Магията на недоизказаното

От края на миналата седмица в столицата отново засия необикновената дарба на маестро Георги Ковачев-Гришата. Зад това безшумно име тупти сърцето на художник с обаятелно творчество, пропито с проникновение и доброта, пред което се прекланяше и мъдрецът Йордан Радичков.
Румен Леонидов От края на миналата седмица в столицата отново засия необикновената дарба на маестро Георги Ковачев-Гришата. Зад това безшумно име тупти сърцето на художник с обаятелно творчество, пропито с проникновение и доброта, пред което се прекланяше и мъдрецът Йордан Радичков. Новата изложба е озаглавена простичко: „От ателието“ . Тя може да бъде съпреживяна от всеки в галерия „Аргос“, но не чакайте сетния ден - 6 януари. Местодействието е известно - до сиянието можете да се докоснете на адрес: ул. „Д-р Стафан Сарафов“ 17, между бул. “Витоша“ и ул. “Балша“. Трябва непременно да намерите време и да потънете в тази по-специална българска атмосфера. В църковни пости сме и не е зле да си пречистите душата и духът, ако го имате, с меката пита на Ковачевото изкуство. Домакините на галерията са пренесли цялото интимното пространство на ателието му, като са направили избора си измежду стотиците платна, акварели и рисунки, сътворени от Гришата през годините. Централно място заемат монотипиите – призната запазена марка на Георги Ковачев. Това е особен вид техника, от която се получават необикновено красиви рисунки. Тя позволява да се насити пространството с движение. Според малцината творци, които практикуват тази техника, единствено с помощта на монотипиите може да се върви „по острието на бръснача“ между плоскостта и обема, познаваемото и недоизказаното, между движението и покоя. Затова можете с часове да съзерцавате пейзажните мотиви, носещи експресията на живото общуване с природата, които привличат с дискретната си емоционалност. Възхитата иде не само откъм овладяно майсторство, а и от естествеността на състоянията В повечето случаи повод за тях е магията на родната ни земя – познатите сърдечни линии и гънки, изящното природно излъчване, топлите предразполагащи гами. Присъствието на авторските акварели и рисунки допълват представата за фината чувствителност на художника, който тази година изпълни 87 лета. В експозицията са включени и няколко от най-характерните живописни творби, които показват живописеца Георги Ковачев-Гришата такъв, какъвто отдавна присъства в битието на съвременното българско изкуство. Маестрото има зад себе си интересно и драматично житие. Роден е на 30 юни 1920 г. в с. Баховица, Ловешко. Завършва Националната художествена академия през 1942 г. при проф. Никола Ганушев. Подрежда самостоятелни изложби в страната и участва в колективни – в Париж, Букурещ, Алжир, Лондон, Лугано, Москва и др. Негови картини са включени в колекцията на Националната художествена галерия, СГХГ и окръжните галерии в страната. В продължение на 40 години талантливият живописец и график е водил дневници, в които е записвал спомените и срещите си с големи творци като Емилиян Станев, Петър Увалиев, Григор Вачков и др. Съпругата му, художничката Милка Пейкова, решава да издаде най-интересното от тези дневници и така се появява книгата "Сън ли е било...". От близо 200 ръкописни тетрадки тя е подбрала, редактирала и подготвила за печат части от първите 100 бележника. Предлагаме ви няколко фрагмента от дневниците му, това словесно огледало, в което е отразена цялата невидима с просто око същност на този необикновен творец – признат от истинските ценители за патриарх на съвременното ни изкуство.. * * * 17.04.1966 г. - неделя, Париж Тази сутрин вали и сме вкъщи на разговор заедно с Милка и Павлето за вчерашните изложби: "Негърската скулптура" и 75-ия "Салон на независимите художници"... Аз: Две думи за Салона на независимите? Павлето: "Независимите" ни задължават към размисли по проблеми, които са и наши. Например - има ли нужда от жури?... Една изложба в този обем без жури е гробница за добрите творци. Една изложба в такъв размер по отношение на естетическото възпитание на зрителя е направо вредна. В тази експозиция може да се направи задълбочен анализ на посредствеността. Тук най-добре личи безплодието на посредственото творчество, даже когато идеално са имитирани добрите майстори... 