Искра Радева отбелязва 10-ия рожден ден на своя театър „Искри и сезони“. Трупата се роди през 1997-а, след като популярната актриса напусна Младежкия и се впусна в частния бизнес. Резултатът – 1085 представления, изиграни пред 440 000 зрители из цялата страна. „Искри и сезони“ дава хляб на десетки актьори, режисьори, сценографи, музиканти. Артистичният елит напира да играе при Искра заради колегиалната атмосфера и приличното заплащане. На 19 ноември трупата ще чества тържествено 10-годишния си юбилей с премиерата „Лоши момичета“ от Нийл Саймън в Сатиричния театър. - Искра, научи ли се вече да убеждаваш богатите да подкрепят театъра ти? - Тропам само на врати, където съм сигурна, че ще ми отворят. Въпрос на контакти, на приятелски връзки. Трябва да умееш да преценяваш доколко е духовен човекът, от когото очакваш финансова подкрепа. Някои се съгласяват с удоволствие,друг ще те отреже с думите: „Вече дадох за футбола“. Но у нас има хора, които подкрепят театъра. Лошо е, че нямаме добър закон за меценатството. В Западна Европа и Америка спонсорите разчитат на големи данъчни облекчения. А моите спомоществуватели дори не се интересуват каква облага ще получат срещу жеста да подпомогнат театралното изкуство. Толкова е незначителна и жалка облагата. - Луди пари се изливат в чалгата и попфолка. А театърът, операта, балетът изнемогват от липса на средства. Ще доживеем ли времето, когато бизнесмените с дебели портфейли сами ще предпочетат Мелпомена пред Азис? - Неотдавна след края на поредното представление ме потърсиха собственици на голяма строителна фирма и ми предложиха да рекламират в моя театър. Значи бизнесът започва и сам да поглежда и към сериозното изкуство... Процесът е наистина бавен, но вече е факт! Това действително е светлинка в тунела, но все пак светлина... - Сама ли се реши да основеш частна трупа, или някой ти подсказа идеята за „Искри и сезони“? - Мъжът ми Кирил е виновен! Не можеше да се примири, че не играя в Младежкия и уж на шега ми подхвърли да си създам собствена трупа. И се запалих! Приятелите и колегите ме убеждаваха, че ще се проваля, че ще затъна в дългове, защото през 1997-а страната беше в жестока икономическа криза. Но вече се бях навила и нямаше връщане назад. Тогава все още вървеше шоуто ми „Кафе с автограф“ в зала МТИ на НДК. То счупи всички възможни рекорди в шоу бизнеса - 16 поредни сезона пред препълнени зали! Билети нямаше месеци преди представленията,публиката се бе направо „пристрастила“ към „Кафето“. Дори се наложи да играя бременна до 8-ия месец – Елена риташе в корема ми, а аз забавлявах зрителите. Постепенно, без да искам, натрупах продуцентски опит. И го вложих в моя частен театър. - Девизът на твоята трупа е оригинален: „Искрите на изкуството ни да достигнат до всички сезони на възрастта“. Кой го измисли? - Любо Пеевски. После съвсем естествено се роди и името на трупата, в което се преплита и моето собствено. Пеевски написа за мен и Ивайло Христов пиесата, с която открихме първия театрален сезон – „Крехка нежност в късен следобед“. Играхме я 190 пъти, успехът бе зашеметяващ. Още от първото заглавие ни потръгна – всичките ни постановки са въртени не по-малко от 50 пъти. - Феновете ти и днес не вярват, че по собствено желание си напуснала Младежкия театър. Нелепо звучи примата да си тръгне, когато е на върха на славата? - Тръгнах си сама, защото не бях съгласна с политиката на директора Сотир Майноловски. Не можех да гледам как съсипва театъра, как го обезличава. Чувствах, че тъпча на едно място, беше ми станало ужасно безинтересно. Тъжна работа! В която просто не исках да участвам. А самото напускане не беше никак лесно. В Младежкия постъпих направо от ВИТИЗ. От първата ми роля – Мария в „Хубавата Мария“, до последната – в „Професията на г-жа Уорън“, бе изтекла много вода. Как да забравиш толкова прекрасни роли, толкова срещи с великолепни актьори и режисьори! И днес Младежкият си остава моята голяма театрална тръпка. - Три звезди от Младежкия – Гинка Станчева, Искра Радева и Станка Калчева, играят в „Лоши момичета“, юбилейния спектакъл на „Искри и сезони“... - Ценя труда на колегите си, които бяха жестоко ощетени през последните години. За никого не е тайна, че в нашата държава трудът на актьора не се заплаща адекватно. Но няма да излезем като учителите по улиците. Няма да направим стачка като медиците в „Пирогов“. Не ни е в манталитета. Ще си останем на сцената, в театрите. Но и няма да мълчим. Защото театърът е призван да казва истините на човечеството. Интервюто взе Елиана Митова