Анна Нетребко: Съвременните режисьори понякога не са на себе си

Оперната прима Анна Нетребко е сред участниците в Новогодишния музикален фестивал – феновете на белкантото ще я гледат на 18 декември във филма „Бохеми“, екранизация по едноименната опера на Пучини.
Неотдавна Нетребко се върна на сцената след раждането на сина си Тиаго Аура. Тя е съпруга на уругвайския баритон Ервин Шорт, с чието изкуство БГ зрителят се среща по време на излъчването на „Кармен“ на 7 декември директно от Миланската Скала.
Публикуваме интервюто на Анна Нетребко, дадено преди дни пред „ Российская газета“, по повод гостуването на звездата на оперната сцена в Санкт Петербург.

„Российская газета“: Анна, как ви се отрази отсъствието от сцената заради раждането?
Анна Нетребко: О, откъснах се от сцената само за 4 месеца и половина! Ако можеше, щях да си остана у дома още малко, но...

РГ: Не е за вярване! Точно вие да се захласнете по семейния живот!
Анна Нетребко: Да! Да! Захласнах се. Защото Тиаго Аура е най-важното нещо в живота ми, моят син! Дълго с мъжа ми избирахме името, искахме да е нещо съвсем необичайно. Най- накрая аз надделях. Тиаго на индийски значи съкровище. А пък Ервин, мъжът ми, има някакви далечни индийски корени. Но у дома му викаме Тиша. Върнах се на сцената, защото договорите ме задължават да го сторя. Ангажиментите трябва да се изпълняват. А завръщането в Санкт Петербург много ме радва.

РГ: Казват, че големите певици пеят, докато раждат! Вярно ли е?
Анна Нетребко: Нито пях, нито крещях! Мъжът ми бе до мен. Не ми се искаше да ме наблюдава в такъв момент, ама той настояваше. Държеше ме за ръката и ме гледаше в очите.

РГ: А синът на двама известни оперни певци още ли не е пропял?
Анна Нетребко: Той е само на четири месеца. И не ми се иска да става артист, въпреки че се очертава като много гласовито бебе. Не искам вундеркинди у дома. Нека си е нормален! Това е много по-важно за мен.

РГ: Вашият прекрасен глас е още по-прекрасен след раждането. А има певици, които
Анна Нетребко: Да, знам певици, които треперят да не им се развалят гласовете, като родят. Е, аз не съм от тях. Детето е най-важното нещо в живота. Мисля, че гласът ми е в добра форма. Нямам намерение да променям репертоара си, засега.

РГ: Вие дойдохте в Санкт Петербург направо за премиерата на „Лучия ди Ламермур“. Не ви ли е страх да пеете и да играете без репетиция?
Анна Нетребко: Я, що за безумие! Страх?! Няма нищо страшно за опитния боец. А аз съм опитен боец. Диригентът Валерий Гергиев, когото много ценя, отдавна мечтаеше да направи Лучия. А аз се вписвам добре в неговия проект.

РГ: Никога ли не сте имали проблеми с диригентите, с режисьорите!
Анна Нетребко: Боже, естествено че имам! В Мюнхен трябваше да пея Джилда в „Риголето“ в скафандър. Защото режисьорът поставя операта все едно действието се развива на друга планета. Героите са нещо като маймуни. Ужасно неудобно е да пееш в скафандър. На финала почти си загубих гласа. Преживях стрес. Оттогава се старая, преди да подпиша договор за някоя постановка, да се поинтересувам как смята да работи режисьорът, какви са му намеренията.

РГ: Преди две години разказвахте, че обичате нестандартните режисьорски решения? А сега?
Анна Нетребко: О, не се отказвам от думите си. Но всяка модернизация в операта трябва да се върши професионално. С интелект.

РГ: Имате ли амбиции да поставяте?
Анна Нетребко: Не, аз съм просто изпълнител. Може да променя нещо в процеса на изграждане на образа, но не мога да поставям. Понякога споря и с диригентите. В „Метрополитен“ например промених нещо съвсем незначително, когато пях Донна Анна в „Дон Жуан“ на Моцарт. Диригентът възропта. Отвърнах му, че операта е написана отдавна, че времената се променят, и че самият Моцарт не би имал нищо против, ако аз, певицата, направя това.

РГ: Е, за вас е позволено! А има ли опера, в която никога няма да пеете?
Анна Нетребко: Да, „Лоенгрин“ на Вагнер, „Саломе“ на Рихард Щраус и Елизабет в „Дон Карлос“ на моя любим Верди. Не са за моя глас.

РГ: Вашият глас си е все същият, все пак не ви ли повлия раждането в чисто физически план?
Анна Нетребко: Че как не? Надебелях, качих осем килограма. Затова не излизам от фитнеса. Мъжът ми Ервин ме тренира.

РГ: Мъжът ви не ревнува ли? Толкова сте искрена на сцената!
Анна Нетребко: Мъжът ми забрани да се целувам на сцената. А сам продължава да играе много успешно Дон Жуан. На един от последните спектакли ми се стори скован. Казах му: Абе, ти Дон Жуан ли си или какво. Давай, съблазнявай. На сцената чувствата са винаги изострени. Но артистът не бива да си губи разсъдъка нито за момент.

Станете почитател на Класа