Разговор с живеещия в Берлин руски пианист, композитор, преподавател Роман Столяр преди концертите му в Пловдив и София на 28 и 29 февруари
Роман Соломонович Столяр (род. 1967 г., Новосибирск) съвсем не е непознато име на българския ценител на авангардната музика. Познанството му с Ясен Казанджиев, създателя на Арт-форума „Без граници“ в Балчик (понастоящем живеещ в Навара, Испания), го довежда в България за първи път още през 2003 г. В онези ранни години Роман дори участва като гост в един от албумите на варненската формация „Лот Лориен“. У нас е представял различни солови програми (основно в Двореца в Балчик – между 2003 и 2019 г.), включително и музика към класически неми филми, а през 2010 г. свири и в Първо студио на БНР в рамките на „Аларма Пънк Джаз“. Тогава, в първото десетилетие на новия век, беше и заместник-председател на Съюза на композиторите за Сибирския регион. После се премести от Новосибирск в Петербург. А година след започването на войната в Украйна замина за Берлин като противник на режима на Путин в Русия.
В музиката на Роман Столяр през десетилетията се преплитат различни школи, влияния и похвати. Акустичният звук на рояла и стихията на фрий джаза, и свободната импровизация често се изправят срещу един почти спейс-рок, когато се намесят и синтезаторите. А с мелодиката, блокфлейтите и цугфлейтата се отваря пространство и за фолклорни кодове, които понякога водят към Алтай, а и още пò на Изток – истинска вавилонска фонотека на музикалните езици. В музиката му може да усетите и Джон Кейдж, и ембиънт, и „Крафтверк“, и Евън Паркър, и Сесил Тейлър, и Рахманинов – не задължително в този ред. Но това е съвсем естествено, както и самият той споделя в едно от първите ни интервюта с него (2010 г., за сп. „ЛИК“): Ние сме такива едни… неуникални: състоим се от различни частици, различни съществували преди нас културни пластове, които се генерират у нас с възрастта, с образованието, с натрупването на познания. В най-новата му музика има и елемент на минимализъм (финалната пиеса от албума Savjest. To Follow), провокиран от размислите за последствията от войните. От последното му гостуване на „Аларма Пънк Джаз“ през 2010 г. изтече много вода. Светът днес е различен. В творчески план Роман Столяр обогати музиката си със съвместни проекти с легенди на съвременната импровизирана музика и фрий джаза като Уилям Паркър, Асиф Цахар, Мартин Кюшен и др. От този свят си отидоха двама големи от предишното поколение, с които той вече беше издал албуми – арфистката Сюзън Алън и контрабасистът Доминик Дювал. 20-годишният руски саксофонист Иля Белоруков (понастоящем бежанец в Нови Сад, Сърбия), с когото Роман свиреше и записваше, днес е едно от най-големите имена на тази сцена в Източна Европа. В Берлин Роман създаде нови групи и приятелства (с аржентинската саксофонистка Камила Небия и музикантите от съвместния им квинтет Identities) и възроди стари – само през февруари имаше няколко концерта с легендата Аркадий Шилклопер от Moscow Art Trio, берлинчанин от доста по-отдавна.
Роман, нека да започнем от Берлин, където живееш от миналия февруари…
Преместих се в Берлин преди година. Бях принуден да го направя, защото през октомври 2022 г. узнах, че съм попаднал в черния списък на Министерството на културата на Русия, което означава, че нямам право да работя в държавни културни институции. И тогава разбрах, че това е просто първата крачка и ситуацията става опасна. Посъветвахме се със семейството ми и взехме решение да замина. И хората от „Гьоте-институт“, с които си сътрудничим вече повече от десетилетие, много ми помогнаха, осигурявайки ми стипендия, с която да замина за Германия. Дойдох в Берлин на 1 февруари миналата година. В момента давам уроци по пиано и една година след пристигането ми имам достатъчно концерти, защото в момента Берлин е най-големият център за импровизирана музика в Европа, а навярно и в света, тъй като в Ню Йорк ситуацията е много сложна и огромен брой музиканти от целия свят днес предпочитат Берлин. Вече имах установени контакти на тукашната сцена, а през последната година те се увеличиха. Миналата година имах турне в Австрия, отделни концерти в Швейцария, а сега с нетърпение очаквам и тези два концерта в България.
Напоследък гледах и слушах твои стари солови концерти – от 2005, от 2010 г. Променила ли се е по някакъв начин соловата ти музика оттогава? По какъв начин влияе сегашната ситуация върху начина ти на изразяване?
Действително всичко, което преживявам, влияе и върху свиренето ми. Маниерът на свирене се променя с годините, eстествено… През 2021 г. излезе един много важен за мен солов албум – Savjest. To Follow. Той е посветен на последиците от войната в Босна и Херцеговина, където бях за първи път през същата година. Престоят в Босна ми оказа много силно въздействие, защото на място видях ужасните последствия от войната – дори десетилетия по-късно – как разделя народите, как променя манталитета на хората… И когато (само няколко месеца по-късно – б.а.) започна руското нахлуване в Украйна, си дадох сметка, че и ние сме застрашени от същите последствия. Много мислех как да реагирам на тези събития с моите средства (като композитор и импровизатор) и написах едно симфонично произведение в памет на жертвите от клането в Буча, едно от най-страшните престъпления. Произведението ми беше изпълнено два пъти в Америка и веднъж в Нидерландия през 2022 г. И вторият ми такъв тематичен проект, който е много повече от музикален, е една аудиоинсталация, озаглавена Libera Me, върху нея започнахме да работим заедно с моята много добра приятелка, босненската актриса Мая Зечо, която живее в Берлин от много години. Проектът започна с документални записи, интервюта и свидетелства на хора, преживели босненската война, а после избухна и украинската и ние интервюирахме много бежанци от Украйна. Получи се около 40-минутен саундтрак и планираме да го поставим на сцена. И за двама ни той е много важен. Мая е от семейство на босненски бежанци, по време на войната тя е била още дете. Моята ситуация в момента е сходна – на човек, избягал поради несъгласие с политиката на собствената си страна, с това, което Русия прави в Украйна, но и с репресиите вътре в самата Русия, които растат, за съжаление… И това безусловно влияе и върху начина, по който свиря. Където и да изляза на сцена, сигурно се усеща какви мисли ме тревожат и гнетят и как се чувствам в днес.
