятно красив тъмен белкантов звук, който бе подкрепен с кристално интониране.

Големината на зала 1 на НДК предполага зрелищност и свобода на мащаба при поднасянето на оперните спектакли. Усетът, част от декора да бъде визуално изграден чрез прожекция на рунд хоризонта, постигна добър ефект. Би могло да се помисли за подсилване на цялостното внушение и въздействие на опрените спектакли чрез модерна дигитална визия, LED стени – изграждащи по-пълна и цялостна визуална картина, която да създава сценична стилистика адекватна на съвременните тенденции от дигиталната среда и аудио-визуалните изкуства.

Хорът и оркестърът на Русенска опера се справиха блестящо и защитиха достойно името и славата си на водещи творчески състави.

След успеха на "Хофманови ракзаки", "Риголето", „Тоска" и „Трубадур" на сцената на НДК ще очакваме с нетърпение и следващото заглавие - „Травиата", с което ще се представи Русенска опера.