Курцио Малапарте Из едноименната книга, издадена през 1931 г. в Париж Троцки: Не е нужно да имаме болшинство, не болшинството е това, което ще завземе властта. Ленин: Да, наивно би било да чакаме да получим формално болшинство. Но трябва да вдигнем масите срещу правителството на Керенски, да удавим Русия под пролетарския прилив, да се даде сигнал за въстание в цяла Русия, да се възвести диктатурата на пролетариата. Троцки: Много добре, но преди всичко трябва да се завладее градът, да се завземат стратегическите точки, да се свали правителството. За тази цел въстанието трябва да бъде осъществено от група добре обучени щурмоваци. Масите не служат за нищо, една малка група е достатъчна. Ленин: Въстанието не трябва да се гради върху съзаклятието на една партия, а да се опре на прогресивната класа. Да се облегне на революционния подтик на целия народ. Въстанието трябва да избухне в апогея на зараждащата се революция. Троцки: Много добре. Но целият народ е премного за едно въстание. Нужна е само малка група хладнокръвни и дръзки хора, овладели въстаническата тактика. Ленин: Цялата ни фракция трябва бъде разпратена по заводите и в казармите. И там с пламенни речи трябва да обясним и разширим програмата си. И да поставим въпроса: или пълното приемане на програма, или въстание! Троцки: Много добре, но дори ако масите приемат нашата програма, пак трябва да организираме въстанието. Не ни са нужни тълпи от работници или дезертьори, а само малка, но мощно организирана ударна група. Ленин: За да се проведе въстанието по марксически, т.е. като изкуство, трябва едновременно, без да губим и минута време, да организираме Генерален щаб на въстанието, да насочим нашите полкове срещу най-важните центрове и пунктове. Трябва да арестуваме Генералния щаб и министрите, да изпратим срещу верните на правителството 20 000 юнкери и казаци най-годните си военни отряди, които да са готови да се самопожертват до последния човек, но да не позволят на неприятеля да завземат центъра на града. Трябва да мобилизираме работниците, да окупираме и да настаним нашето командване в телефонните и телеграфните централи, откъдето да се свържем с всички заводи, полкове и… Троцки: Много добре, но… Ленин: Но не бихме могли да бъдем верни на марксизма на революцията, без да гледаме на въстанието като на изкуство. Тези правила означават: едно - временна офанзива срещу Петроград, въстание в работническите квартали на Финландия, Кронщад и Равел, бърза координация между трите главни сили: флотата, работниците и военните единици. В същото време трябва да окупираме телефонните постове, гарите и мостовете. Отрядите от работници, въоръжени с пушки и гранати, ще трябва да атакуват офицерските училища, да завземат най-важните държавни институции… Троцки: Всичко това е много правилно, но е много сложно. Това е стратегия, която обхваща голяма територия и огромно количество хора. Това не е въстание, а война. Излиза, че за да превземем Петроград, искаме да хванем влака от Хелзинки. Нали знаете: който тръгва отдалече, често изминава само половината път. А опитът с 20 000 човека да се завземе Александровския театър това е нещо много по-сериозно от едно изненадващо нападение. На полето на стратегията Корилов ще победи и самия Маркс. Обратно - ударът ни трябва да е здрав и целенасочен. Не вярвам да е толкова сложно. Опасните работи са винаги много прости. Въстанието е машина, която не шуми. Вашата стратегия изисква редица благориятни обстоятелства. Въстанието няма нужда от нищо, то се самозадоволява. Ленин: Вашата тактика е извънредно проста, но тя има само едно правило: успеха! Зиновиев и Каменев: Без съдействието на масите, без помощта на генералната стачка, въстанието ще бъде само едно усилие, осъдено на неуспех. Нашата марксическа партия не може, както иска Троцки, да сведе въпроса за въстанието до военен заговор… Ленин: Действително един военен преврат би бил чист бланкизъм, ако не е организиран от определена класа, ако организаторите не държат сметка за общото политическо състояние и международното