Двоен албум (CD + DVD) с това заглавие подготвят младите музиканти Ивайло Донков (тенор) и Миглена Павлова (сопран)
Това споделиха самите изпълнители с учениците от частното осномно училище "Българско школо", където гостуваха в рамките на два учебни часа. Двамата всеотдайни музиканти запознаха своите малки слушатели с тайнството на бароковата музика, омаяла душите им.
От няколко години Ивайло и Миглена развиват уменията си в бароковата музика под ръководството на Янко Маринов, основател на Консорта за старинна музика Concerto Antico.

В албума тримата ще представят най-доброто от концертните си програми досега и нови произведения, обогатили репертоара им - творби на Клаудио Монтеверди, Сиджизмондо д'Индиа, Хенри Пърсел, Георг Фридрих Хендел, Иво де Венто, Орландо Ласо, Сетус Калвисиус, Джовани Пиерлуиджи да Палестрина, Ханс Хаслер, Жоскен де Пре, Томас Луис де Викториа.

Ивайло Донков и Миглена Павлова са завършили училището по изкуствата „Добри Христов" във Варна и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров". "Липсата на зрение ми е помогнало да оценя нещата много по-истински", казва Ивайло. През 2013 г. той направи смела крачка към по-широка аудитория чрез телевизионното състезание „Гласът на България" и с таланта си спечели сърцата на публиката.

Меги е сопран, а Ивайло – тенор. И двамата имат проблеми със зрението, но Миглена се справя с помощта на оптика. Ивайло пък се адаптира в света с помощта на позитивната си нагласа към света. На пръв поглед темата за зрението е общото между тях. Когато започват да пеят обаче гласовете им в хармония преобразуват пространството. И двамата са посветени на старинната музика - изключително непопулярна днес особено в България.

За Меги всичко започва на 8 с цигулка. Разказва за себе си със свенлива усмивка, а само до преди миг се е покланяла гордо пред аплодиращата публика. Родителите й усещат, че музиката я привлича и я насочват към цигулката. Две години по-късно Миглена вече има задачата да свири концерт на Вивалди. Тогава осъзнава, че не просто музиката, а точно тази музика я привлича. Няколко години паралелно овладява цигулката и гласа си. На 16 оставя инструмента за сметка на вокалното развитие. Тя казва, че гласът е божествен дар:

"Всеки от нас има глас и той е част от нашата природа, а цигулката и всеки инструмент са направени от хората.", аргументира тя избора си.

Ивайло пък преминава през други вълнения. При него началото на всичко е "Светът е за двама" на Орлин Горанов и награда от конкурс за естрадни изпълнители през 1995 г.

На възраст от 13-14 години пък се опитва сам да композира. Дори има свидетелства за това. "Не е било с някакви блестящи знания по хармония или елементарна теория на музиката. Не знам как", казва той.

Учи в Музикално училище във Варна, а по-късно завършва Националната музикална академия. Две "благи вести" помагат за развитието му – проф. Благовеста Карнобатлова, при която е завършил класическо пеене, и проф. Благовеста Константинова - камерно пеене. През 2010 г. Ивайло се превръща в Иво в операта "Крадецът на праскови". Това е първата опера на проф. Константинова в Музикалната академия. Ивайло определя това като едно от най-хубавите си изживявания – не само заради музиката, но и заради емоциите по време на репетиции.

Често е сравняван с Андреа Бочели, но той не смята, че имат нещо общо. Според Ивайло това съпоставяне е "етикет на зрението, а не на възможностите".

Меги също залита по оперното пеене в училище. Тя взима участие във втория и третия майсторски клас на Райна Кабаиванска. Това обаче не е за нея. Преминава през Музикалното училище във Варна, а после също завършва камерно пеене в Музикалната академия в София. За нея проблемът със зрението е проблем за малко неща. Ако всеки един от нас си затвори очите, сетивата автоматично се изострят, казва тя.

Всъщност най-голямата й трудност е била свързана със съпротива на учители и администрация към увлечението й по старинната музика. "Стара музика смятаме от бароково време назад – Ренесанс, Средновековие...", обяснява Миглена. Харесва й, защото в старинната музика вижда "развитието на музиката откакто има музика". За нея заложеното в по-късната музика, особено Романтичната, не стига до публиката.

"Единственото, от което не се отказвам и го съчетавам с бароковата музика, това е испанският език, който граничи непосредствено с латиноамериканските сериали", казва с усмивка Ивайло. Силно е привлечен от цялата култура зад тях, особено от Мексико, от мексиканските музиканти. "Мога да спомена Кристиан Кастро като човек, чието творчество ми харесва. Луис Мигел също, но мисля, че Кристиан Кастро е емблема на мексиканската музика засега.", разпалено разказва Ивайло.
Малките слушатели засипаха своите гости с въпроси, на които те отговориха с пристрастие и готовност. Два учебни часа, потопени в музиката на барока.