Полският реформатор Лешек Балцерович: Ефективни реформи се правят бързо или много бързо


Бащата на „Полското чудо“ Лешек Балцерович пристига у нас на 29 юни, за да присъства на представянето на книгата на журналиста Витолд Гадомски, която е посветена на него. Срещата с видния икономист ще се състои в салона на БАН.
През декември 1998 г. Полският сейм гласува специални икономически мерки за извеждане на страната от кризата, добили популярност като "Планът Балцерович". Благодарение на тази програма още в края на 1992 г. в полската икономика се очертава тенденция към ръст на брутния национален продукт. Много от стратегическите икономически похвати, разработени от Балцерович и днес се прилагат успешно в страните в преход.
Авторът на книгата за Балцерович, Витолд Гадомски, е роден през 1953 г. Водещ икономически журналист на полския вестник „Газета Виборча”, носител на национални и международни журналистически награди. Завършил е икономика във Варшавския университет, след това специализирал в Университета в Джорджтаун. Бил е редактор на водещи икономически издания като „Газета Банкова”, „Нова Европа”, „Кеш”.


Лешек Балцерович става вицепремиер и министър на финансите в първото антикомунистическо правителство на Полша по стечение на обстоятелствата. Но следващите му действия вече нямат нищо общо със случайността.
„Мисля, че знам какво трябва да се направи” – спокойно казва Лешек Балцерович в първото си интервю, което дава на Данута Загродска на 11 септември. „Всичко ще зависи от подкрепата на обществото. Тоест, в момента то е най-важно и от това се страхувам най-много. Знам с какво се захващам. Струва ми се, че Полша има уникална възможност за промяна – не само политическа, но и икономическа. В същото време, икономиката далеч изостава. Ако не синхронизираме тези промени, това, което постигнем в политиката, ще бъде сериозно застрашено от икономиката. Не можем да си позволим лукса да избираме вариант, който не съдържа риск. В миналото избрахме да живеем с инфлацията, а не да се борим с нея. Повече не може да се върви по този път, защото влизаме в хиперинфлация. [...] В този момент бюджетът може да бъде спасен само чрез увеличаване на фискалната дисциплина и ограничаване на разходите. Няма време за нищо друго.”
Балцерович говори пред няколко комисии на горната и долната камара на парламента. Залите на Сейма са запълнени до последното място. Всеки депутат иска да види смелчагата, който ще се пребори с инфлацията. Балцерович получава почти пълна подкрепа от всяка комисия. Това е може би единственият случай в кариерата му, когато е любимец на политиците и медиите. На 12 септември правителството полага клетва. За Балцерович това е първият от 800-те дни, които ще прекара в двете поредни правителства: на Мазовецки и Белецки.
В последните дни на месец август 1989 г. „Газета Виборча” провежда допитване за икономическите реформи. „Съгласен ли си тази година цялата икономика да се ръководи изключително от твърдите правила на свободния пазар, дори ако те засегнат лично теб или твоята месторабота?” 57,1% отговарят „да”, 23,1% – „не”, 19,8% – „не знам”. „Кой трябва да вземе решението?” Правителството и Сеймът – 4 3,5%, всички граждани чрез референдум – 43,2%, не знам – 13,4%.
Никога вече подкрепата за радикални реформи в Полша няма да бъде толкова силна. Балцерович си дава сметка, че без подкрепата на обществото реформите ще забуксуват. Не пренебрегва обществените настроения, дори напротив – смята ги за важен „параметър” от икономическата политика. Знае, че заедно с разкриването на цената на реформите, подкрепата за тях ще намалява. Изводът е очевиден. Трябва да се действа, колкото се може по-бързо, промените в икономиката да се направят, преди различните групи по интереси да обединят силите си и да блокират по-нататъшния им ход.
Във вторник, 12 септември, правителството на Тадеуш Мазовецки полага клетва.
[…] Балцерович отлично си дава сметка, че го очаква огромна работа, която освен това трябва да бъде свършена много бързо. Знае, че разполага с оскъдни ресурси – може да разчита на своите близки сътрудници, но няма доверие на гигантския бюрократичен апарат в Министерството на финансите и правителството. Съзнава, че трябва да начертае проста, разбираема програма, да убеди в нея премиера, политиците, но преди всичко – обществото. Опасява се от съпротивата на различните групи в обществото, дава си сметка, че отпорът срещу реформите постепенно ще нараства. Двете му най-важни цели са:
- стабилизиране на икономическата система, което значи да се намали инфлацията и да се ликвидира дефицита в магазините