положение в частност. Между военния заговор, осъдим от всяка гледна точка, и изкуството на въоръженото въстание, има голяма разлика. Каменев и Зиновиев: Троцки винаги е твърдял, че генералната стачка е един от главните елементи на техниката на комунистическия преврат. Как ще разчитаме на синдикатите да обявят генерална стачка, ако те не са на наша страна. Троцки: Въстанието не е изкуство, а машина. За да я задвижим, трябват техници. И само техници биха могли да я спрат. На наша страна е неописуемото безредие, което е вече парализирало държавата. Безредието е винаги по-добро и от масовата генерална стачка. Пак повтарям: за да се завземе една модерна държава, трябват отряди от техници, отряди от въоръжени хора, командвани от инженери! Дзержински: За да завземем държавата, трябва да опълчим масите срещу правителството. Троцки: Червената гвардия трябва да игнорира правителството. Не става дума да се стреля с картечници, а да се превземат електрическите централи, железниците, телефоните и телеграфните централи, пристанищата, водопроводите. От гледна точка на въстаническата тактика Думата и Републиканският съвет никак не са важни, нито пък дворците Таврически, Мариински или Зимният дворец. Не трябва да се целят бюрократическата и политическата власт, а да се удари техническата организация на държавата Дзержински: Ако противникът се окопае в министерствата, в Таврическия или Зимния дворец, ще трябва и там да ги атакуваме… Това е общо генерално въстание, а не тактика на малките помощи за увличане на масите в акция против правителството… Троцки: Идеята да се предизвика генерална стачка, която да увлече масите, е илюзия. Само малцинството би взело участие във въстаническа акция. Ако стачката избухне, тя ще бъде срещу болшевиките. Трябва да изпреварим стачката и властта веднага да се превземе. Ленин: Само шахматист може да организира въстанието. Троцки: Аз съм шахматист. Аз не съм един от 12-те апостоли. Аз по-скоро съм Павел, който пръв проповядва на благородниците. Нужен ни е якобински терор. Нищо, че гилотината води до Наполеон. Аз предпочитам Наполеон пред Керенски! Визитка Наричат Курцио Малапарте (1898-1957) Макиавели на ХХ век. Истинското му име е Курт Зукерт. Майка му е италианка, а баща му германец. Известен е като писател, журналист, авантюрист. Бил е военен кореспондент на руския фронт, воювал е в Етиопия, а в края на живота си отива в Китай, за да "изучава комунистическия режим". През 20-те години на миналия век, воден от "антропологически интерес", посещава Москва. По-късно издава „Техника...“- та, в която изобразява вождовете на пролетариата без разкрасяване – едни от тях предизвикват у него иронична усмивка, други – отвращение и ужас. „Техника на комунистическия преврат" донася на Малапарте огромна популярност. Но в наблюденията му върху тактическите умения на Бонапарт, Ленин, Троцки и Мусолини управниците в тогавашна Европа виждат "правилник за отличния революционер". Някои изследователи съзират в това четиво "двигателя" на бъдещите размирици – според тях то става "отправна точка" за следващите преврати в Европа – на Пилсудски в Полша, Примо де Ривера в Испания, както и за тактиката, приложена от Хитлер в Германия през януари 1933 г. Книгата е от ранните творби на забележителния и и противоречив писател, извървял дългия път от фашизма (през 1920 г. е яростен последовател на Мусолини) до комунизма (през 50-те години влиза в италианската комунистическа партия). На български Курцио Малапарте има издадени две книги – романът „Капут“, „Профиздат, 1988, и „Техника на преврата“, ИК "Христо Ботев", 1995. Той е писал и разкази, повести и пиеси, но талантът му се проявява най-вече в художествената публицистика. Впечатляващо е как гледа хладнокръвно и безпристрастно на най-ужасните страни на живота и едновременно с това умее да създава увлекателно, завладяващо повествование, блестяща, убийствена сатира. Макар да е спорна и противоречива фигура, труден човек и "неудобен" писател, Малапарте притежава мощен талант и обаянието на необикновена личност.