Писателят Николай Стоянов: Понякога артистът е по-добър посланик от дипломата

Елиана Митова

Писателят Николай Стоянов, основател и президент на литературната фондация "Балканика" и на едноименната международна награда, обяви, че ще оспорва конкурса за директор на Българския културен център в Париж, спечелен от Диана Игнатова, шефка на дирекция в Министерството на културата. Стоянов бе класиран на второ място, а друг участник в конкурса - режисьорът Владимир Петков, обяви пред сайта „Всеки ден“, че Стоянов е компрометирана личност във Франция и че ако се стигне до неговото назначаване, няма да бъде приет добре сред френските интелектуалци.
Николай Стоянов е тясно свързан с френската култура. Заради фондация „Балканика” и популяризирането на съвременната балканска литература той получи авторитетната награда „Париж Европа”. Стоянов е първият главен редактор на българското издание на авторитетния френски вестник „Монд дипломатик”. Специализирал е във Франция. Книгата му „Транзитна виза” е издадена на френски език, в момента в Париж се превежда друга негова книга. Вестниците „Монд” и „Фигаро” и авторитетното списание „Телерама” публикуваха очерци и отзиви за него.

- Г-н Стоянов, назначенията в нашите културни центрове в чужбина винаги са съпроводени със скандали. Защо ще оспорвате резултатите от конкурса за шеф на нашия център в Париж?
- Защото конкурсът бе опорочен. Госпожа Игнатова, за която се говори, че е спечелила и че дори вече има заповед за назначение, наблюдава пряко работата на нашите културни центрове в чужбина. Тя подготвя и всички документи на кандидатите, включително и моите. Подписва ги министърът, но тя ги подготвя. На един от тези документи – длъжностната характеристика, която получих, стои нейното име и длъжност. Значи госпожата изпада в една твърде сложна ситуация от юридическа гледна точка. Хем подготвя документите на кандидатите, хем сама се явява на същия конкурс! И го спечелва! Говори се дори, че тя вече си стяга и куфарите, а аз още не съм получил официалната информация за резултатите от конкурса. Нещо, което по наредбата е регламентирано да се случи три дни след провеждането на конкурса. По закон имам право да оспорвам тези резултати в 14-дневен срок откакто са ми били съобщени официално. И ако съдът приеме моите доводи, може да се окаже, че госпожата напразно ще използва самолетния билет до Париж, който вече й е купен, и ще трябва да се връща обратно!
В интерес на истината ще кажа, че имах съмнения за точността по провеждането на конкурсните процедури още при подаването на документите. Ето например изискването за задължителния управленски опит, който трябва да притежават кандидатите. Някои от тях просто нямаше как да са с такъв опит!

- Защо ви напада режисьорът Владимир Петков, след като сте класиран на второ място?
- Той прави твърде непочтена и злостна инсинуация – иска да внуши, че конкурсът е бил предрешен в моя полза. Според него Игнатова ще бъде отстранена от съда, а за Париж ще замине класираният на второ място, сиреч аз. Това е отвратителна интрига, режисирана идиотски, в духа на щуротиите, които досегашният директор на центъра Кирил Кадийски пишеше по сайтовете. Той е в Париж вече пет години, въпреки че мандатът му е само три. И е съвсем нормално да бъде сменен. Не знам защо обаче Кадийски си е внушил, че трябва да си остане на поста едва ли не като пожизнен директор. Не е моя работа да му оценявам работата, особено след куп гафове, които станаха в нашия културен център в Париж Той просто не можеше да стои там вечно, просто нямаше начин да не се проведе конкурс. И вместо да приеме спокойно този факт, започна да ме злепоставя с измислици и лъжи по електронните сайтове. Г-жа Игнатова пък ходела по стаите на министерството и обяснявала, че конкурсът бил предрешен. Е, оказа се, че аз съм жертвата на тази манипулация! И потърпевш. Ето защо още тази седмица ще оспоря в съда начина на провеждане на конкурса. А г-н Владимир Петков ще го призова пак там, където ще трябва да доказва, че съм компрометиран и нежелан във Франция. Иначе ще се наложи да си понесе последствията от клеветите.
По време на подготовката и провеждането на конкурса толерантно мълчах, дума не съм казал нито срещу досегашния шеф на центъра Кирил Кадийски, нито срещу другите кандидати. Но вече съм така омерзен, че не бих могъл да мълча.

