Люба Кулезич Русенецът Камен Донев гостува с пловдивската си постановка на сцената на столичния Сатиричен театър - той представи най-новия си авторски моноспектакъл “Възгледите на един учител за народното творчество”. Актьорът пее и танцува под звуците на Теодосий Спасов и Стоян Янкулов - Стунджи, Дани Милев, Иво Папазов - Ибряма, „Ева квартет“ и др. Четири месеца Донев е репетирал с Ивайло Иванов, хореограф на държавния ансамбъл „Филип Кутев”, и прослушал над 100 народни песни. Специално за представлението Антони Дончев е направил и авторска композиция по либретото „Роднини”. На актьора и драматурга Камен Донев му се наложи да се покланя поне 10 минути след края на моноспектакъла “За народното творчество” в Сатирата. Аплаузите бяха толкова бурни, че събудиха опасения за целостта на новата мазилка в салона. Толкова се писа за ремонтите в два-три столични театъра под егидата на министър Стефан Данаилов, че „ремонтите“ в репетоара на Сатиричния театър минаха на втори план. Но преживявания като “За народното творчество” възстановяват йерархията между важното и маловажното и връщат смисъла да се ходи на театър. Представлението ще се играе в Сатирата един или два пъти в месеца. Отсега е ясно, че билетите ще са дефицитни и че някои от късметлиите ще седят по стъпалата. Доскоро подобен ажиотаж съпровождаше прословутите моноспектакли на Мариус Куркински “Сънят” по Джулиън Барнс и “Самият човек” по Андрей Платонов. Не прави изключение и последният “Сътресение” по “Диви разкази” на Хайтов. Той също е продукция на Пловдивския театър. Гастролите му в Сатирата лавинообразно го превръщат не просто в хит, а в поредния мит за шокиращия магнетизъм на Мариус, който сам на сцената успява да държи юздите на цяла зала. Ефектът в “Сътресение” идва от финеса му на елф, с който тества каратите на националния ген в прозата на Хайтов, девалвирана от патриотарска употреба. Със спектакъла си “За народното творчество” Камен Донев нахлува тъкмо на тази запазена за Мариус територия. Но усещането е не че връхлита като нашественик на планета, населена от самотен откривател, а че след серия от художествени авантюри в чужди небеса намира своя дом на другата й, малко изследвана страна. Там според Камен Донев са загадките на българската душа. Те я правят мистериозна комбинация от здравомислие, мечтателност, всезнайковщина, лудост, нежност, бруталност, меланхолия, фукливост, празнословие и пророчество. По някакви невидими закони на контраста и привличането, чиито механизми Камен е прозрял, тази сплав се превръща в неподражаем феномен. В рамките на два часа на сцената се случва такъв взрив от енергия и изобретателност, че се стапя злият ни комплекс за некадърността на българското колективно “аз”. Напротив. Камен Донев намира ключалката за неговата уникалност, в която са се счупили толкова амбиции. И от музеен експонат под надзора на националисториците то се превръща в жив и автентичен творчески обект за пресъздаване. Пърформансът на Камен Донев е точно такъв зашеметяващ порив на творчество без комплекси и задръжки. Естествен е като дишане в щурането си между лудостта и мъдростта. Еднакво му прилягат безмълвието и словоблудството. Перфектно се разполага между танцовия вихър и мига на стихването пред тайната на българската ДНК. Тя е, която според Камен ни прави неповторими под набезите на обезличаването, сполитащо ни под формата на социална глупост, лоши управници, несправедливост или простотия. Ако изобщо има оптимистична теория за нашия народ, тя е невъзможна без самоиронията, хумора и неотстъпното чувство за абсурд в живота ни. Това представлява “За народното творчество”: любовно обяснение без патриотарско прехласване, смях през сълзи, спор с гравитацията на битовизма. Спектакълът в буквалния смисъл е полет над вулгарните щампи за българщината: от тази за богомилската ни низост до онази за България на три морета. Камен, чийто баща е прочут русенски фолклорен хореограф, използва народния танц във всичките му регионални разновидности. И въпреки понатрупаните килограми го прави с веселата лекота на глухарче, вдигнато от вятър. Зрелището е неповторимо в комбинация с условието, че героят според пиесата е даскал от старата кройка. Историческо изкопаемо с душа на поет и будител, но с наукообразните претенции на дребен чиновник. Типажът е толкова характерен за абсурдните трансформации, през които за кратко премина обществото ни, че всеки може да се включи в кода му. Оттук идват и игрите с думи и с общи спомени, всички поводи за сблъсък между оцелелия в нас космически разум и социалната ни идиотщина. Получила се е сплав от разнородни изразни средства, които Камен владее с ловкостта на клоун и с дълбочината на Радичков герой. Затова “За народното творчество” е програмно представление. Композирано е като неустрашим поток на мисълта, която се загубва из капаните на жестоката реалност, но винаги се завръща към корена на добротата. От този корен избуяват фолклорна чистота и радост от самия живот. Те преминават през самото сценично същество на Камен и ни карат да се преоткриваме. По същия начин той преоткрива себе си в своя моноспектакъл. Преди години като младеж с хитрото излъчване на Иванчо Глупака изпя хита “На стар`загорската гара” /заедно с Мая Бежанска/. Вилня през карнавала на трагикомедията и шаржа, които Теди Москов патентова с “Улицата” и “Мармалад”. После хлътна в експерименти с формата и словото, за да провери лично доколко клишетата носят на бой. Стигна до границата, отвъд която играта става самоцел и престава да кореспондира с истинските житейски абсурди, които я пораждат. Сега се завръща при публиката като много надарен човек, проумял къде са изворите на ексцентричния му талант. За по-лесно с усмивка ги е нарекъл “народно творчество”.