В Русия поставиха опера по разказ на Солженицин

Русия и светът отбелязват по достоен начин една година от смъртта на Нобеловия лауреат Александър Солженицин. Геният ни напусна на 3 август м. г. Кончината му бе повод за издателски „бум Солженицин“ , а интересът към творчеството му лавинообразно нарасна. Заглавия на Солженицин излизат на всички европейски езици, в Китай бе пуснат в огромен тираж „Архипелаг ГУЛАГ“. 12 руски издателства се надпреварват да издават Солженицин. Година след смъртта на писателя в Русия излиза последната авторска редакция на "Красное колесо", която се появява на пазара с логото на издателство "Время". Директорът на издателството Борис Пастернак съобщи, че вече са готови 11 книги от пълните събрани съчинения на Солженицин, които ще се появят общо в 30 тома. Редактор и съставител на мащабната поредица е вдовицата на писателя Наталия Солженицина. Тя разказва, че съпругът й лично е работил върху поредицата, нанасяйки корекции в някои творби.
Интересът към "Красное колесо" е огромен. Книгата проследява събитията в Русия в периода 1914-1917 г. - Февруарската революция, както и Първата световна война. В навечерието на годишнината в Литературния музей в Москва бе открита любопитна експозиция, посветена на Солженицин. Фотохроника от автентични снимки проследява живота му, уникални първи издания на негови творби показват възлови моменти от творческата му биография.
За първи път заглавия на Солженицин послужи за либрето на опера. Композиторът Алекасндър Чайковски написа „Един ден на Иван Денисович“, а театърът в Перм постави драматизирана творбата.
Руският премиер Владимир Путин прие вдовицата на Солженицин, за да обсъди с нея възможностите за още по-широко популяризиране на творчеството на писателя. „Лошо е насила да принуждавате учениците да четат „Архипелагът ГУЛАГ” на А. Солженицин, заявила вдовицата на писателя Наталия по време на среща с Владимир Путин. Според нея книгата е трудна дори в съкратен вариант, а на подрастващите просто трябвало да се създаде интерес, който да развият по-късно, когато пожелаят, цитира „Комерсант”. Повод за срещата е предложението на руския министър на образованието Андреем Фурсенко произведенията на дисидента да се разглеждат в училище.
Месеци преди да си отиде от белия свят Солженицин получи Ботевската международна награда за литература, присъдена му от българското издателство „Христо Ботев“. „Идеята ни бе да измием срама от позорната 1974 година, когато български писатели, блюдолизци на тоталитарната власт, заклеймиха Солженицин в декларация“, каза за „Класа“ директорът на издателство „Христо Ботев“ писателят Красин Кръстев. Александър Солженицин прие с благодарност тази позакъсняла почит. „...Рад нашему взаимному пониманию“- написа той под тритомното издание на „Архипелаг ГУЛАГ“, дар за българските му приятели. С логото на изд. „Христо Ботев“ излязоха и няколко заглавия на Солженицин, които продължават да се търсят на книжния пазар.

Станете почитател на Класа