- Това назначение за вас не е въпрос на живот и смърт. Каква бе причината да проявите интерес към поста директор на Българския културен център в Париж?
- Сам станах свидетел на начина, по който се работи в нашия културен център във френската столица. Той е на чудесно място, но е твърде непопулярен в Париж. Обстановката вътре е, меко казано, провинциална, остаряла, потискаща, нужни са големи промени, за да стане мястото атрактивно. Имам конкретна визия как може да стане това. Бях поканен да си представя книгата там и се уплаших, че както става при всяка проява, ще дойдат само две-три възрастни дами, които просто нямат какво да правят, че ще изпият по няколко чаши вино за сметка на центъра и толкоз! Е, за щастие не се случи така! Поканих моите приятели, френските журналисти, посланик Ирина Бокова също помогна и на събитието дойдоха над 200 души. Имаше разговор, дискусия, книгата ми се продаваше. Но за жалост повечето събития на това място минават проформа, вяло, незабележимо. В сайта на центъра няма панел, в който да се появяват мнения за проявите. Значи или няма хора, които да ги посещават, или организаторите на самата дейност не се интересуват какви са отзвуците.
И Франция, и нейната столица носят огромна традиция в сферата на културата. През Париж минават и големи трупи, и велики художници, и прочути писатели. За да направиш нещо там, то трябва да е на ниво, за да привлече вниманието на публиката. За Париж не стават тия обикалящи изложби, които разпращаме по културните ни центрове. В Братислава такава изложба може и да се хареса някому (нямам никакво намерение да обиждам Братислава), но в Париж едва ли. Изобщо е дошло време да се замислим за нивото на работа в нашите културни центрове в чужбина. Там кипи труд, с който се отчитат единствено чиновниците в нашето културно министерство в София като г-жа Игнатова. Души ги провинциализмът, което е вредно за имиджа на държавата. Като изключим „Витгенщайн“ във Виена, където работи умен и подготвен човек, нивото в нашите културни институти в чужбина е отчайващо. Значи подходът трябва да бъде сменен.

- Какво конкретно щяхте да промените, ако бяхте спечелили конкурса?
- В една страна като Франция трябва да се правят събития, които могат да бъдат отразени, мултиплицирани, да излязат от територията на центъра и да влизат в познати културни точки – като, да кажем, салона на книгата или на фотографията. Така да се имплантира България, че да показва най доброто от нейната култура. Тази моя амбиция се гради на 15-годишния опит, който имам като ръководител на сложна фондация в един, бих казал, изнервен район – балканските страни.

- Напоследък доста страни изпращат за посланици в чужбина известни творци от сферата на културата. Например Армения назначи за свой посланик в Берн легендарния френски певец Шарл Азнавур. Споделяте ли мнението, че културата може да бъде особено полезна за професионалната дипломация?
- Да, Армения номинира за посланик световноизвестен певец, а у нас дълго време посланик на Армения бе писателката Севда Севан, лека й пръст. Не съм за крайностите, знам, че дипломацията е важна и сериозна професия, която изисква дълга подготовка. Затова дипломатите от кариерата учат, готвят се. Те са гръбнакът и основата на всяка дипломатическа служба и на всяко външно министерство. В много държави обаче за дипломатически постове използват творци, които имат авторитет и биха били полезни за своята държава. В недалечното минало Иво Андрич е бил на дипломатическа работа като посланик. Йовков е бил на малък дипломатически пост в Румъния. Знам, че когато е трябвало да се подписва културната спогодба с Германия, прекрасният немски език на Виктор Пасков, който умеел да рецитира Гьоте, е помогнал твърде много.
Дипломатическите постове са атрактивни – пътувания, заплащане (мнозина мислят само за битовата страна на професията), и затова интересите са огромни. И всяка управляваща партия търпи натиск в това отношение. Има и квоти на президента. Сложен е процесът, няма спор. Но когато има стойностни хора от областта на културата, би било добре политиците да им отстъпват понякога в дипломацията. То е за доброто на държавата.

Станете почитател на Класа