- преобразуване на икономическа система в пазарна икономика, със структура на собствеността, подобна на тази в западните страни.
[…] На 6 октомври и поляците се запознават с подробностите на икономическата програма за реформи. На пресконференция, предавана пряко по Полската национална телевизия, вицепремиерът Балцерович представя обобщен вариант на програмата за оздравяване на икономиката. В началния етап, който ще продължи до края на годината, са предвидени незабавни действия, насочени към стабилизиране на ситуацията, противодействие на монополните практики и управление на публичните финанси. Във втория етап – след 1 януари 1990 г., влиза в действие антиинфлационният план и започва либерализирането на икономиката.
В сградата на Министерския съвет пристига тълпа от журналисти. Балцерович обяснява точка по точка по какъв начин иска да реформира икономиката. „Въвеждането на пазарните механизми ще означава най-вече пазарно формиране на цените, едновременно с това ще бъде отменено регулирането и задължителното посредничество” – казва той. Обещава равнопоставено отношение към търговските субекти, премахване на облекченията и освобождаването от данъци, унифициране на валутния курс, премахване на преференциалните кредити.
Впоследствие ще настъпят промени в системата. „Преобразуването на собствеността ще бъде открито, публично и ще се извърши под контрола на парламента” – заявява вицепремиерът. Обявява създаването на капиталовия пазар в Полша, промените в банковата система, премахването на монополните структури, въвеждането на три форми на данъчно облагане: за доходите на физически лица, за икономически субекти и данък добавена стойност. Говори за чуждестранната помощ – заеми от МВФ и Световната банка, за преговорите за разсрочване на дълговете на ПНР. Обявява и програмата за социална защита за омекотяване на шока, предизвикан от реформите: преизчисление на заплатите и пенсиите, създаване на система за социални грижи, защита на нивото на потребление на по-бедните семейства, помощи за безработни. Не обещава обаче актуализиране на заплатите. Балцерович е убеден, че увеличението на заплатите трябва да бъде замразено, тъй като иначе не може и дума да става за овладяване на инфлацията. Неговият екип работи върху начина на ограничаване на ръста на работните заплати, но в речта си финансовият министър не засяга този въпрос. Скоро ще бъде въведен механизмът за замразяване на заплатите – прочутият „попивек”, който ще стане причина за най-острите конфликти между правителството и синдикатите.
Много от журналистите, обръгнали на неясни обещания от предишните правителства, са разочаровани от изказването на Балцерович. Министрите на Меснер и Раковски също често са говорили за подобряване на ефективността на предприятията, за засилване на инвестиционната дисциплина, за използването на резервите. Това сякаш е подгряване на вчерашния обяд. Записват думите на Балцерович, но не вярват, че те са изпълнени с изцяло нов смисъл. Помнят напълно изгубеното последно десетилетие: правителствата бързо са се отмятали от обещанията си да извършат радикални промени в икономиката, съгласявали са се на изключения от правилото, а след това са преминавали към „следващия етап на реформата”.
Журналистите грешат. Още не познават Балцерович, не знаят, че намeренията му да изпълни програмата си са напълно сериозни. Синдикатите също критикуват програмата. Алфред Мьодович, лидер на посткомунистическата централа на Националното обединение на профсъюзите, нарича Плана на Балцерович „сбор от набожни пожелания без конкретика”. Никой не осъзнава, че Полша скъсва завинаги с комунизма, с командно-административната икономика.
[…] През 1989 г. Балцерович е най-подготвеният икономист, който може да осъществи дълбока икономическа реформа в Полша, което означава – да смени системата. Макар да има малък практически опит през 70-те години, докато работи в Института по проблемите на марксизма-ленинизма и Комисията по планиране, е опознал политическото задкулисие на икономиката. Благодарение на това разбира къде са слабите точки на реалността, с която ще се бори. Няма илюзии относно качеството на държавната администрация и управлението на държавните предприятия, знае, че обществената подкрепа ще бъде от ключово значение за реформите и си дава сметка, че тя бързо ще намалява заедно с излизането наяве на цената на промяната. Има доверие на поляците, вярва, че ще подкрепят разумните идеи и ще оценят предимствата на свободния пазар. Тези предпоставки го карат да определи темпото на реформите. В книгата си пише: „Има два начина да се проведат ефективни реформи: бързо или много бързо.“


Превод от полски: Деси Попов

Станете почитател на Класа