Преди години имах много интересен разговор с фламандския композитор, кларинетист и бендлидер на Flat Earth Society Петер Вермеерш, който създава инструментална музика със силни политически послания. И оттогава, особено в последните години, често се замислям върху това как инструменталната музика понякога изобразява света, в който живеем, много по-директно и въздействащо, отколкото музиката с думи. Как можем да отнесем това към твоята най-нова музика?
Съгласен съм. Музиката съществува на едно надезиково ниво. И когато предаваш на публиката чувства, усещания, тя го разбира. Имах концерт в Австрия през юни миналата година – в Глайсдорф. Предупредих публиката, че ще свиря това, което чувствам. Тя го усети по време на концерта и след това проведохме сериозна дискусия доколко музиката може да изобрази документално това, което става днес. Подобен концерт имах и през ноември 2023 г. Моите добри швейцарски приятели Duo Fatale ме поканиха в Базел заедно с украинския вокалист Юрий Гранкин, който живее в Дюселдорф и с когото също се познавам доста отдавна (общият проект на четиримата се нарича The Peacemakers – „Миротворците“ – б.а.). Това беше антивоенен концерт, концерт за мир… И въпреки че музиката, която създаваме заедно, е свободна импровизация и е достатъчно абстрактна, хората почувстваха посланието. И отново имахме много интересна дискусия с публиката след концерта, за политическата ситуация и как тя може да бъде предадена чрез музика. Музиката е език, който може да бъде разбран емоционално от всекиго. И да, посредством инструменталната музика идеите понякога могат да стигат до хората още по-директно.
След началото на войната в Украйна се наблюдава и един феномен – например в Сърбия. Множеството руснаци (интелектуалци, културни мениджъри или хора на изкуството), напускащи масово Русия по политически причини, променят „културния пейзаж“ в страните, в които се заселват. Какви са твоите наблюдения?
Ако погледнем към Грузия и Армения днес, в момента там има доста големи руски културни общности, създадени от хора, които са напуснали Русия през последите две години. И концертите, фестивалите, театралните представления, които се правят там от тези хора, са на невероятно ниво. Има руски режисьори, които живеят в Берлин и ходят да поставят пиеси в Грузия, защото знаят, че публиката им е и там и има пред кого да споделят мислите, позициите, изкуството си. Макар ситуацията да е наистина трагична, тези хора ги има и те видимо допринасят за културната сцена и на страните, в които са избягали. Не знам точно как е в Сърбия, но съм уверен, че и там се е получило нещо подобно, знам за някои интересни руски музиканти, които живеят там… Причините, поради които хората напускат Русия, са различни. Някои просто бягат от мобилизация, други – по политически съображения още преди войната или в първите ѝ дни – поради несъгласие с руската политика, трети – за да избегнат репресии. Имам няколко познати в Берлин, които моментално са напуснали Русия заради получени призовки да се явят в полицията след участие в протестни акции. Мотивите са различни, но накрая всичко се свежда до общото чувство, че тази война трябва да свърши, тази агресия трябва да бъде прекратена, тези зверства… Разбираемо е, че хората на изкуството не могат пряко да влияят, но поне можем да говорим по тези проблеми и да търсим местата, където можем открито и свободно да изразим позицията си и тя да бъде чута.
Къде се намираш в момента между песимизма и оптимизма?
Не съм оптимист. Но встрани от моята иначе скептична позиция по отношение на това дали изкуството може да промени света, ми се струва, че ако самата мисъл за спиране на войната стане част от нашата всекидневна дейност, то тогава има надежда. Главното е да не спираме да говорим за това, да не спираме да създаваме творчески проекти, които показват колко опасна е войната и как тя разделя хората. Когато на 24 февруари преди две години започна войната в Украйна, ясното ми усещане беше, че дори тази война да беше приключила още на следващия ден, последствията биха тежали цели десетилетия след това. Ние живеем уж в ХХI век, а сякаш сме в някакво Средновековие, от което трябва най-после да се измъкнем. Разбира се, тези изменения няма да настъпят бързо, но ние сме длъжни непрекъснато да говорим за тях, буквално всеки ден.
Двата концерта на Роман Столяр в България се организират от „Аларма Пънк Джаз“ в партньорство с „Гьоте-институт – България“. В Пловдив днес (на 28 февруари) Роман ще представи специална акустична програма в концертното студио на Радио Пловдив (ул. „Дондуков“ 2), а в четвъртък (на 29 февруари) в София – в Зала „Сингълс“ на НДК (Вход А4), програмата ще е електроакустична със специалното участие на MadMan Duo (България/Беларус). Началният час и в двата дни е 20.30 ч., а билети могат да бъдат купени в EpayGo и на касите на EasyPay.
