Когато има страх и вълнение значи се работи със сърце, с огън, с разум, ако щете и с воля. Това е изпитание. Маниашки звучи, но като работиш в театъра, така трябва да бъде. Това заяви в интервю за БГНЕС актьорът и режисьор Мариус Куркински.

След Варна, Пловдив и Бургас предстои сборният моноспектакъл "Мариус 50" в София. Куркински е автор на сценичния вариант на моноспектакъла, режисьор и изпълнител.

"Мариус 50" съдържа откъси от всички моноспектакли на режисьора и актьор от "Дон Жуан" (1993) до "Черното пиле". В него не влизат единствено два от моноспектаклите му - "Евангелие на Матея" и "Песен на песните". Художник е Милен Борицов, музика - Емилиян Гацов. Продуцент на спектакъла е Кирил Кирилов, продуцентска къща "Ажур Пико".

В "Арена Армеец" на 21 декември от 20 часа публиката ще преживее най-сюблимните за режисьора моменти от девет негови моноспектакъла.

"Получи се нов моноспектакъл", сподели Куркински, който е щастлив, че хора от публиката, на които държи, са дали такъв отзив. "И аз усетих такова нещо - получи се един разказ за мен, като човек и актьор, за професията на актьора и за мен лично в тази година, в този момент от живота ми, което няма нищо общо с отделните моноспектакли", добави режисьорът.

"Всички откъси, които изпълнявам, създават един образ какво съм аз в момента. Като че ли превеждам хората през различни територии от мен, от съзнанието ми, от душата ми. По-скоро отразявам сегашното ми състояние", каза Куркински.
"Мариус 50" е рестарт

"Мислех си, че ми е лесно в театъра, мислех, че ще направя един сборен моноспектакъл, но се оказа много трудно това преживяване. Като задача, режисьорска, актьорска и сценарна. Кои моменти да избера... Получи се така, че не избрах най-атрактивните, а полъха от тях, следствието от тях - къде на моята душа ѝ е било най-леко. Това, според него е най-важното, да покажа кога ми е било най-леко на душата, а не изстъпление.

Оказа се, че тези моменти не са лесно събираеми. "Мариус 50" събира различни епохи и автори - Чехов, Андрей Платонов, Джулиан Барнс, Николай Хайтов. Много далечни разстояния трябва да се бягат за бързо време. Моноспектакълът е като спортно състезание, заяви Куркински.

Той сподели, че като по-млад си е позволявал да конструира моноспектакъла в главата си и да го изпълни за първи път пред публика.

"На "Дамата с кученцето" така стана, в "Юбилей" усетих, че не ми достига човешки материал, но успях да превключа на друга скорост", сподели актьорът и продължи: "По-късно, когато правих Хайтов, не си го позволявах - започнах да се страхувам с годините да излизам така смело като на състезание. Дори на "Черното пиле" виках хора да ме гледат".

"Сега на 50, като че ли ми се появи смелост и дори във Варна изиграх моноспектакъла за пръв път пред публика. Казах си, че в това има смисъл, защото наистина желязото се кове докато е горещо и виждам кое става, кое не, саморежисирам се, публиката ми казва - с мълчанието си, с реакциите си. Аз и публиката правим едно показно как се създава представление. Мисля, че хората това го усещат и им е много приятно", заяви Мариус.

Той е убеден, че именно за това хората идват в театъра - да бъдат докоснати и общото дихание да създаде произведението на изкуството. Малката зала обаче и предразполага, а когато моноспектакълът е поставен в пространство от мащабите на спортната "Арена Армеец"?

"Невъзможно е да я изпълня цялата (зала - бел. ред.), но си казах, че искам там да бъде. Не от грандоманщина, а да поканя повече хора, които искат да дойдат, да видят какво се е получило с мен и с тях през годините. Искам да видя дали това по-голямо място ще се превърне в театър, в тишина, в споделени класически текстове. Това е важен опит за мен и публиката.

И във Варна, и в Пловдив усетих, че това се получава. Колкото повече хора има, като че ли се увеличава силата на словото", каза Куркински, защото според него, когато има страх и вълнение, значи се работи със сърце, с огън, с разум, ако щете и с воля.

"Това е изпитание. Маниашки звучи, но като работиш това (актьорската професия - бел. ред.), така трябва да бъде", заяви Куркински.
Радостта трябва да е по-смирена. Моноспектакълът е осмисляне

Мариус играе от дете. 40 от 50-те му години са на театралната сцена, която неведнъж е споделял като „рай". И винаги с уточнението, че не може да използва понятието, говорейки за светски неща.

От „камбанарията" на юбилея и улегналостта, актьорът сподели, че през годините хората са били различни, по различен начин са усещали какво се случва в обществен план.

„Сега обстановката е съвсем друга. Като че ли хората са отрезвени, разбрали, че не предстои кой знае каква сериозна промяна в социален аспект и че всичко ще трябва да бъде търсено в личен план - в малки общества, семейни кръгове, лично спасение, човешко, в отношение към ближния. Тъй като съм с публиката през всичките тези години, аз усещам какво става с нея, усещам какво става с хората в страната, усещам как се променя тяхното настроение - кога са в еуфория, кога са в очакване, кога са в отчаяние. През всичките тези години преминахме заедно през тези етапи, за което им благодаря", каза Куркински.

Той не е съгласен с твърдението, че обществото ни е обсебено от външното и материалното.

