ЮНЕСКО закриля декорите на „Борис Годунов“ в Болшой театър

Елена Драгостинова

Примата на Болшой театър Ирина Долженко пристигна у нас, за да участва в премиерата на „Селска чест” на Пиетро Маскани на оперната сцена във Варна. Заглавието е съчетано в една вечер с „Палячо” на Леонкавало под диригентството на Христо Игнатов и с режисьор Нина Найденова. Ирина е сред нашумелите по света руски оперни звезди. В репертоара си е надиплила двайсет централни мецосопранови роли от опери на Моцарт, Белини, Верди, Бизе, Пучини. Особени пристрастия има към златото на руската класика – Чайковски, Римски-Корсаков, Мусоргски. Гастролите й са в най-реномираните оперни театри по цял свят, сред които са Ла Скала, „Сан Карло” в Неапол, Шведската кралска опера, и „Колон” в Буенос Айрес.
Ирина Долженко се представи блестящо и защити високата си класа с глас, в който личи стабилната вокална школа, съчетана с пластичност на вокала, цвят и артистизъм.

- Ирина, какво ви примами да пеете във Варна?
- Това си знаят директорът Христо Игнатов и артистичният ми агент. Беше интересно да работя с режисьорка като Нина Найденова – млада, но с богат опит и с нетрадиционен поглед към сцената. Тя поиска от мен една героиня, която изразява емоцията без много външни изблици. Играта е повече с глас, с поглед и с пестеливи актьорски жестове. Лишени бяхме и от така удобното за певеца ръкомахане, което при пеенето си има значение, защото отключва енергия. Беше изпитание на актьорските възможности. И за певческите, разбира се. А с Калуди Калудов и Емил Иванов, които се редуват в ролята на Туриду, съм се срещала на сцените във Финландия, Латвия.

- След толкова много изяви по най-авторитетните световни сцени как оценявате сегашния авторитет на Болшой театър?.
- Болшой винаги е имал тежестта на „имперска” или „президентска” структура. В момента не бива да правим сравнения между Болшой и който и да било друг театър по света. Знаете, сградата ни отдавна е в ремонт, който не се знае кога ще приключи. Играем в друга, много по-малка сграда и репертоарът ни е съкратен до минимум. Виж, балетът не се дава. Той е по-печеливш. Сега операта не е на пиедестал. Вярно, има фондации, има спонсори. Но държавата почти не присъства, защото не е прозряла, че добре подкрепяното изкуство може да бъде доходоносно.

- А лесно ли ви пускат на гастрол в чужди театри?
- Вече е по-лесно. Но преди заради ангажиментите ми в чужбина на два пъти ме уволняваха от Болшой. Втория път останах изненадана, че въобще ме възстановиха. Появих се в Болшой и случайно научих, че имам и разпределение в спектакъл.

- Кои са най-странните режисьорски решения, в които сте участвали?
- О, много са. Придвижвала съм се на сцената с различни превозни средства, висяла съм в огромна тръба. Всичко може да бъде оправдано, ако е в съгласие с най-важното в операта: с музиката и с оригиналните мисли на авторите. Това се случва по-често в Италия. И по-рядко на немска сцена. В Германия имам впечатлението, че показател за развитието на операта е режисьорското измисляне на нова, паралелна на оригиналния текст история.

- Вие какъв тип оперен театър предпочитате?
- Убедителния. А убедителен е онзи, в който музиката ръководи, от нея произтича конфликтът в драмата. Ще дам два противоположни примера. Една от сравнително новите постановки на Болшой е „Борис Годунов”. В нея всичко е фантастично измислено, за да бъде гледано, до такава степен, че визията отклонява вниманието от музиката. През цялото време имаш чувството, че на режисьора музиката му пречи.
А предишната постановка на „Борис“, която вече остана в историята, бе прекрасна. Художникът бе създал такъв декор, че ЮНЕСКО пожела да го защити като необикновена ценност. В онзи стар „Борис Годунов” властваше хармонията. В това отношение за мен режисьорът Борис Покровски, който неотдавна почина, е образец. При него всеки елемент си има обосновка, а театърът и музиката са „двете крила на птицата” в нейния успешен полет.
Каква е ролята на големите личности в операта в наши дни?
- Достатъчно е да спомена Валерий Гергиев, ръководителя на Мариинския театър в Санкт Петербург. Той е отвоювал специално място за артиста във фокуса на общественото внимание. Под негово ръководство Мариинският театър има добро настояще с по 13 заглавия месечно и планове с далечна перспектива.
- Имате ли идея за бъдещето на оперното изкуство?.
- Дано това изкуство да го има в бъдеще. Шансът е толкова по-голям, колкото повече в операта се вгражда не само красотата на гласа, но и силата на интелекта.

Станете почитател на Класа