Калин Йорданов е на 30 години и е един от основателите на група „Ирфан“. Свири на ударни и пее. Завършил е история в Софийския университет. В момента прави докторат по средновековна история. Групата изпълнява етномелодии, средновековна и старинна европейска музика, предпочита композиции с ориенталски мотиви. Както първият им албум отпреди четири години, така и новият «Серафим» излиза с марката на френския лейбъл „Проникновение“. „Ирфан“ има концерти във Франция, Швейцария и Холандия, участва в програмата на Седмицата на българската култура в гр. Берн. Наскоро формацията взриви публиката в кино „Люмиер“, където се проведе международният „Горгон фест“. - Преди да основеш „Ирфан”, си бил член на „Исихия”, как се стигна до решението за промяна? - През 2001 г. основах новата групата заедно с Ивайло Петров (саз и други струнни) и Кирил Бакърджиев (клавири). По-късно привлякохме и първата ни вокалистка Деница Серафимова, която дотогава работеше с ОМ. По онова време продължавах да свиря за „Исихия“, а Кирил работеше върху собствен готик проект, наречен „Заратустра“. Иво пък правеше експерименти. Допаднахме си в търсенията и решихме да основем нещо ново. Сетне към нас се присъедини и перкусионистът Петър Тодоров и този състав се запази до излизането на втория ни албум „Серафим“, за който използвахме и гост-музиканти. Сред тях бе и вокалистката Владислава Тодорова. Тя е вече титуляр, понеже Деница роди и си гледа детето. - Но около вас не се вдига много шум... - Не се изживяваме като звезди, просто обичаме музиката, която ни прави щастливи. Оттам нататък следват резултатите. - Как пробихте на пазара? - Чрез френския лейбъл „Проникновение”, с който през 2003 г. сключихме договор. От своя страна те подписаха за сублиценз с американски лейбъл „Noir records“, който реализира албумите ни на американския пазар. Първият е почти напълно изчерпан и се надявам вторият също да има подобен успех. - Какво съдържа новият ви албум? - Той се появява след пауза от около четири години. Отне ни доста енергия, време и средства. Повечето композиции бавно узряваха, променяха се, някои отпаднаха, докато се достигне до финалния вид. През това време направихме два концерта у нас, но основно се изявявахме в чужбина - на фестивали и със самостоятелни концерти. - На „Горгон фест”- а в НДК изявата ви бе също запомняща се... - Фестивалът събра под един покрив групи от България, Македония, Гърция и Италия, всеки дойде с различните си търсения и посоки в творчеството. Най-много ми допаднаха гръцките музиканти от Daemonia Nymphe. Може би защото са най-близо до музикалната чувствителност на групата ни. Като начало ще направим заедно няколко концерта в Гърция. - По време на концерта направихте невероятна импровизация с гърците, може би ще пробвате и други неща заедно? - От две години се каним да направим съвместен проект, но все не успяваме. Изпълнението ни по време на феста всъщност бе полуимпровизация, защото познавахме мотивите на този древногръцки бакхически танц. - Към какво по-точно са насочени търсенията ви ? - Стремим се композициите ни да са кръстопът на различни традиции и култури. Живеем на Балканите, където любовта към фолклора и етномелодиката е пословична. Но вплитаме мотиви и от други региони — Персия, Мала Азия, Средиземноморието. Допада ни и средновековната и ренесансовата европейска традиция. - Мислиш ли, че музиката от миналото може да сближава хората в настоящето? - Ще цитирам средновековната мистичка Хилдегард фон Бинген, която казва, че музиката е първоезикът, на който Адам и Ева са говорили в рая. Но този протоезик е бил забравен след грехопадението. Така че музиката е универсалният език, който не само сближава хората, но е съществена част от диалога между различните култури. - Музикант къща не храни, особено в България... - У нас е трудно да бъдеш само музикант. Но огромната ни любов към музиката ни мотивира да продължаваме. Тя ни кара да си вярваме, че сме тръгнали по своя най-истински житейски път. Искам да кажа на всички, които се занимават с изкуство, просто да следват сърцето си. Интервюто взе Васил Загоров