Стоянка Мутафова и Илия Добрев в пиеса на Йонеско

На 1 юни двамата големи актьори играят „Столовете” в Сатирата

Стоянка Мутафова и Илия Добрев ще изненадат театралната публика в Сатиричния театър със „Столовете” на Йожен Йонеско. Премиерата е на 1 юни, когато двамата големи актьори ще разиграят историята за Стареца и Старицата. Върху два стола те ще размишляват за битието и небитието, за зримото и незримото. Постановката е на Иван Урумов, сценография – Петьо Начев.
„Старецът и Старицата са нашият свят, мъжът и жената, Адам и Ева, двете половини на човечеството, които се обичат, които цял живот са били заедно. Уморили са се да се обичат, но и не могат да не се обичат, не могат да живеят един без друг. Те са не просто Той и Тя, а разединеното човечество, което се опитва да се слее в едно” – така ги описва самият автор.
Йожен Йонеско е роден през 1909 г. в румънския град Слатина. Баща му е румънец, юрист по професия, а майка му – французойка. Докато Йожен е още малък, семейството се премества във Франция. До единадесетата си година живее в селцето Ла Шапел-Антенез, а след това – в Париж. По-късно Йонеско признава, че спомените от детския живот на село са се превърнали в носталгия по Изгубения рай за него. 13-годишен Йожен се връща в Букурещ, където живее до двадесет и шестата си година. През 1938 г. се установява в Париж и защитава докторска дисертация по философия на тема „Мотивите за страха и смъртта във френската поезия след Бодлер”.
Формирането на личността на Йонеско е белязано от двете култури – френската и румънската.
Премиерата на първата пиеса на Йонеско - „Плешивата певица” е на 11 май 1950 в парижкия Théâtre des Noctambules, постановка на Никола Батай. Според театралната легенда името на пиесата се ражда на първата репетиция, когато един от актьорите вместо „много светла певица” произнася „много плешива певица”. Йонеско не само не променя сгрешената реплика, но и заменя първоначалното заглавие на пиесата, което е „Англичанин без работа”.
След „Плешивата пиеса” следват „Урокът” (1951), „Столовете” (1952), „Жертва на дълга” (1953) и др. Голяма популярност получава драматургичната тетралогия с главен герой Беранже, в която се отразяват автобиографичните екзистенциални терзания на Йонеско: „Безкористният убиец”, „Носорозите”, „Въздушен пешеходец”, „Кралят умира” През 1970 г. Йонеско е избран за член на Френската академия на науките.
На 28 март 1994 след тежко боледуване умира в Париж.

Станете почитател на Класа