6.05.1969 г., вторник, Лондон Отидохме в "Бритиш мюзиъм". Уредничката ни покани в една зала и ние послушно седнахме като ученици на училищния чин. Милка с треперещи ръце започна да разгръща известното Четвероевангелие пред мене и Павлето. Всичко извикваше у нас радостно удивление. Не само познатите по репродукции миниатюри, заглавни букви, но и онези дупки в ярешката кожа на пергамента. Книгописците са ги заобикаляли с изящните старославянски скрижали така внимателно, сякаш ги е било страх човешкото слово да не пропадне в бездънното пространство. Велико минало! Чудо на манускриптите. Почувствахме се горди от това, което е създал нашият народ преди толкова години. * * * 7.05.1969 г. - сряда, Лондон Италиански ресторант в махалата на Увалиев. Тук г-н Пиер Рув е добре познат. Келнерите - млади хора - сервират и танцуват. Разговаряме за талантите на българина... Ние го каним да дойде в България. - Да! Всички ме канят! Официално! Но се разбра, че аз имам присъда от 1952 година... - Как сте запазили този хубав български език? - пита Милка. Леко смущение, малко влага в очите и замечтан поглед. За момент само. И после: - Не може да се забрави матерния език! Освен ако човек не е излязъл от страната като дете - разбира се... Разделихме се късно през нощта с пожелание да се видим в София. ** * 16.02.1974 г. - събота, Ница Днес отново вали. Небето навъсено. Насрочените за тази вечер карнавални тържества се отлагат за утре... Купихме "Архипелагът Гулаг" от Солженицин - на руски език. Прочетохме тази "опасна" книга! Вестниците пишат за съдбата на писателя всеки ден. Разхождал се с Хайнрих Бьол. Не давал интервюта. Внезапно заминал за Швейцария. Не зная защо пак си спомних за трите отрицателни статии за моята изложба... Стана ми много криво... Много тъжно... Боли ме! ** * 8.06.1975 г., неделя Следобед с Радичкови отидохме в Правителствената болница да видим Емилиян Станев. Той много се зарадва на посещението и започна шеговит разговор: - Чета дневника на Пабло Неруда. Много пътувал! Много видял! Ние какво сме видели? И какви писатели сме ние?! И колко любовници е имал?! Ние какво имаме? Жените ни все с нас пътуват. И ти, Сузи, винаги с Йордан пътуваш! Така човек не може да се обогатява! Какъв писател ще стане той?! - Добре, добре! - казва Сузи. - Ще ви пускаме сами! - Тогава, Йордане, ще отидем с тебе заедно в Швеция. Ти си ми разказвал, че там е хубаво. Ама само двамата... ** * 9.07.1975 г. - сряда Вечерта ходихме на гости у Радичкови. Там бяха Емилиян Станев и Дико Фучеджиев. Разбрах, че Милка и Йордан ходили с колата да вземат незаконно от болницата Емилиян, където беше постъпил на изследване за предстояща операция. - За крадени картини и жени съм чувал, но сега разбрах, че днес е откраднат и мъж! - казвам аз. - Какво ще им седя там! Искам тази вечер да пуша и да се напия! Повече няма какво да ме изследват! Да режат и това е! След 20 дни се прибирам вкъщи и после - на лов! Така говори Емилиян Станев, усмихва се, шегува се, но се вижда, че погледът му е странен, обърнат навътре... ** * 9.10.1975 г. - сряда Привечер Радичкови ни заведоха при Емилиян Станев - вече излязъл от лечение. Оттам всички, заедно с Дико Фучеджиев, отидохме на гости във вилата на Елисавета Багряна. Посещението ни бе по повод наградата за поезия, дадена на Багряна тази година в Бургас. Разговорът би бил по-спокоен, ако с нас не беше тоя вулкан от идеи и думи - Емилиян. Трудно може да се вземе ред от него. Въпреки това домакинята "успя" да ни прочете новото си стихотворение "Квадратура на кръга". - Това стихотворение може да се напише само след повече натрупани годинки! - казва Емилиян. - Тези младите не знаят това. А на мене ми се иска вече да приключа с този кръговрат! - Защо?! Та то ще дойде само! Защо да бързаме! - отвръща с усмивка Багряна. * ** 10.11.1980 г.- понеделник Асен Старейшински смята, че в новата ми изложба най-значително постижение имам в малката работа "Мараня". Тя била концентрация на всичките ми пластически открития. Данчо и Сузи Радичкови дълго разглеждаха изложбата. С тях беше и Борис Димовски. Рисуваха в книгата за впечатления. Йордан каза, че моите пластически търсения, отричани преди време, са се оказали устойчиви. ** * 18.11.1980 г. - вторник В изложбата заварих проф. Дечко Узунов, който нещо рисуваше в книгата за впечатления. - А, Гриша, честита изложба! Ела да видиш как съм се нарисувал. Като на сто години. - Благодаря! Рисунката е великолепна. - Изложбата ти е много хубава, много съвременна! Разбираш ли ма?... - каза бай Дечко, на когото бях асистент в академията. - Контампорен си! - На кой език е това? - питам. - Български, само че казанлъшко наречие - отговаря шеговито. Сочейки "Септември, септември..." каза: В тая картина си предал цялата тревога на нашето време. Усещам дори избора на Рейгън за президент на Щатите... И много хубаво е аранжирана експозицията. * * * 10.06. 2005 г.,петък Късмет ли е да стигна 85 години?... И какво съм направил през дългия си живот?! Това другите ще кажат. Дано съм уцелил в картините си тревогите и вълненията на хората от моето време...

Станете почитател на Класа