"Хората са много съсредоточени все повече в себе си, те виждат заплахата от многообразието, от разширяването на душата, многото гласове, които могат да виреят в тях, многото състояния, които им се предлагат. И избягват, и се затварят в себе си. А и моноспектакълът е много самотно занимание като жанр, така че мисля, че се получи една осмислена работа между мен и публиката, стихване - по-скоро скрийте усмивките си. Няма много на какво да се радваме, радостта ни трябва да бъде по-тиха, по-смирена".

Прекалено малко сме, за да бъдем разделени

Куркински е от обществените личности, които нито претендират да имат знанията да анализират, нито се интересуват от политическия свят. Но дори и някой да го нарече "луд", той е убеден в едно - имаме мир и не бива да се оплакваме. А като нация, българите сме прекалено малко, за да се разделяме.

"Убеден съм, че има спусната отвън задача страната ни да се превърне в място за търговия, за продажби, дори паметта на този народ да бъде заличена. Доколко българските политици ще устоят на натиска, аз имам надежда в тях. Въпреки че всички говорят много против тях, не е лесно да се устои".

За 30 години преход, актьорът смята, че хората и политиците като че ли са се справили. "Можеше да бъде много, много по-тежко", каза той и посочи, че на избрани по законен начин управници по-скоро трябва да се помага, а не непрекъснато да имаме дребнави скандали на партийно равнище и толкова много партии.

"Някои ще кажат, ти луд ли си? Не, ние не бива да се оплакваме, имаме мир - това не е малко. По-малко разделение и да се помага на хората, от които зависи нещо. Защо за това не се помисли", попита актьорът.

Хората на културата и на изкуството никога не бива да се оплакват

"Каквото и да става, хората на културата и на изкуството не бива да казват "няма пари". Това е срамота. Те трябва да правят всичко възможно да излизат на сцена, да създават произведения, да помагат с труда си. Дори съжалявам, че говоря за това, защото заговори ли актьор за условията, в които твори, това е фатално. Актьорът трябва да говори само за работа и творчество, и за отношенията в сферата на изкуството, друго не бива", категоричен е Мариус Куркински.
Засуканият свят на киното и театъра

В кариерата си досега Куркински има един игрален филм - "Дневникът на един луд" от 1996 година. Тазгодишното издание на "Киномания" започна с режисьорския му дебют "Засукан свят" по Николай Хайтов. Лентата обаче гледа само малка част от публиката на кинофестивала. Истинската премиера тепърва предстои. Тя ще е през февруари 2020 година, анонсира Мариус.

"През 1996 г. много исках да правя кино, но годините бяха по-трудни и не се получи разпространението. Със "Засукан свят" исках да се науча как се прави кино, филм - по учебник, сподели актьорът и режисьор.

"Не исках да импровизирам и да се държа фриволно по време на снимките, а всичко да бъде строго описано и това се спази, почти на 80% - от замисъла до изпълнението", добави Куркински.
Обнадежден за бъдещите поколения актьори

През годините почти няма театрална сцена у нас, на която Мариус Куркински да не се е качвал. Бил е на сцената във Варна, в Пловдив, в хасковския театър и на почти всички столични сцени. Той е от класовете на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев - факт, който никога не пропуска да отбележи. Много пъти е мислил да преподава.

„Още като завърших бях асистент по сценична реч на Елисавета Сотирова, но напуснах, защото мислех, че не е редно от студентска скамейка, без никакъв опит, да ставаш преподавател. Проф. Азарян ме покани после за асистент по режисура в един много критичен момент за него, аз отказах също. Трябваше може би да отида при него. Съжалявам, но отиването ми при него предполагаше един друг тип комуникация с него - човешка комуникация. А аз бях категорично решил с него да нямам такава комуникация, а да имам само като преподавател, човек, който учи от него театър. Това са някакви идеали на младостта.

Сега разбирам, че може би не е трябвало, че може би е бил необходим и човешкият контакт. Но той много хареса това нещо. Аз говорих само на „вие" с него, това са важни неща като етика. Той ме попита "искаш ли да променим начина на общуване", аз казах, че не мога да си позволя", сподели Куркински.

Той добави, че наскоро бил на представление в НАТФИЗ. "Много съм обнадежден. Маргарита Младенова, Ивайло Христов - това са сериозни професионалисти и наследство", каза той и сподели, че има идея за школа само за преподаване на моноспектакли.

"Ще видим. Плановете си за в бъдеще ще ги запазя в тайна, защото искам да бъдат по-категорични", заяви Куркински и отбеляза, че школата на моноспектаклите с публиката на България е много силна школа.

"Със сигурност ще започна работа с "Ажур Пико" да поставя пиеса, защото вече много ми се работи с актьори. Не съм работил с актьори от "Синята птица", 2016 г., което е много време, а това ми е най-любимото - да ставам, да отивам в театъра и да работя с актьори. Това е рай, най-щастливото за мен място. Липсват ми вече актьорите", сподели Мариус Куркински, когото ще гледаме на 21 декември от 20 часа в "Арена Армеец" в София.

В заключение благодари за взаимния процес на сцената за 40-годишната си кариера дотук на сцена на първо място на публиката, на хората, с които е работил и на хората, с които сега работи: "На Кирил, с когото работя в последните години като продуцент, на Ваня, която ми е асистент зад кулисите, на звука, на Пламен, на Йордан, на осветлението, на художника Милен Буричен, на Емилиян, композиторът. Дано не забравям някого, защото е много важно. Никога не съм благодарил, винаги съм забравял - не от черна неблагодарност, а от това, че мисля повече за себе си".