Култовите филмови тоалети, изработени от Ив Сен Лоран, очароваха публиката в Тел Авив. Там бяха прожектирани 13 филма, чиито герои са облечени в костюми на великия моден дизайнер. Изборът на израелската столица за това модно събитие не е случаен – в Тел Авив по принцип се срещат световните колекционери, за да задоволят интереса на богати клиенти.
Първото изкушение за публиката бе “Дневна красавица” с голямата Катрин Деньов. От години филмовите критици сравняват облеклото на актрисата с прочутата рокля на Мерлин Монро, развята от вентилатора на шахтата на метрото или с впечатляващия тоалет в синьо на Грейс Кели в “Да хванеш крадеца” на Хичкок. Освен роклите, с които Катрин Деньов се появява в „Дневна красавица“, интересен е и така нареченият тренчкот – костюмът от панталон и сако, които Ив Сен Лоран въвежда в женския гардероб. Той се превръща в типичното облекло за женствено-буржоазния тип проститутка, която често виждаме на екрана.
Близкото приятелство между Катрин Деньов и Ив Сен Лоран се поражда от случайна среща в малкия бутик на левия бряг на Сена в Париж. Актрисата е посрещната от моделиера, неотдавна изгонен от империята на Кристиян Диор. Причината – прекаленото авангардно мислене. Между двамата избухва симпатия от пръв поглед.
На Катрин Деньов й предстоят снимки във филма “Ударите на сърцето” (1963) на реж. Ален Ковалие, по сценарий на Франсоаз Саган. Там тя играе празноглава красавица, разкъсвана от възможността за съжителство с крупен бизнесмен на средна възраст (Мишел Пиколи) и млад бохем, работещ в издателския бизнес (Роже Дан Хол). Ив Сен Лоран облича актрисата като сладоледена торта с ванилов крем, украсена с ягодки и захарни розички. Дрехите й подчертават както личните й качества - румени бузи, бяла кожа и руси коси, така и образа на жената блян, по-точно съблазнителната красавица. Дрехите, ушити от дизайнера, са обвивката на празнотата, на невъзможността за чувства. Това е може би единственият случай, когато Ив Сен Лоран създава костюм с толкова много финтифлюшки! А той самият ненавижда точно финтифлюшките!
Дрехи на Ив Сен Лоран на екрана носи и Клаудия Кардинале в “Розовата пантера” (1968) на Блек Едуърдс. В този филм звездата е облечена от дизайнера в стила на наречената от него “комична елегантност”. Преобладаващият цвят на облеклото е оранжев. Кинокритиците, които възпяват прелестите на Клаудия Кардинале, наричат костюмите й “невидим персонаж“ в комедията, чрез които се постига една интелигентна пародия на сладникавия привкус, характерен за облеклата на 60-те години на миналия век. В този филм се налага нова тенденция в костюмите - поява на геометрични фигури, която по-късно дизайнерът доразвива в творчеството си.
През 1965 г. Ив Сен Лоран проектира костюмите на Джийн Сийбърг в мелодрамата “ От миг към миг” на режисьора Марвин Ле Рой. За филма кинокритиката се произнася, че е пълен неуспех с изключение на костюмите на Ив Сен Лоран.
При проектирането на облеклата във филма на Люк Бесон “Савой” (1985) дизайнерът експериментира отново. Съвременното звучене на костюмите е базирано на футуристични елементи и внушения.
Костюмите на Ив Сен Лоран, изработени за киното, са своеобразен път за съучастие в изграждането на образите. Понякога дори на Ив Сен Лоран му се налага да компенсира лошия сценарий или режисура, предлагайки изключително въздействаща костюмография. При всички случаи дрехите на Ив Сен Лоран, видени от стотици хиляди зрители, са повлияли не само върху стила на обличане в съответната година, но и за развитието на модата въобще.